Газови тревоги на Стария континент, глад в Африка и още американски войски в Азия
САЩ остават в Афганистан до 2016 г.
Датата на окончателното извеждане на американските войски от Афганистан отново ще бъде преразгледана. Докато доскоро срокът за това бе краят на настоящата 2014 г., то сега Вашингтон заговори, че може да остави своите войници на афганистанска територия до 2016 г.
Както предаде „Ройтерс“ в сряда, американският президент Барак Обама е обявил, че планира да остави в Афганистан през 2015 г. контингент от 9800 американски бойци. Понастоящем техният брой е 32 800.
Пълно изтегляне се предвижда за края на 2016 г. – точно преди да изтече вторият президентски мандат на Обама.
Освен американските войници, съюзниците от НАТО имат още 17 700 души военен персонал в Афганистан.
В изявление в Белия дом Обяма заяви, че занапред Афганистан няма да бъде „съвършено място“, но не е работа на САЩ да го направят такова.
Оставането на американските военни в Афганистан след края на тази година и техният брой ще е обект на преговори между Вашингтон и Кабул, след които трябва да бъде подписано споразумение. „Това споразумение е необходимо, за да даде възможност на нашите войски да изпълнят мисията си, уважавайки при това афганския суверенитет. И двамата кандидати за президент на страната, достигнали до втория тур, дадоха да се разбере, че след встъпването си в длъжност ще подпишат споразумението“ – отбеляза Обама.
Вторият тур на изборите за афганистански лидер е насрочен за 14 юни. За поста се борят бившият шеф на външното министерство на Афганистан Абдула Абдула и ексминистърът на финансите Ашраф Гани Ахмадзай. Настоящият президент Хамид Карзай не се съгласи САЩ да запазят военното си присъствие в страната, което стана повод за сериозно захлаждане в отношенията между Вашингтон и Кабул.
Междувременно стана ясно, че подготовката на бъдещата мисия на НАТО в Афганистан и приносът на различните страни, които ще участват доброволно, ще залегнат в дневния ред на следващата среща на военните министри от страните в Алианса.
Стотици хиляди сомалийчета заплашени от гладна смърт
До 200 хил. деца под петгодишна възраст в Сомалия може да починат до края на годината от тежко недохранване, ако ООН не получи спешно финансова помощ за предотвратяване на масов глад, предупредиха представители на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), цитирани от „Ройтерс”.
Във фонда са получени само 15 млн. от поисканите от страните дарителки 150 млн. долара, необходими за осигуряване на жизненоважно здравно обслужване през тази година на над 3 милиона жени и деца в Сомалия, посочват от организацията.
„Ако не набавим незабавно тези средства, УНИЦЕФ ще бъде принуден до месец да преустанови крайно необходими, животоспасяващи медицински грижи“, отбелязва говорителят на фонда Кристоф Булиерак.
По данни на УНИЦЕФ около 50 000 сомалийски деца до петгодишна възраст страдат в момента от много тежка форма на недохранване. Правителството в африканската държава се опитва да наложи някакъв ред в страната, която сваленият преди 20 години диктатор Мохамед Сиад Баре остави в пълен хаос.
УНИЦЕФ осигурява финансиране на 70% от здравните грижи, включително лекарства, ваксини, заплати на персонала и гориво за генераторите в болниците, главно в Централна и Южна Сомалия.
Западът се опасява, че страната отново може да се превърне в инкубатор на ислямистки екстремисти.
Покачване на напрежението в Европа заради руския газ
Тази седмица градусът на напрежението в Европа по отношение доставките на газ отново се покачва. На Украйна е даден срок до края на седмицата да преведе първия транш от своите дългове за доставка на газ от Русия. В противен случай кранчето на синьото гориво ще бъде затворено.
До петък (30 май) украинската страна трябва да плати на „Газпром" 2 милиарда долара, а до 7 юли – още 500 млн. долара. Така Украйна ще се издължи с близо половината от натрупаните си към газовия гигант дългове, които са за 3.5 млрд. долара.
В същото време двете страни, изправили се на прага на война, водят нескончаеми спорове за цената на вече доставената газ.
Украйна смята, че тя трябва да е с договорените преди време отстъпки или 268.5 долара за 1000 кубични метра газ, докато Русия изхожда от договора през 2009 г. с фиксирана цена от 485 долара.
Руският енергиен министър Александър Новак коментира пред германския Die Welt, че е възможно цената да падне до 380 долара, ако Русия намали част от митата. Украинският енергиен министър обаче Юри Продан даде да се разбере, че компромис може да бъде направен при цена от 300 долара.
Експертите разработиха няколко възможни варианта на това как ще се развият събитията в близките дни.
Според единия от тях, ако Украйна започне да плаща по задълженията си и се договори с Русия за цената, няма да се стигне до ескалация в търговските отношения между двете страни.
Ако все пак Украйна не започне за превежда дължимите суми, няма да има и преговори за цената. В такъв случай „Газпром" би започнал от юни да доставя само такова количество газ, каквото е предварително заплатено. Освен това Русия ще постави най-високата възможна цена от 485 долара. Тъй като резервите на Украйна може да стигнат за летните месеци и ако не плати предварително за доставка, ще се стигне до спиране то й. Вероятно в този случай може да се наложи ЕС да подпомогне финансово Украйна, за да плати тя дължимото на „Газпром“.
В случай че Русия и Украйна не се споразумеят, ескалацията в отношенията им ще се повиши. При този вариант ще бъдат застрашени не само доставките на газ за Украйна, но и за цяла Европа.
До 200 хил. деца под петгодишна възраст в Сомалия може да починат до края на годината от тежко недохранване, ако ООН не получи спешно финансова помощ за предотвратяване на масов глад, предупредиха представители на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), цитирани от „Ройтерс”. 
До петък (30 май) украинската страна трябва да плати на „Газпром" 2 милиарда долара, а до 7 юли – още 500 млн. долара. Така Украйна ще се издължи с близо половината от натрупаните си към газовия гигант дългове, които са за 3.5 млрд. долара.
