Кризата в Украйна не е прелюдия към нова студена война
06 Юни 2014, Петък
Това заяви тези дни в Брюксел генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен
След като американският президент Барак Обама обеща да засили сътрудничеството на НАТО с Украйна, от Северноатлантическия алианс с готовност изразиха желание да работят с новоизбрания украински президент Петро Порошенко и да подпомагат реформите в Киев в сферата на безопасността. Двете държави - САЩ и Украйна, дори вече са планирали провеждането на съвместни военни учения на украинска територия.
На пресконференция в Брюксел генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен тези дни отбеляза, че скоро време страните от Алианса ще приключат работата над „пакет от дългосрочни мерки, които ще направят по-ефективни украинските реформи и ще укрепят техните въоръжени сили“.
Расмусен сподели, че министрите на отбраната на страните членки на НАТО са се договорили на срещата да засилят колективната отбрана на Алианса, в това число по пътя на допълнителни въздушни и морски патрули, както и провеждането на учения „от Балтийско до Черно и Средиземно море“.
Генсекът на пакта отбеляза също: „С интерес очакваме работата си с новия президент на Украйна“.
След като Обама заяви: „В Централна и Източна Европа ще разширявяме партньорството си с Украйна, Молдова и Грузия, които са длъжни да се погрижат за своята безопасност“, отношенията между НАТО и Киев станаха очевидно по-интензивни, поне на ниво дипломация, отбелязват световните медии.
Както предаде преди броени дни ИТАР-ТАСС, позовавайки се на изпълняващия дръжността министър на отбраната на Украйна Михаил Ковал, през втората половина на тази година САЩ и Киев ще проведат съвместни военни учения.
„Ние се готвим за тези маневри, средствата за тях са заделени“ – оповести Ковал пред журналисти след края на заседанието на комисията „НАТО-Украйна“ на ниво министри на отбраната. В частност става въпрос за украинско-американските учения Rapid Trident 2014 и Sea Breeze 2014.
Засега е неизвестно къде точно на украинска територия ще се проведат въпросните маневри. Все пак в източните части на страната все още продължават кръвопролитните сражения между проруските бунтовници и украинските военни части.
Въпреки това, генералният секретар на НАТО е категоричен: „Кризата в Украйна не е прелюдия към нова студена война“. По този повод той изтъкна в сряда: „Студената война беше свързана със съществуването на блок от комунистически диктаторски режими под ръководството на СССР. Това бе идеологическо противопоставяне, а сега се случва нещо съвсем друго“.
Според Расмусен понастоящем Русия е доста изолирана на международната арена и много малко са държавите, които одобряват нейните действия. Въпреки това той отбеляза, че прекалено активният „руски тип на действие“ по време на събитията в Украйна много напомня за „реалността по време на Студената война“.
В тази връзка той посочи, че НАТО ще продължи с развитието на системата за противоракетна отбрана, като очаква задействането й да стане през 2018 година.
Генсекът на НАТО сподели също, че е възможно в Източна Европа да бъдат разположени „оборудване и материали“, а също и изградена натовска инфраструктура. Той обясни, че тя ще е нужна за подготовката на евентуално подсилване на силите на Алианса, ако това се наложи.
Освен това Расмусен се обяви в подкрепа на идеята за създаването на мултинационален команден център „Север-Изток“, който се планира да бъде разположен в полския град Шчечин.
В момента числеността на корпуса е 200 войници и офицери. Командният център представлява в своята същност щаб, в който влизат военнослужещи от Германия, Дания и Полша. В случай на необходимост функциите на щаба може да бъдат активирани в пълен обем, за да осъществяват координацията на действията на военните подразделения.
Расмусен призова държавите от Алианса да преустановят съкращаването на военните си разходи и постепенно да започнат да ги увеличават. Той даде за пример, че в последните години Русия е увеличила военните си разходи с 50 на сто, докато държавите от НАТО са ги намалили с 20 процента. Затова шефът на НАТО препоръча европейските политически ръководители да преразгледат разходите за отбрана.
