Преди 1100 години
През 1898 г. е открит Наръшкият надпис, издълбан на мраморна колона,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
която сега се намира в Археологическия музей в Истанбул (за него за първи път споменава датският археолог Карл Кинк), който ни разкрива много малко позната страница от живота на Симеон І и като се допълни с писания от хроники, се получава следната история.
През 904 г. арабски флот и армия, предвождани от гръка ренегат Лъв Триполит, презема и опустошава Солун. Около 22 хиляди негови жители са отведени в робство. Арабите остават в града и се чувстват негови пълновластни господари.
Сформира се пратеничество, което отива в Константинопол да моли василевса да изпрати войска, която да ги избрави от нашествениците. Солун е любим град на императора Лъв VІ Философ, но той не разполага със свободна сила, защото по същото време воюва с арабите в Мала Азия.
Тогава друго пратеничество отива в Плиска при княз Симеон. В него са включени и славянски първенци, защото знаят, че българският владетел се е обявил за защитник на славяните. Княз Симеон също има затруднения, защото води битки с маджарите и печенегите на север и сърбите на запад. Въпреки това решава да се отзове на молбата. Събира 12-хилядна конница и по течението на река Струма стига до Катр-Ставрос и покрай Дългите езера завива на запад, изненадвайки арабската войска, по-голямата част от която се е разположила на палатков лагер до стените на крепостта.
Настава страхотна сеч, при която 5000 араби са избити, а 4000 се хвърлят в морето, за да търсят спасение на корабите. Оцелелите с ужас разказват, че ги е връхлетяла най-малко 50-хилядна конница, която безжалостно помита всичко по пътя си. Този слух достига и до останалите в Солун араби. Те се страхуват, че и тях може да ги сполети същата участ, затова също се изтеглят на корабите.
За да не рискува живота на войниците си, а и своя собствен, Лъв Триполит заповядва флотът да отплава към остров Крит, където арабите са създали своя военноморска база. Солун е освободен от нашествениците, но Симеон решава да се възползва от ситуацията и да го присъедини към своята държава. Той провожда пратеник в града с искане да му отворят портите на крепостта. След оттеглянето на арабите византийските първенци са се поокопитили. При бързото си напускане арабите са оставили много оръжие и сега то е в ръцете на ромеите. Освен това пристига закъсняла помощ – 10 кораба от Пелопонес с 2000 бойци.
Затова ромейските първенци в Солун отхвърлят искането на Симеон. Вместо това му предлагат 12 товара злато и скъпоценности, които са успели да укрият от арабите. Симеон ги приема, но не се оттегля. Тогава пристига пратеник на император Лъв VІ, който предлага на българите земи в Тракия и Македония, ако снемат обсадата на Солун и най-вече се откажат от неговото превземане.
Симеон знае, че това е опит за пазарлък, защото василевсът няма възможност да изпрати военни сили, затова се включва в него. Отговаря, че предложеното е малко. Понеже чрез Солун не може да получи излаз на Бяло море, да му отстъпят албанските земи и така да стигне до Синьо (Адриатическо) море. След 4-месечни преговори, водени чрез пратеници, императорът се съгласява.
Към българската държава се включват значителни части от Тракия, Македония и Албания (без Драчката област). Така за първи път нейните граници стигат и до второ море. Въпреки големите териториални придобивки, Симеон се съгласява границата при Солун да се отдалечи само на 20 км северно от него. Освен това се договаря да му се плаща годишен данък от 200 коня, 300 вола и 4000 златни перпери.
Тогава за първи път Симеон иска да бъде коронясан от константинополския патриарх, но не получава отговор. Но по-късно и това става. Както се казва, всичко идва с времето си.
Патриотичен календар
6 юли 1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим
7 юли 1345 г. — В ожесточена битка с турци и византици загива Момчил войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието
7 юли 1877 г. — По време на Руско-турската война (1877-1878) Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко, влиза в Търново
7 юли 1879 г. — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България
7 юли 1835 г. — Роден е българският просветител и революционер Бачо Киро
9 юли 1850 г. — Роден е Патриархът на българската литература Иван Вазов
