Какво показа срещата в Бодрум на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните страни
В началото на месеца в популярния турски курорт Бодрум се състоя IV-та среща на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните страни.
За първи път мероприятието бе уважено от туркменистанския президент Курбангули Бердимухамед. Както отбелязаха световните агенции, неговото лично присъствие на форума може да се тълкува като евентуално решение страната вече да не е само наблюдател, а да стане петия член на този алианс.
В момента в съюза на тюркоезичните държави влизат Азербайджан, Казахстан, Киргизия и естествено Турция. Позицията на потенциалния шести член на организацията – Узбекистан, засега остава неясна. Ташкент хем не се отказва от обединението, хем и не демонстрира особено желание да влезе в него. Неотдавнашната среща в Бодрум отново премина без участието на узбекски представител.
В крайна сметка присъстващите на форума президенти на държавите членки в съюза подписаха Декларация, в която са набелязани редица мероприятия, планирани за следващата година. Както отбелязва държавният глава на Киргизстан, която страна поема председателството на организацията – Алмазбек Атамбаев, приемането на този документ позволява да се създадат добри условия за по-нататъшно сътрудничество.
Водещи анализатори отбелязват, че форумът има сериозно значение в няколко аспекта. Преди всичко, интерес представлява въпросът как ще повлияят глобалните геополитически процеси, протичащи в последно време, върху формата на сътрудничество между т. нар. тюрски държави. Нека припомним, че техният Съвет е създаден през 2009 г. и засега функционира стабилно, за разлика от други подобни обединения.
И още нещо, което вероятно не е случайно – само 5 дни преди началото на срещата на високо равнище в Бодрум в казахстанската столица Астана бе подписан договор за създаването на Евроазийски икономически съюз, чиито основи са поставени от Русия, Беларус и Казахстан. Документът влиза в сила от 1 януари 2015 г. Все още не се знае дали Киргизстан също ще се присъедини към това обединение.
Всичко това поставя настоящите интеграционни процеси, протичащи в евроазийското пространство, в светлината на прожекторите на сцената на глобалната геополитика, за да се осветлят различните сфери на интереси в тази част на света.
Според наблюдателите, Бодрумският форум показва, че тюркоезичните държави формират дружно динамична конкурентноспособна организация, адекватна на съвременната реалност. Не е тайна, че принципно не всички организации на регионално ниво функционират ефективно.
На този фон сериозно се откроява тезата на президента на Азербайджан Илхам Алиев, който в речта си в Бодрум подчерта дебело: „Ние имаме намерение да задълбочим сътрудничеството в сферата на енергетиката. За това съществуват всички възможности. Географията, която ни свързва, е широка. Някои от нашите страни са богати на природни ресурси, които вече се доставят на световните пазари по различни маршрути (те са преди всичко насочени в западно, руско и далекоизточно – основно китайско, направление, б. р.). С други думи, Тюркменистан, Казахстан и Азербайджан имат свои независими трансгранични маршрути за експорт. Но за да обезпечим напълно нашите интереси и да укрепим единството си, трябва да приемем съвместни мерки в тази област“.
Според анализаторите, които наблюдават случващото се в региона, в случая става дума за сериозни намерения, имащи стратегическо значение не само за местните условия. Богатите на природни енергоресурси тюркоезични държави могат да се намесят в решаването на въпроса за транспортирането на енергоносители от Южен Казказ и Централна Азия, по който се нагнетява напрежение между Запада, Русия и Китай.
Все пак не може да не се отбележи, че всяка една от тюркоезичните страни има свои „лични“ геополитически интереси и всяка една също така води борба за световно лидерство. И заради това експертите смятат, че съществува голяма вероятност тези държави в един момент да се окажат на различни позиции. Също толкова е вероятно обаче и да постигнат реална интеграция помежду си.
Всички тези анализи показват, че координираните действия на Азербайджан, Казахстан и Тюркменистан по повод експорта на енергийни продукти може да породят нови геополитически моменти.
И още нещо, което вероятно не е случайно – само 5 дни преди началото на срещата на високо равнище в Бодрум в казахстанската столица Астана бе подписан договор за създаването на Евроазийски икономически съюз, чиито основи са поставени от Русия, Беларус и Казахстан. Документът влиза в сила от 1 януари 2015 г. Все още не се знае дали Киргизстан също ще се присъедини към това обединение.
