Просто необяснимо е защо толкова малко се знае за един от най-дълго царувалите български владетели. Баща му – Георги Тертер І, по силата на сключения договор
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
го дава за заложник при хан Ногай и като такъв престоява в неговия лагер цели 12 г. (от 1286 до 1298 г.), но е почитан като царски син, дори когато ханът поставя на българския престол сина си Чака.
Това е цар Тодор-Светослав. По време на заложничеството опознава нравите, обичаите, силните и слабите страни на татарите. През 1298 г. бяга от стана на хан Ногай и започва да сформира въоръжени отряди от българи в района на Северна Добруджа, където властта на татарите е слаба.
В началото на 1300 г. вече е събрал войска от 6000 души и с нея настъпва към Търново. Междувременно е изпратил в града свои хора, които да подготвят българите да се включат в подкрепа на неговата кауза, а тя е избиването и прогонването на татарите. В крайна сметка осъществява своите намерения – Чака е прогонен и Тодор-Светослав сяда на българския трон.
Всички боляри в Северна България признават властта му, без видинския. Затова провежда наказателна акция срещу него. Боляринът е победен и земите му стават царско владение. За Тодор-Светослав обаче това не е достатъчно. Той иска да върне величието на България от времето на Симеон и Иван Асен ІІ.
През 1303 г. започва война с Византия, в която завладява днешна Югоизточна България до Странджа планина. През 1307 г. се подписва договор, според който тези територии са официално признати за български. През 1311 г. предприема военен поход и превзема Дъбилино (дн. Ямбол), Истилифунис (дн. Сливен) и Верея (дн. Стара Загора).
Когато обсажда Филипопол (дн. Пловдив), получава предложение от византийския император да се оттегли, като в замяна ще получава голям годишен данък, но и да се подпише 20-годишен мир. Тодор-Светослав пита колко голям ще е данъкът, а императорът му отговаря – три товара злато. Българският цар обаче иска най-малко четири и ги получава.
От това злато българският владетел започва да сече монети, с които се разплаща с войската и с търговци. Това е времето, когато в България има в оборот най-много златни монети. Те са с тегло от 2 до 25 грама, изписани на лицевата страна, а на гърба е изобразена търновската крепост.
Тези пари се употребяват за разплащания не само в България, но също така във Византия, Сърбия, Русия и дори в Западна Европа, където са пренесени от български и чуждестранни търговци. През 1318 г. царят нарежда доходите на всички търговци да се облагат с 5% допълнителен данък. Събраните от него средства се използват за съграждането на черкви, училища и издръжка на съществуващите, както и на манастирите. Същевременно той намалява данъците на занаятчиите и селяните.
Тодор-Светослав умира през 1321 г. като оставя царството в много добро състояние – финансово, военно и със силна държавност.
Но ето и една любопитна подробност. През 1979 г. Людмила Живкова казва на баща си, че е имало български цар с неговото име – Тодор, а той е почти неизвестен за съвременниците. Затова предлага да му се издигне паметник в Търново. Тодор Живков одобрява идеята, като казва полу на шега, полу на истина, че сега той е нещо като цар, така че паметникът ще бъде един вид за него.
После на преден план излизат други идеи и тази отпада. Така и до днес на нашата земя няма мемориал на българския цар, който е бил владетел цели 21 години.
