Кореспонденцията между проф. Захариев и потомката на доспейските зографи Надежда Гидикова можеше да докаже къде е роден монахът
Автор: Иван Ненов
Родовата памет е един от най-сигурните източници за достоверността на нашето начало. Благодарение на нея всеки един от нас знае за баща, майка, баба, дядо, както и за останалите си предци, повече от който и да е друг от съвременниците му.
След като в края на ноември 1937 г. проф. Васил Захариев се завръща от Света гора заедно с придружаващите го Николай Ростовцев и Михаил Ковачев, той изготвя Поверителен доклад до министъра на народното просвещение, в който подробно описва какви посещения и в кои манастири са имали възможност да надникнат, как са били следени от духовни и цивилни гръцки лица; какво са снимали и какво на границата им е било конфискувано.
Групата от тримата учени не донася никакъв документ за Паисий, но проф. Васил Захариев получава на 4 декември 1937 г. писмо от Министерство на народното просвещение, в което под гриф „Поверително” се казва: „Натоварен съм от господина Министра да Ви съобщя и да Ви помоля да изпълните следните негови нареждания: а) да предадете в най-скоро време в Министерството копия от всички фотографски снимки, преписи и други ценни документи, донесени от Вас от Св. Гора. б) да не публикува в продължение на една година, считано от 1 декември т.г. нищо от онова, което е донесено от Св. Гора”… Подписано е от началника на отделението Никола Балабанов.
Ако на проф. Захариев му е забранено да публикува „нищо от онова, донесено от Света гора за една година” (тази забрана негласно той спазва до края на живота си, като не беше поканен дори да вземе участие със своя публикация в юбилейния сборник от изследвания по случай 200-годишнината от История славянобългарска на БАН през 1962 г., б. а.), то на придружаващия го асистент на проф. Йордан Иванов – Михаил Ковачев, беше дадена възможността гръмко да заяви пред българската общественост, че е предоставил на своя професор препис от Хилендарската кондика на приписка, че „Лаврентий дарява бащината си кукя во Банско за метох...”
Проф. Йордан Иванов публикува предоставената му приписка на 15 февруарои.1938 г. във. в. „Зора”. Това става 135 дни след пристигането на групата от Атон! Как никому не е направило впечатление това „разстояние” във времето?! А точно тези 135 дни са били периодът, в който проф. Иванов е „изфабрикувал” т.н. приписка, съобщаваща, че игуменът на Хилендар Лаврентий (роденият от една майка с Паисий) е дарил „бащината си кукя за метох” на манастира.
Единственото нещо, на което е можел вече да разчита проф. Васил Захариев за доказване на своята теза за истинското родно място на Паисий Хилендарски, е било родовата памет. В неговата младост живо е било преданието, че Паисий е роден в с. Доспей, но и той е можел да съжалява, както пише през 1937 г. от Пловдив във в. „Самоков” Атанас Зографски – един от потомците на Зографския род, за неговите предшественици Христо Семерджиев и Христо Марков , че „не са се отнесли до още живия Христо З. Зографски, (един от синовете на Захарий Зограф), който щеше да им помогне да се установи това”.
Но като учен и изследовател проф. Васил Захариев открива една от потомките на Зографския род – Надежда Гидикова. Тя е родена и е живяла дълго време в Пловдив. Когато професорът води кореспонденцията си с нея, тя живее във Варна. Семейните спомени жената е наследила пряко от своята майка. По професия е била учителка и е водила спор с привържениците на „Банската теза” за родното място на Паисий. За нея е странно и необяснимо съмнението и неразбирането към родовите й спомени.
Ето какво пише тя в писмото си от 8 юли 1970 г. до проф. Захариев: „ Моите уважения към професорите, които некои са били мои професори, но сега всичко е така подредено, но на места има цепнатина. Всички тези имена са ми познати. След 50 години ще има друго родословие. Йордан Иванов тогава няма да има думи и аз също. Но не мога да си представя некой да ми каже, че дядо ми Захари – син на Димитър Христович Доспевски Зограф, не ми е дядо! Дядо ми Захари да казва, че дядо му Христо Димитров от с. Доспей не е сестрин син на отец Паисий Хилендарски. И може ли Димитър, син му, да не знае какво е говорил на сина си Захари! Но, както каза на времето моята мила майка, не е нужно светът да знае, но внуците и правнуците трябва да знаят. И това почти сме го направили.
