Прави впечатление, че лидерите Обама и Путин не са много словоохотливи по темата с Украйна. Затова най-често пред медиите говорят държавният секретар на САЩ Джон Кери (вляво на снимката) и външният министър на Русия Сергей Лавров (също на снимката).
14 Март 2014, Петък
Конфликтите в Украйна дълго ще заплашват стабилността на планетата
Автор: Илияна Христова
Този път е нещо различно. И друг път е имало регионални конфликти, въоръжени граждански сблъсъци, САЩ и Русия са мерили сили… Сега обаче се случва на прага на Европа. И на Русия. Огън тлее в общото предверие на два от най-значимите географски района.
Трудно може да се каже кой е добър и кой лош в конфликта. Но е факт, че огънят е особено опасен, тъй като засяга преки териториални, политически и икономически интереси на Русия. От другата страна е Западът, основно САЩ, които имат стари стремежи да разширят НАТО с Украйна, за да противодействат на руската военна мощ.
Сътресенията в Украйна показаха, че Студената война никога не е свършвала. В последните 25 години се написаха много помирителни тържествени речи, сключиха се десетки двустранни спогодби, в Москва дори управляваше близкият на Вашингтон режим на Елцин… Но се оказа, че под повърхността е тлеело противоборството за военна и политическа доминация. Никой не знае как ще се развие конфликтът, но Студената война я имаме и днес. Тя нямаше как да избухне, ако беше приключила. Дълго време силните в света ни уверяваха, че са написали некролога й – но това е било лъжа и това е голямата новина днес.
Русия се мъчи да формира мощен геополитически съюз – Евразийския. Твърди, че той ще партнира на държавите край Атлантика, но всъщност ще бъде негова алтернатива.
Украйна е много нужна на Русия за тази задача, Западът е против – това захранва Студената война. Дори ситуацията в Крим е част от този контекст.
Неслучайно Хенри Кисинджър, пенсиониран дипломат (има ли такива?) предложи изход, разполагайки фигурите на шахматната дъска от времето на Студената война. Той каза, че Украйна трябва да сътрудничи военно на НАТО и Запада, но без да влиза в пакта – подобно на Финландия. Допълни, че народът на държавата трябва да определи икономическите приоритети.
Според Кисинджър, Вашингтон и европейските столици демонизират Путин просто защото не го разбират. А руският лидер прави същото, което и западните му колеги – бори се да запази територии, ресурси, влияние, както и да ги разшири.
В крайна сметка Кисинджър предлага всяка от страните да направи отстъпки – Кремъл да не анексира Крим, но полуостровът да получи по-голяма автономия. Белият дом да проумее, че Украйна е неразделна част от руската история и да спре да нарежда кой какво да прави. Но и Путин да сe откаже от противопоставяне.
Думите на Кисинджър, подкрепени и от други авторитети, звучат разумно. Те май са надеждатата на света за мирен изход.
Обама се доказа като миролюбив лидер, доказа го с конфликта в Сирия (там също имаше огромно напрежение, но американският президент се отказа от военна намеса, която с нищо нямаше да подобри положението).
Путин от своя страна също няма интерес от ескалация и военни баталии – милиарди руски долари “домуват” в западни банки, дружества, футболни клубове. Те се нуждаят от мир, за да се множат.
Другото е известно – двойни стандарти от страна на САЩ, стремеж за незавимост на Крим под руска диктовка, дискредитиран стар президент на Украйна и дискредитирано ново правителство в зародиш. Лошото е, че каквото и да стане, дълго занапред тази страна ще заплашва стабилността на планетата.
