Нито един наш политик не е прекрачил досега прага на уникалния Институт по история на българската емиграция в Америка
Автор: Борис Цветанов
Продължение от миналия брой
Хайде сега да видим няколко реда от писъмцата на Геме до царя в изгнание. На 18 януари 1968 г. той обяснява на Негово Величество, срещу чийто баща е наговорил милион мръсни думи: "Що се отнася до финансовата страна на въпроса, не виждам пречки да се споразумеем". Геме се бои обаче от друго – "нека нашите контакти да не стават достояние поне засега на широк кръг лица" и обяснява причината: „Болшинството от моите хора са прости момчета с примитивни разбирания".
Е, читателю, сега стана ли ти ясно, защо Симеон Сакскобурготски като премиер беше изрекъл ония думи заветни за необходимостта българинът да си смени чипа. Вероятно си е спомнил какво е било мнението на Геме за неговите хора и е подвел под общ знаменател геметовци и българския народ.
Иначе толкова познатото в наше време скачане на едни политици срещу други си остава постоянната дейност на емигрантските организации.
На 4 юли 1968 година един току-що цъфнал в Ню Йорк българин на име Ангел Ангелов вади патлак насред мегдана и започва да стреля – убити и ранени са няколко граждани, докато полицията не застрелва ненормалника. Веднага обаче Геме Димитров грабва перото и във вестничето си "Свободна и независима България" заявява, че Ангелов бил човек на Иван Дочев и БНФ.
Само че американските журналисти не са спящи красавици и още на 6 юли пишат в „Ню Йорк таймс: „От направената справка се установи, че убиецът бил член на Геметовската организация в Ню Йорк и че лицето Кирил Димитров, който му е дал револвера, също е член на Българския национален комитет".
Иван Дочев праща протестни писма до американските власти, но и не остава длъжен в клеветите. Отпечатан е некролог на близък на Геме – търговецът на вина Йордан Пиналски, в който се казва: „На кръста на покойника трябва да се напише: „Тук почива криминалният престъпник, морално пропадналият тип, майсторът на разтуряне на емигрантски семейства, клюкар и идиот Йордан Пиналски".
Да не мисли читателят, че само големите организации като БНК и БНФ се зъбят един другиму. Това е ежедневието на всички останали групички и кръгове, съюзи и какви ли не сбирщини. Хич не са малко (подобно на неизброимите партийки сега у нас) и не си струва да се занимаваме с тях.
Все пак да споменем Военната лига на Иван Банковски, който е във война с всички останали. Иван Добрилов създава Българско национално движение, колкото да ругае всички останали.
Дори тия щрихи са достатъчни, за да се върнем на думата си - в ДС са били съвсем наясно, че Троянски кон в такава емиграция изобщо не е необходим. Пък са си имали и агенти навсякъде.
Един от най-важните хора на БНК е бил агент Христо, застанал до Геме още от 1952 г., който бил агент на Първо главно. До един друг изтъкнат емигрант – работещия в "Свободна Европа" Тодор Жеков, син на известния достоен български генерал Никола Жеков, е влязлата в близки отношения с него нелегалка с псевдоним Лиляна. Споменаваме го само за това, че в случая имаме изключението крушката да падне много далече от дървото – синът на генерал Жеков е обикновен джебчия, откраднал злато и диаманти от дома на живеещия в Кобург цар Фердинанд.
Когато аферата се разкрива, току-що сформираното ЦРУ прави всичко възможно да потуши скандала. Освен това Тодор Жеков работи в много близки отношения с бившия началник на военното разузнаване от 1940 г. до май 1943 г. Никола Костов, най-костеливия орех за Първо главно. Издирван е години наред за извършване на „остро мероприятие" срещу него, но все безуспешно.
Дузина са агентите, опитали се да влязат във връзка с него и да изпълнят задачата им, поставена от добре скривания Седми отдел в Първо главно, българската СМЕРШ. През 1965 г. ДС дори опира до помощ от КГБ, но и славните чекисти удрят на камък.
В архива на МВР се събират 2465 листа литерно дело за Никола Костов, като последните донесения датират година след странната му смърт на 18 август 1974 г. Доколко голямо е било безсилието на нашите агенти си личи дори от факта, че те не успяват да стигнат дори до снимка на Костов.
Такава е милата емигрантска картинка, на фона на която биографът на цар Борис ІІІ Стефан Груев с приятеля си Дянко Сотиров се опитват чрез създадения от тях Български национален освободителен комитет да вразумят ръмжащите един срещу друг лъжепатриоти. Всичко е напразно. Защото според известния американски журналист Джон Кросби, работил по български проблеми, емиграцията ни представлявала "великолепна колекция от крадци, касоразбивачи, доносници, клеветници и идиоти".
Ето и отношението на директора на ЦРУ Ричард Хелмс - под негово ръководство се преминава от използване на политически авантюристи, самонарекли се идеологически специалисти и борци за свобода към слагане карти на масата: щом ЦРУ дава средствата, то ще дава и разпорежданията: „емигрантите да се занимават само с емиграцията си, а Америка ще се занимава с българските проблеми, освобождаването и утрешното уреждане на бъдеща България".
Ето как става ясно, че на американците хич не им е било да използват авторитета на Георги Кьосеиванов за създаване на някакво българско правителство в изгнание. Най-малко като обединителна фигура на тия политически сили, знаещи само отблъскване.
Не омаловажаваме труда на Ангел Тодоров, но както и друг път сме казвали: архивите са само най-ниското ниво на секретност. Не бихме се учудили, ако един ден се окаже, че около аферата Кьосеиванов се открие и дългата ръка на КГБ. За съветското разузнаване навремето са работили посланикът ни в Москва Иван Стаменов, началникът на военното разузнаване Стефан Недев, Кимон Георгиев, сътрудничил е дори екзарх Стефан.
Вербовката на Кьосеиванов, както тая на архимандрид Андрей Велички, за който "Дессант" писа, е било на чиста патриотична основа и не можем да не споменем резидента на бившия премиер - генерал Янко Христов - "рядко чаровен човек" - както го описва биографът на българското цивилно разузнаване Коста Ананиев. Той изпипва всичко до последния детайл, лично ходи на срещите. Неговата човечност е причината и за преждевременната кончина на Георги Кьосеиванов - Янко Христов си урежда важна среща с него и проливен дъжд ги изненадва на място, където не могат да се подслонят дори за миг. И двамата се поболяват, но за 74-годишния Кьосеиванов бронхопневмонията се оказва фатална.
Любопитно е да отбележим, че 77-годишният днес д-р Иван Гаджев, дългогодишен емигрант в САЩ, със свои средства изгради в родния си Гоце Делчев Институт по история на българската емиграция в Америка. Безценият архив, събиран десетилетия, едва бе побран в три огромни тира и разположен в триетажна сграда, построена пак единствено с пари на д-р Гаджев. Но за всичките 14 години на съществуване на Института, нито един български политик не е прекрачил прага му.
