Преди 1000 години
На 29 юли 2014 г. ще отбележим 1000 г. от Беласишката битка.
Автор: Тодор Бакърджиев
По времето на Западната българска държава страната ни е в особено сложно притеснение. Почти териториално изтласкана, тя често е пред своя край. Самуил, синът на комит Никола, поема непосилния кръст на цар – почти обречен спасител.
През 976 г. с помощта на въстаналото българско население освобождава от византийска власт Източната българска държава. Прави походи в Южна Македония и Тесалия. Обсажда три години Лариса и в 983 г. я превзема. През 986 г. отблъсква поредното нападение на император Василий Втори и му нанася тежко поражение в прохода Траянови врата. Стига до Пелопонес. На връщане е разбит от ромеите при река Сперхей.
През 998 г. предприема поход срещу сърбите, за да ги откъсне от съюза им с Византия, и завладява областите Зета, Дукле и Требине. След дълга борба с Василий Втори за запазване на българската независимост Самуил претърпява тежко поражение в Беласишката битка на 29 юли 1014 г., след която императорът – българоубиец заповядва да ослепят над 14 000 български войници.
Както е известно, на 100 души оставил по един едноок за водач. В световната военна история много рядко може да се отчете такъв масов садизъм спрямо военнопленници. При трагичния вид на тази почти пълзяща колона цар Самуил получава сърдечен удар и умира на 6 октомври същата година – два месеца и една седмица след битката.
Синът на Самуил Гаврил-Радомир царува само една година. Той продължава войната срещу византийците, но бедите се оказват непредвидено скачени. Много скоро, през 1015 г. той бива убит от първия си братовчед Иван-Владислав, син на Самуиловия брат Арон.
През май 1018 г. Иван-Владислав завладява Драчката област. Малко по-късно е убит от византийците, след което България пада под византийска власт.
Всъщност още в сражението при днешното село Ключ между Беласица и Огражден се открехва катранено-зловеща порта за една мъчителна диря на византийското робство – от 1018 до 1185 г. настъпва 167 години парализа на нашето развитие.
Цар Самуил е един от най-драматичните български владетели, изпълнен с трагична епика от Шекспиров мащаб. Неговите ослепени войници са частично художествено обезсмъртени, но не толкова в религиозен смисъл. Те са мъченици близо по разтърсваща мощ до Баташките кланета.
Българската православна църква е в хронически дълг към тях. За 1000-годишнината от жестокото събитие тя би трябвало да организира възпоменателни служения в своите епархийски катедрали и централно в Храм-паметника „Александър Невски“.
29 юли 1014 г. е един от най-тежките повратни моменти в съдбините на България. И по мое лично мнение освобождението ни от византийско робство трябва да се чества поне като духовен празник. А защо не и като национално официален?
Време е и Светият синод да предприеме инициатива по канонизирането на Самуиловите воини като мъченици.
Патриотичен каленадр
28 юни 1858 г. — В Болград, Бесарабия, е създадена Болградската гимназия — първото българско средно учебно заведение от епохата на Възраждането
29 юни 1947 г. — Дирекция въздушни съобщения открива първата редовна линия за въздушен транспорт София - Бургас
30 юни 1971 г. — При автомобилна катастрофа в прохода Витиня загиват легендарните български футболисти от „ПФК Левски“ Георги Аспарухов и Никола Котков
30 юни 2002 г. — Умира големият български писател, публицист и общественик Николай Хайтов
1 юли 1881 г. — Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години
1 юли 1997 г. — В България е въведен валутен борд и българският лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
3 юли 1877 г. — Руско-турска освободителна война: Българското опълчение преминава река Дунав
3 юли 1944 г. — По време на Втората световна война англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене
