Легендата за бликналия извор от сълзите на девойката обгръща в красота древния град на император Диоклециан
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
По време на турското робство османски паша си харесал чудно хубава девойка от красивото градче Хисаря. Наредил да я доведат при него и дни наред я принуждавали да смени християнската си вяра, за да стане негова жена. Момичето отказало, тогава слугите на тиранина свалили дрехите й и я накарали гола да поднесе тава с баклава на господаря си.
Твърдо решена да запази вярата и достойнството си, девойката се съпротивила. За да я накаже, управникът се разпоредил жива да бъде изгорена. Гордата българка не изрекла и дума. Само сълзите й безутешно капели по земята.
Там, където попили сълзите й, бликнал топъл извор. Така според тъжната легенда се появил изворът „Момина сълза”, а момичето е символ на Хисаря и до днес.
Статуя на непокорната девойка е поставена сред красивия парк в археологическия резерват в Хисаря, в близост до водопийните павилиони и съвременните минерални бани.
Чист въздух, тишина и покой събират тук граждани и гости на градчето.Хисаря възниква в античността върху поселищата на праисторически племена. Някога било част от държавата на Филип Македонски, градчето впоследствие става значителен център на провинция Тракия.
Тракийското селище било открито от римляните при завладяването на провинцията през 46 година. Те бързо научили за целебните свойства на минералните извори и превърнали града в административен център, който през трети век бил ограден с висока крепостна стена.
По това време, според историческите източници, градът се нарича Аугусте. В края на трети век е бил унищожен от готите и опожарен. Запазен е латински надпис върху тухли, който свидетелства, че по това време е била построена баня.
Това става при управлението на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща в края на III и началото на IV век. Новият възход на градчето се свързва с името на император Диоклециан, който започва мащабно сроителство и в негова чест селището е наречено Диоклецианопол.
През пети век античният автор Хиорокъл пише, че по големина Диоклецианопол е на трето място в провинция Тракия след градовете Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Изграден е напълно в духа на римското градоустройство – с красиви дворци и вили за римските аристократи, с широки и прави улици, декорирани със статуи на богове и богини, с мраморни бани.
Крепостната стена пазела града от вражески нападения. Тя и до ден днешен е сред най-добре съхранените паметници не само у нас, но и на Балканите. Крепостта е с формата на почти съвършен четириъгълник. Построена е със смесена зидария и пояси от четири реда тухли. Висока е 12 метра, ведно със зъберите и парапета.
Днес запазените останки достигат до 7-10 метра. Най-високите руини са край западната порта на крепостта, наричана Пазарджишката врата. Външната стена е с две полукръгли ниши, а горе някога са се издигали двете четириъгълни кули. В основите на свода са одялани масивни каменни блокове.
Най-добре запазени са южната и западната порта на крепостта, наричани Камилите. Наименованието идва от началото на миналия век, когато вратата е била разделена и е приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили. Съхранени до днес са вградените успоредни стълби, по които е ставало изкачването на стената. От тази крепост Иван Вазов възкликва „Отечество любезно, как хубаво си ти!”
Успоредно на крепостната стена в два реда римляните изградили в края на четвърти век и три блока казарми. От север те завършват с колонада. В тях за разположени 20 помещения – едни са се използвали за складиране на храна и боеприпаси, съхранявани в огромни глинени съдове. Другите са били жилища за около 600 войници. Предполага се, че казармите са били разрушени при нападение от хуни и авари към средата на V в. В тези времена Хисаря е бил прочут град за почивка и водолечение, в който са идвали хора от цялата Римска империя, до Азия и Егейските острови.
През 1957 г. тук е разкрита единствената запазена в оригинален вид на Балканите римска гробница на около 300 метра южно от града. Подовата мозайка е в четири цвята и прилича на пъстър килим. Шестте ниши са изпъстрени с рисунки с рози и цветя, символ на райската градина. Според археолозите, гробницата принадлежи на знатен висш аристократ, а е издигната през четвърти век. Достъпна е за посещения и до днес.
В парковете на Хисаря са подредени десетки паметници на културата. Един от тях е резиденцията в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Представлява голяма сграда на два етажа, увенчана с внушителен свод. Край нея има комплекс от бани, разположен върху 2000 кв.м. Тук могат да бъдат видени едни от малкото запазени терми на Балканите. В тях са били извършвани процедури и лечение с минерална вода.
Вътре те са облицовани с бял мрамор, могат да бъдат видени отделните помещения за топла и студена баня, кътове за релакс и разговори. Древните хора тук са почитали божествата на здравето - Хигия, Асклепий, Трите нимфи и Телесфор. Смята се, че в Хисаря е имало светилище на нимфите, наричано нимфеум. Процедурите и лечението са били извършвани от лекари жреци, които били високопоставени членове на обществото. Върху извора "Топлица" римляните построили басейн, дълъг 15, широк 5 и дълбок 1,40 метра.
Целебните сеанси са били извършвани след къпането. Още преди хилядолетия Хисаря се е отоплявал с естествено топлата минерална вода. Тя е била отвеждана под мраморните плочи с помощта на глинени тръби, а през стените минавал тръбопроводът за парата.
Възходът на Хисаря продължава и с въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя през първите десетилетия на ІV в. Диоклецианопол по това време става седалище на епископ. От онези времена датират десетте раннохристиянски църкви и още толкова базилики.
Безценна за учените и атрактивна за туристите е уникалната двукорабна базилика, построена в средата на V в. върху част от казармения комплекс на античното селище. Смята се, че покровител на Хисаря е древният лечител Свети Пантелеймон. На него е наречен и централният храм на града. Друг важен факт, свързан с черквата „Свети Димитър” в кв. Веригово е, че тук, в навечерието на Априлското въстание през 1876 г., местните хора се събират, за да чуят кървавото писмо и да се вдигнат срещу поробителите.
Красив и изящен е и амфитеатърът в парк “Момина сълза” - основна атракция за древните хора, дошли на почивка и лечение в Диоклецианопол. Той е от типа на циркусите, а на сцената са се провеждали борби с животни и спортни състезания. Строен е през първата половина на ІV в. и в него не е проливана кръв, според каноните на новата християнска идеология. У нас са съхранени само два такива амфитеатъра от късноантичната архитектура и единият е в Хисаря. В добро състояние са останали до наши дни арената и обслужващите амфитеатъра помещения.
Името Хисаря, което на арабски език означава крепост, градчето носи от втората половина на ХVІІ в. Тогава върху руините от античността и Римската империя е възстановено малко селище. До днес то се слави като един от най-зелените градове на България. Парковете заемат повече от 100 хектара, в които виреят около 300 растения от целия свят - албиции, магнолии, ацер, гинко билоба, пауловния.
Първият парк е изграден около бившата баня „Тополица” от швейцарския инженер Люсиен Шевалиас от 1892 г. Наричан "министърът на цветята", той е проектант и на пловдивската Цар-Симеонова градина. Разкошни паркове са направени край Летния театър, около извор „Момина баня”, в различните лечебно-възстановителни бази и санаториуми. Целият град е опасан от смесени широколистни и иглолистни гори с много кътове за почивка.
Районът на Хисаря дава и възможност за активен туризъм - оттук тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на Средна гора и южните масиви. Но сред най-ценните дадености на древния град е находището от 22 термални извора, които имат различна температура и физико-химична характеристика, а лечебните им свойства са доказани от години. Неслучайно тъкмо в Хисаря започва организираното балнеолечение у нас.
