Преди 1193 години
Според запазени оскъдни данни, Тома Славянина е родом от Струмишко.
Автор: Доц. Йордан Василев, д-р по история
Баща му е бил на средно ниво византийска служба, но възлага големи надежди на сина си. Успява да го изпрати в Измирската военна школа.
След като я завършва, Тома се отличава в битките с арабите и става висш офицер. През 819 г. е назначен за управител на тема (област) в Мала Азия. Тогава заради произхода му започват да го наричат Тома Славянина.
През 820 г. византийският император Михаил ІІ му изпраща заповед да събере данък от хората, живеещи в тема, в размер на 4000 златни монети. Отначало Тома се заема да изпълни заповедта, но скоро разбира, че това означава тотално ограбване на населението. Затова изпраща послание до императора, с което го моли да намали данъка наполовина, за да могат хората да оцелеят.
Отговорът на Михаил ІІ обаче е, че ако Тома не успее да събере 4000 златни монети, ще бъде свален като управител и ще му се отнеме висшия офицерски чин. Тогава Славянина свиква подчинената му войска, пред която обявява искането на императора. В редиците й има много офицери и войници славяни, които заявяват, че няма да участват в такава акция. След известно колебание към тях се присъединяват и част от ромеите, защото това означава да ограбват родителите и близките си.
След това Тома се свързва с представители на селяните и гражданите в тема. Казва им, че сега пред тях има две възможности. Първата е да платят искания данък и да стигнат до просешка тояга. Вторият е да се противопоставят на грабежа, ако трябва и с оръжие. Мнозинството избира втория вариант.
Тома разпуска византийските офицери и войници, които обявяват, че ще останат верни на императора, но при условие че ще оставят оръжието си. С него въоръжава селската и градската беднота и в продължение на 3 месеца ги обучава във водене на военни действия. Така се създава войска от 3500 души и Тома я повежда към столицата. По пътя й към нея се присъединяват и други, така че армията му нараства на 5000 души.
Достигайки до Измир, там войниците му печелят първото си сражение. Завладяват града и превземат 16 кораба. С тях се прехвърлят в Егейска Тракия, където Славянина набира нови съмишленици, защото всички са недоволни от високите данъци. Войската му брои вече 7500 души, а на корабите са още 1500. С тях обсажда Константинопол по суша и море.
Във византийската столица настава страхотен глад. Населението изтребва всички гълъби, за да се прехранва, а след това започва да се храни с кучета. Михаил ІІ на два пъти отправя послание до Тома за споразумение, като му предлага много висока служба, но той е непреклонен и иска безусловно предаване на крепостта, което на практика е висяло на косъм.
Тогава се случва нещо съвсем неочаквано. Когато узнава за размириците във Византия, кан Омургат решава да се възползва от това. С 20-хилядна войска той нахлува в Източна Тракия и се озовава в гръб на Тома, когото смята за византиец. Славянина го кани на среща, за да му обясни, че могат да се съюзят срещу общия враг, но вместо това Омургат го напада и разгромява войската му. Василевсът е изключително благодарен на нашия владетел, признава му всички завоевания и сключва с него 30-годишен мирен договор, който задължава Византия да плаща през това време на България редовен годишен данък. Според хрониките той е в размер на 8500 златни монети. С тези пари Омуртаг разгръща легендарното си мащабно строителство.
А какво става с Тома Славянина? След като войската му е разбита от кана, с 600 оцелели бойци той се добира до Аркадиопол (дн. Лозенград). Това е добре укрепена крепост, която той преди това е бил превзел и в нея е оставил гарнизон от 200 души.
При обратния си път към Плиска Омуртаг се опитва да я завладее, но неуспешно.
Като се посъвзема, Михаил ІІ изпраща 5-хиляден отряд към крепостта, който провежда четири неуспешни щурма. Тогава логотетът, който е командир на тази войска, изпраща един преоблечен като монах византиец, уж за преговори. Той се свързва с началника на охраната на Тома и му предлага 600 златни монети, за да го предаде. Поблазнен от златото, той се съгласява. Тома Славянина е отведен в Константинопол, където е убит през 823 г.
Патриотичен календар
18 март 1947 г. — Умира българският революционер Михаил Герджиков, един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание
19 март 189 г. — В София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него
19 март 1945 г. — Завършва Дравската операция на Първа българска армия
20 март 1880 г. — Роден е Никола (Кольо) Коев Николов, известен като Мамин Колю – български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия
