Александър Лукашенко и Слободан Милошевич през април 1999 г.
13 Юни 2014, Петък
Лукашенко предлагал да разположи зенитни комплекси в Сърбия, но президентът на Съюзна република Югославия отказал
Беларуският президент Александър Лукашенко разкри тези дни в интервю за сръбски медии,, че през 90-те години на миналия век е бил готов да изпрати в Сърбия зенитно-ракетни комплекси С-300 и военни самолети, но оглавяващият страната Слободан Милошевич отхвърлил предложението, не вярвайки че „НАТО може да осъществи такава агресия“.
От стенограмата с интервюто на Лукашенко, публикувана във в. „Политика“, става ясно, че държавният глава на Беларус няма намерение да „участва в авантюри на НАТО“ - такива, каквито били проведени в Югославия, Ирак, арабски и други страни. „Имаме и други разногласия. Ние сме против разширяването на НАТО на изток и мащабните маневри край нашите граници ни принуждават да реагираме адекватно. В хода на интервюто Лукашенко не пропуска да отбележи, че отношението на Запада към него и страната му се подобрява. „С мен вече се ръкуват“ - хвали се той.
Що се отнася до предлаганата на Милошевич помощ със зенитните комплекси от въоръжението на Беларус, президентът уточнява, че е ставало дума не само за С-300, но и за изпращането на бойни самолети. „Намерихме герои – летци, които бяха готови да опитат незабелязано да долетят в Сърбия. Това беше много рискована задача, тъй като военните самолети са изстребители, а не граждански. Те имат ограничена продължителност на полета, особено с оръжие под крилете си, и не могат да разчитат на допълнителни резервоари за гориво.
Аз се срещнах с пилотите и им разясних какви са съществуващите рискове. Но те казаха, че са готови да летят и са сигурни, че ще могат да се доберат до Сърбия през Украйна, тъй като знаят местните маршрути“ - разказва беларуският президент.
По неговите думи, тази операция не е била осъществена, тъй като Милошевич се съмнява, че от НАТО може да го нападнат. А след това вече било много късно... Заради въведената блокада било невъзможно установките да бъдат предадени на Сърбия.
Тогава Слободан Милошевич бил казал: „Ако имахме само един от вашите комплекси С-300, всичко вече щеше да бъде приключено“. Бившият сръбски президент бил убеден, че командването на Алианса щеше да прекрати операцията, изгубвайки два или три самолета.
Александър Лукашенко заявява също така в интервюто си, че според него сигуацията в Косово е повлияла на случващото се в Украйна. „Безспорно, това е лош прецедент. И когато поискаха отговор от Русия, тя отговори неизвестно защо, че възможното в Косово е невъзможно тук?! Самият беларуски президент изтъква, че той не смята историята с Косово за приключена, доколкото „сърбите никога няма да се откажат от Косово“.
Ще отбележим, че редица беларуски медии възприемат скептично споделеното от Лукашенко относно преговорите му с Милошевич за предоставянето му на С-300 и неговото предположение, че това би могло да предотврати бомбардировката над Сърбия преди 15 години.
AFN например пише: „Следва да отбележим, че цялата тази история с разполагането в Югославия на С-300 е празна работа и нищо не струва на практика, тъй като тези зенитни комплекси с нищо не биха могли да помогнат на югославския диктатор. Бомбардирането на Белград се осъществяваше с много точни оръжия от самолетите на НАТО, които дори не са приближавали близо възможната зона на поражение на С-300, ако Югославия имаше на въоръжение такива установки".
Въоръжените сили на Беларус разполагат с С-300 ПТ – една от първите модификации на комплекса, взет на въоръжение в СССР през 1878 г., а също и с С-300 В, въведен в армията през 1888 г. Те са на разположение на три зенитно-ракетни бригади. С-300 са в състояние да унищожат всички съвременни въздушни цели – самолети, крилати и балистични ракети.
През 2008 г. в световните медии се коментираше усилено възможност минските власти да продадат С-300 ПТ на Иран, но Беларус неколкократно опроверга тази информация.
Припомняме, че военната операция на НАТО в Югославия продължи от март до юни 1999 г. по време на войната в Косово. Алиансът предприе бомбардировката, под предлог че се извършва етническо прочистване в района. Международен трибунал потвърди отговорността на югославските служби за безопасност за извършените престъпления срещу човечеството по отношение на албанското население на Косово.
Командването на НАТО тогава обяви, че са убити повече от 5000 югославски войници. От гражданското население са загинали 1700 човека, около 10 хиляди са получилите тежки наранявания. Без питейна вода останаха около 1 милион души, 500 хиляди – без работа и десетки хиляди – без жилища.
По време на операцията „Съюзна сила“ Северноатлантическият пакт използва като боеприпаси радиоактивен обеднен уран, затова и много от хората, намиращи се по време на тези събития в зоната на поражение, продължават да измират и до ден днешен. Бомбардирането на редица промишлени и химически обекти пък доведе до отравяне на Дунав и други реки в региона, на Адриатическо море, Скадарското езеро и всички останали екосистеми на Балканите.
