Средногорското градче става първата жертва на Априлското въстание. Тук отеква и последната му пушка
Автор: Никола Николов
Редом с Панагюрище, Копривщица, Клисура и другите селища в района, Стрелча също активно участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Това е първото селище в България, което влиза в бой с турците.
Три дни се водят боеве, като на помощ идва една чета от Панагюрище, начело с Орчо войвода (виж стр. 41), а от Копривщица – друга, предвождана от Найден поп Стоянов. Стрелча е изгорена почти напълно, като от огъня остават незасегнати само четири-пет къщи. Имоти, добитък – всичко става на пепел.
Но въстаниците не падат духом. Техен водач е Панайот Волов. По време на боевете те използват метален топ, направен от… лула за варене на ракия.
Тъй като не бил опасан със стоманени ленти, а с въжета, се преснал, когато априлци го изпробвали срещу джамията, в която били обсадени турците. Иначе османците заварили в селището седем църкви – касаба.
В Стрелча през 1876 г. са ушити цели пет знамена. И освен че в това населено място е гръмнал първият топ, е отекнала и последната пушка на въстанието. Но за съжаление априлските събития тук остават в сянката на бунта в Панагюрище и другите околни градове.
След опожаряването на Стрелча стрелчанските бунтовници отиват да се бият в Копривщица и в Клисура, на Зли дол. А след разгрома на въстанието те се събират в Стрелчанската чета, като кръстосвайки Стара планина и Средна гора, дочакват руските войски, предвождани от полк. Тимирязев, с които влизат в опожарената Стрелча през 1878 г.
Градът се намира в полите на Средна гора. На 22 км северно от него се намира Копривщица, а на 12 км на запад – Панагюрище. В древността тук е била една от столиците на траките. Археологът Георги Китов откри преди години стрелчанския тракийски храм Жаба могила – с царска гробница и светилище. В района има още над 250 тракийски могили.
Стрелча е национален курорт с прекрасен климат, минерални извори, свеж боров въздух и най-много слънчеви дни в България. Всяка година в градчето се чества Празник на розите, минералната вода и маслодайните култури. Всъщност именно тук има най-много розови насаждения, като събраният в Стрелча розов цвят е повече, отколкото в Казанлък и Карлово дори.
Стрелча заема достойно място в събитията от април 1876 година. Определената дата на въстанието така и не е дочакана. Причината е предателството на един от делегатите на събранието в Оборище – Ненко от с. Балдьово. Към Копривщица незабавно е изпратен Неджип ага, а за Панагюрище – Ахмед ага. Мобилизирани са и стрелчанските турци и татари.
На 20 април в Копривщица проехтява първият изстрел на свободата. Към обяд пратеникът Ильо Кидосков се връща в Стрелча и известява за станалото. Ръководството на комитета изпраща веднага трима куриери за Панагюрище, за да получат от главното командване необходимите инструкции и да поискат помощ. Това са Мильо Балтов, Енчо Фингаров и Мильо Чиширанов.
На 20 април вечерта църковните камбани тревожно забиват и събират всички българи. Поп Бойчо съобщава радостната вест, че в Копривщица и Панагюрище въстанието е обявено и че е ред и на Стрелча да счупи оковите и да се провъзгласи за свободна. Под ръководството на Иван Балтов въстаниците обсаждат турската махала. След около час пристига помощ – чета от 70-80 души, начело с апостолите Панайот Волов и Орчо войвода. През това време турците успяват да се укрепят в джамията – здраво каменно здание, оградено с каменна ограда.
Волов дава нарежданията си като главнокомандващ стрелчанската и панагюрската чета. Поставят се стражи на всички изходни посоки на селото. Изпращат се куриери за Красново и Старо ново село да се провъзгласи въстанието и там.
Още през нощта се подпалват турските къщи. По заповед на Волов жените, децата и старците се изпращат в Копривщица. Обсадата на джамията продължава. Турците не се предават, тъй като очакват помощ. През нощта в тъмнината от джамията успява да се измъкнe Кара Мехмед, който стига до Османово, където се събира башибозукът.
На третия ден се взема решение да се направи от лула за казан топ и да се стреля по джамията. Докато се направи топа, пристигат 500 души башибозуци. Волов, като вижда, че не може да се устои на това множество, нарежда да се изтеглят на Кози могили. Турците са освободени от джамията и в последвалите сражения падат много жертви.
Шепата стрелчански въстаници се оттеглят в Копривщица и там участват в освобождаването на затворените въстаници и водачите им. Други образуват чета и продължават борбата до влизането на руските войски в Стрелча, която е една от първите жертви на Априлското въстание.
След потушаването на Априлското въстание най-активните дейци на стрелчанския революционен комитет формират единствената по рода си българска чета, която не се предава, а води битки с турската армия на различни места. Със своята организираност, численост и мъдро ръководство тя има реален принос в съпротивата и в освобождението на селищата в региона.
От нея след двадесетмесечно скитане из Стара планина остават живи само четирима: Мильо Тодоров Балтов, Гаврил и Янко Гуджеви, Александър Евстатиев и Рад Филипов Нешев, който оцелява отделно от тази група.
След като научават за войната, четниците успяват да се свържат с руските войски в щаба на генералите Криденир и Дандев. Наградата за техния героизъм е да са водачи на руския отряд, който освобождава родната Стрелча под предводителството на полковник Николай Аркадиевич Тимирязев.
Неговият дивизион е в състава на прославения Екатеринославски драгунски полк с командир полковник Ребиндер. Всички те са действали под ръководството на героя от Руско-турската свободителна война генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гурко.
На 31 декември 1877 г. драгунският полк на полковник Тимирязев освобождава Стрелча. Още сутринта на другия ден – 1 януари 1878 г., дивизионът напуска градчето и се отправя по пътя за Пазарджик, преследвайки отстъпващите турски подразделения. Руските войници участват в освобождението на Пловдив и превземането на Одрин на 10 януари 1878 г.
