Николай Тошков е един от учредителите на Одеското българско настоятелство. Той създава училище, в което да учат децата на емигрантите
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Николай Миронович Тошков е роден на 9 май 1816 г. в Калофер. Там местният поп го научава да чете, пише и да смята до 100. Младият Николай обаче е жаден за знания и след Руско-турската война (1828-29 г.) се присъединява към българските изселници, които са решили да напуснат страната си.
Стига до Одеса и се хваща на работа като помощник-сервитьор, а същевременно посещава неделно училище. Завършва ІІІ клас (по днешному VІІ) и става помощник-продавач в един от големите одески магазини.
Тази работа му се отдава и за 6 г. стига до главен продавач със заплата 40 рубли на месец, които са доста пари за това време.
Николай Тошков живее съвсем скромно, като по този начин спестява половината от заплатата си. За две години натрупва 550 рубли, които са солидно състояние. Открива самостоятелна бакалница, организира доставка на българско сирене, кашкавал и суджуци, които дотогава са непознати в Одеса. Въпреки че ги продава на висока цена, се намират достатъчно заможни купувачи и търговията върви успешно.
През 1850 г., когато е на 34 г., купува магазин в района на пристанището. В него, освен хранителни стоки, се продават българско вино, ракия, мастика. Клиенти са му не само жители на Одеса, но и моряци от различни страни. Открива и кръчма, в която се поднасят български напитки и мезета към тях.
Заведението става изключително популярно и в него е трудно да намерят място големият брой желаещи да го посетят, затова Тошков въвежда предварителна заявка (т. е. резервация) – нещо непознато дотогава. Това обаче не е безплатно. Отначало за нея се плаща по 3 рубли на човек, а впоследствие таксата достига до 7 рубли.
Тошков непрекъснато повишава цените на напитките и храните, въпреки това клиентите в магазина и в кръчмата стават все повече и това води до увеличаване на неговото парично състояние. През 1866 г. той прави втори етаж над магазина, където се продават български жилетки, плетени ръкавици, шапки и друг вид облекла. Също така чепици от телешка и свинска кожа.
Специално за офицерите доставя кромови ботуши, които дотогава са били непознати в Русия (кром е особен вид телешка кожа, която след многократна обработка придобива хем здравина, хем еластичност. Тази технология за първи път е била създадена в България. За да имат кромови ботуши, турците са плащали на българските производители по 15 алтъна – монети от 15 грама чисто злато, б. а.).
Може още много да се разказва за търговските дейности на Николай Тошков, но той се проявява и в друга насока.
Става учредител на Одеското българско настоятелство и със свои пари създава училище, в което се учат деца на емигранти на българско четмо, писмо и смятане. Запознава се с Раковски и му отпуска големи парични суми за издаването на в. „Български лебед“ и за обучаването на доброволци в белградските легии. По своя инициатива се свързва с Тайния централен революционен комитет в Букурещ и го подпомага финансово. Отпуска значителни парични суми за издръжката на училища и черкви в България.
Когато през 1870 г. се създава Българската екзархия, й превежда 600 рубли, които по това време са цяло състояние.
През 1872 г. узнава за апостолската дейност на Васил Левски и отива в Букурещ, за да се срещне с него, но по това време Дяконът организира комитети в Българско. Затова дава на Любен Каравелов 2000 рубли с поръка да се използват за свободата на рода български.
Николай Тошков умира през 1874 г., както се казва, с отворени очи, защото така и не доживява да види отечеството си свободно.
Племенникът на Николай Тошков – полковник Мирон Тошков, син на брат му Генко, завършва кавалерийското училище в Елисаветоград, Русия, и след 1878 г. се изявява като офицер в българската армия. Той е командир на 10-и конен полк, който по време на Балканската война участва във военните действия при Гечкенли, Гаджиамур, Гебелер, Мусуч и Хасънкьой. Взема участие и в Люлебургаско-Бунархисарската операция от 16-18 октомври 1912 г., както и в Чаталджанската операция на 4 и 5 ноември с. г.
В началото на Междусъюзническата война (1913), от 19 до 22 юни (2-5 юли нов стил) полкът разузнава и охранява Кукушката позиция между река Галик и околните височини, след което на 23 и 24 юни (6 и 7 юли нов стил) охранява изтеглящите се части от Втора армия при отстъплението им в посока Демир Хисар-Рупел, а на 27 и 28 юни охранява отстъпващите български части по долината на река Струмица и шосето Левуново-Баня.
Друг племенник на Николай Тошков – синът на сестра му Тана Никола Касапски, учи в Ришельовския лицей в Одеса, издържан от вуйчо си. След това учителства в Калофер, Русе и Свищов. Поддържа кореспонденция с Найден Геров, Петко Славейков, Добри Чинтулов и др. Той сътрудничи със статии и преводи на „Цариградски вестник”, „Любословие” и „Български книжици”.
Николай Тошков подпомага учението в Одеса, а после и в Сорбоната, в Париж, и на големия български книжовник Димитър Великов, популярен с псевдонима си Великсин. След турските жестокости през 1869 г. той издава на френски брошурата си „Раните на България". Също на френски излиза и неговата „Възхвала на българина изгнаник", посветена на Г. С. Раковски.
Тошков е близък и с Панайот Хитов. При една от срещите им търговецът споделя с войводата, че е купил за бъдещото освобождение на България 8000 пушки, като го праща в тютюневите си складове край морето лично да ги види и прецени качествата им. Хитов не одобрил много това, че са голям калибър и ще са нужни „15 драма куршум” за тях, но се изказал положително пред „тоз добър търговец и патриот, на когото тез пушки държаха 5 или 8 хиляди лири затворени”.
Тошков и Ботев
От биографичните данни за Христо Ботев е известно, че той заминава за Русия в края на октомври 1863 г. На 14 ноември е вече в Одеса и именно с помощта на калофереца Николай Миронович Тошков се записва във Втора мъжка гимназия.
Именитият търговец има пръст и в едно от сърдечните увлечения на поета-революционер. Става въпрос за Параскева Шушулова – една от нежните създания в живота на Ботев, за която се смята, че е била „първото либе” на романтичния бунтовник.
Както разказва внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова: „Според Захари Стоянов, Ботев се запознал с Шушулова през есента на 1866 г., когато тя, след като завършила образованието си в Киев, завръщайки се в родината си, минала през Одеса. Там тя потърсила помощта на Николай Миронович Тошков (богат търговец-калоферец, който тогава е представял българската патриотична дружина в Одеса, а е следял и за поведението на Ботев), да я улесни при снабдяване с паспорт до Цариград.
Захари Стоянов отбелязва по-нататък, че Тошков натоварил Ботев да изпрати Шушулова до парахода и тогава той се запознал с нея, че след това в Калофер през 1867 г. се зародила любов между двамата и че по-късно на нея Ботев посветил стихотворението си „До моето първо либе”.
