Един поучителен експеримент с френски адрес, но с глобални изводи
Политиците често призовават хората да купуват стоки родно производство. Девизът „Изберете българското“ е актуален у нас. Но дали това е възможно в съвременния свят и най-вече в голямото семейство на ЕС – това е решил да провери парижкият журналист Бенжамин Карл, който се опитал в продължение на 10 месеца да използва само продукти, произведени във Франция.
Съгласно правилата на експеримента му, той трябвало да се отърве от всичко, което е с чуждоземен произход. Можел да ползва само продукция, която е получила по-голямата част от добавената си стойност на френска земя. Заплатата на Карл била 1800 евро. „Оказах се в ситуация, в която трябваше да си купя отново абсолютно всичко, включително и мебели“ – разказва журналистът.
Да прибегне до това изпитание го подтикнал правителственият призив да се купува френска продукция, за да се изведе страната от продължаващия десетилетия спад в местната промишленост. Проблем обаче се оказал фактът, че понастоящем не са останали много продукти, произведени във Франция.
„Порази ме фактът, че внасяме толкова много хранителни продукти. А като виждах нещо, произведено зад граница, първата ми мисъл бе: „Това е безумие – можехме да си го произведем тук, във Франция. Но защо не го правим?!“ – споделя Карл.
Но повече от всичко той бил удивен от това, че е напълно възможно потребителите да не знаят къде именно се произвеждат стоките, продавани под френски флаг. „Днешните правила в Евросъюза са истинско безумие. Да вземем тази блуза например. Дори само няколко копчета да бяха пришити към нея във Франция, все едно ще имате право да нанесете на нея маркировка „Произведено във Франция“. Има значение единствено къде протича последният стадий на производството“ – споделя френският журналист.
Както отбелязват експертите, такива патриоти като Бенжамин Карл е лесно да се намерят във френската страна. Трудно е обаче непосредствено да се подпомогне френската икономика. Специалистите смятат, че задълженията на Франция пред Евросъюза отварят пред чуждестранните конкуренти вратите към страната, изтиквайки от пазара местните производители.
Лидерът на Републиканския народен съюз Франсоа Аселино бие тревога: „По наши сметки всеки ден във Франция се закрива по един завод. За една година това прави 240-260 предприятия. Абсолютният протекционизъм, като в Северна Корея, ни се представя като абсурден и всички в света са съгласни с това. Но се получава така, че изпадаме от една крайност в друга. Говоря за ситуацията, когато търговията изобщо не се регулира“.
Бенжамин Карл пък пояснява: „Деиндустриализацията е продукт на глобализацията. Работата не е там, че някакви злодеи са дошли и са заели работните места на французите. Просто френските компании смятат, че изнасяйки производството си зад граница, ще спечелят повече“.
„Патриотичният шопинг“ изисква усилия – отбелязват анализаторите. Френските потребители са готови да ги положат, за да подкрепят родните си предприятия. Експертите в областта на търговията твърдят, че има място за всички. Главното е да се играе честно.
Едно от възможните решения е да се въведат единни стандарти в сферата на труда в целия Европейски съюз, а също и да се стимулира местното производство. По този начин ще стане неизгодно да се купуват вносни чуждестранни стоки и производството да се изнася зад граница.
