У нас тя все още не е много популярна, но е редно да я включим в менюто си
Автор: проф. Христо Мермерски
За първи път това растение започва да се отглежда още преди 6000 години в Югоизточна Азия. Негова родина е Южен Сибир и Алтай, откъдето се пренася в Урал, а след ХV в. започва да се разпространява в Западна Европа. В Русия кръщават семената му „гръцко зърно”, тъй като тази култура била отглеждана в манастирите предимно от добре запознатите със земеделието гръцки монаси. От там до днес руснаците я наричат „гречка”.
Нейната най-голяма практическа ценност е, че не се нуждае от никакви торове, дори използването им може да влошат вкуса на зърната. Освен това тя е единственото селскостопанско растение, което не само че не се бои от плевелите, но и успешно се бори с тях като ги измества от полето и потиска развитието им. То е и много медоносно.
Елдата е незаменим компонент на здравословното хранене. Не само защото се отглежда без химия. Основната полза от нея е, че съдържа най-малко въглехидрати спрямо останалите зърнени култури, като в същото време е много богата на целулоза. Тя се явява идеално средство за предпазване от развитието на атеросклероза и хипертония. Също така употребата й възпрепятства появата на отоци при такива сериозни заболявания като артрит и ревматизъм. Зърната й съдържат лесно усвоими белтъчини, сред които и незаменимите аминокиселини аргинин и лизин. Много са и минералните й съставки – желязо, калций, фосфор, мед, цинк, бор, йод, никел и кобалт, както и витамините от групата В, РР и Р (рутин).
Блюдата от елда са своего рода малка природна аптечка. Те стабилизират нивото на захарта в кръвта, което е много важно при диабет. При това след консумирането им нивото на захарта се повишава бавно, а не скокообразно, както при употребата на други въглехидратни храни.
Елдата е особено полезна за страдащите от затлъстяване, като ястията от нея може напълно да заменят картофите и хляба в менюто им. Кулинарните изкушения, приготвени от растението, подпомагат работата на сърцето и черния дроб и способстват за извеждането от организма на излишния холестерол, шлаките и йоните на тежките метали, което е особено актуално за жителите на големите градове и екологично замърсените райони. Съдържащото се в елдата голямо количество рутин действа благоприятно върху уплътняването на стените на кръвоносните съдове, спира кръвотеченията и оказва профилактично и лечебно въздействие върху вените при варикозното им разширение или флебити.
Като шампион по съдържание на желязо пък тя се препоръчва горещо при анемия. Достатъчно е да се приемат дневно по 2 с. л. от нея, залети с прясно мляко, и нивото на хемоглобина ще влезе в норма.
За да запази всичките си полезни свойства, блюдата от елда трябва правилно да се приготвят. Преди варенето зърната не бива да се накисват във вода, защото ще се отмият голяма част от полезните им вещества.