Още в самото начало, когато се твърдеше за отец Паисий излиза „ немаме данни, немаме доказателства”, въобще дигаха рамене, но от рода на Димитър Христович Доспевски Зограф се обадиха. Но това е голяма история, но има нещо, което е непочтено в проф. Йордан Иванов. А сега в тази епоха е много разтегливо всичко. Но за мен мълчанието е най-доброто”.
С всяко следващо писмо тази потомка на Зографския род е още по-огорчена, защото някой иска да изтрие родовата памет и да служи на „какво диктува политиката”. Още с публикуването на приписката във в. „Зора” от проф. Иванов, тя усеща, че има „нещо непочтено в проф. Йордан Иванов”.
Тази непочтеност са я забелязали потомците на Зографския род и са били готови клетвено да разкрият родовата си връзка с Паисий Хилендарски, но учените люде се държали високомерно. Те самите са искали да станат откриватели на родното място на първия наш възрожденец, макар че той е писал в Историята си, че е дошъл в Света гора от Самоковска епархия, т. е. от селището, в което се намира управата на епархията, а не от епархията като територия, в която влизат всички селища.
В едно от следващите си писма Надежда Гидикова припомня на учените, че „поколения учехме за Отец Паисий , че е от с. Доспей, учех мои ученици...” По ирония на съдбата тя е била учителка в Банско. Тогава никой не й е възразявал. Ето какво споделя в друго писмо: „...в този край Паисовци, Иларионовци, Неофитофци са много, мои ученици имах с тези имена. Интересно е, когато цар Фердинанд беше постоянен гост в Банско у Йонко Вапцаров, баща на Никола Вапцаров, в тяхната къща имаше стая за цар Фердинанд, в която съм влизала и впоследствие станахме сватове, защо тогава банскалии не направиха нужното за Отец Паисий?”
В епистоларния ни спор за родното място на великия хилендарец с проф. д-р Надежда Драгова – посветила цялата си научна дейност на Паисий – тя като последователка на професорите Йордан Иванов и Петър Динеков – защитаваше Банско. В писмото си от 4 февруари 2009 г. ми пише: „Тук пристрастието ми е, че съм родена и израснала в Раднево, че майка ми е от Арабаджиево (правнучка на поп Минчо), че родът на баща ми е от Караджелий (дн. Сърнево) и върху старозагорския препис на „История славянобългарска” има приписка за минаването на султана през града в 1837 г., за което пък съществува родово предание, че моят прадядо – чичо Иван Драговичния, се явил пред него и издействал пашата да им освободи завладяната мера”.
Следва въпросът вярва ли проф. Драгова на родовото предание, че майка й е правнучка на поп Минчо; че родът на нейния баща е от Караджелий и че прадядо й се явил пред султана, за да издействува завладяната мера? Ако вярва, а аз не се съмнявам, че вярва, тогава защо да не вярваме в родовата памет на потомците на самоковските (доспейските) зографи, че Паисий е бил вуйчо на основоположника на Самоковската иконописна школа Христо Димитров и че Паисий Хилендарски е роден в с. Доспей?!
Когато един автор се заеме да пише биография на някоя бележита личност, негов най-добър „информатор” е епистоларната литература, ако има такава. Кореспонденцията между проф. Васил Захариев и потомката на зографския род Надежда Гидикова е точно такава чудесна предпоставка. Базирайки се на писмата й, ученият можеше безспорно да докаже къде е роден хилендарският монах и да се доближи до истинската му биография, но времето му попречи за това. Защото това бяха годините, когато Тодор Живков заявяваше пред българските учени и пред народа, че „Паисий е македонец от главата до петите”!
По-страшното е обаче, че ако днес някой реши да ползва архива на проф. Васил Захариев, в него няма да намери 96-те ръкописни страници на писмата му с Гидикова; нито записката, с която му се забранява да публикува „каквото и да е”; нито много неизвестни данни за живота на основателя на най-стойностната иконописна школа от Възраждането Христо Димитров, племенник на Паисий и баща на Димитър и Захарий Зограф и дядо на Станислав Доспевски, както и много други ценни документи. Защото всичко това в наше време изчезна от архива на проф. Захариев, съхраняван в Централен държавен исторически архив при Министерския съвет.
