До Балканските войни в ивайловградското село Свирачи живеят само турци и гърци. През 1914 г. те обаче го напускат и на тяхно място се заселват българи - бежанци от Мала Азия.
Автор: Христо Христов
Точно сто години по-късно селището отбеляза с подобаващи тържества преселението на нашите сънародници, наричани малоазийски българи.
Параклис, изграден със средства на местните жители, бе открит по време на тридневните прояви, посветени на вековния юбилей. На родовата среща пък се събраха няколко поколения свираченци, за да си припомнят миналото.
Честванията бяха отбелязани с богата програма, подготвена от инициативния комитет “100 години от завръщането от Мала Азия”. Рецитал изнесе Малоазийско дружество ''Тянка Бошнакова”. Талантите на селото Антония Кетенева и Иван Бодуров отправиха своя музикален поздрав към присъстващите, а сестрите Ванина и Пламена Пехливанови изненадаха жителите и гостите с чудесните си изпълнения на гъдулка.
Изненада за всички беше танцов клуб „Карамфилчето“ с ръководител Дарина Гайдарова и Светла Кюмюрева, който направи своя дебют на събора.
Гвоздеите на програмата бяха гостуващите – танцов ансамбъл „Южняци“ от град Хасково с ръководител Васко Димов и танцов клуб „Китка“ от град Крумовград с ръководител Павлина Станкова, които обраха овациите на публиката и създадоха много настроение. Изпълненията им накараха присъстващите да почувстват магията на българския фолклор и да затанцуват.
Спектакълът на самодейците от Свирачи „Завръщане към корена” пък показа спецификата на местния фолклор и традиции. Празници имаше и в квартал „Лъджа“ на Ивайловград. С поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча, увековечила спомена за заселването на малоазийците в Ивайловград, се сложи началото на четиридневните прояви, посветени на 100 години от завръщането на малоазийските българи на родна земя.
Съборът стана повод хората да се върнат към родовите си корени и да се поклонят пред подвига на своите предци, които столетия наред са съхранили своя бит и култура далеч от родината.
Според историческите сведения, през 1914 г., малко след Балканските войни, 123 семейства от Мандър са принудени от турската държава да напуснат домовете си. Подгонени и постоянно малтретирани от турски разбойнически банди, там те оставят плодородни ниви и здравите си и хубави двукатни къщи, които не успяват нито да продадат, нито да разменят с напускащите България турци. Останали без избор, само с най-необходимите вещи, хората тръгнали към изконната си родина. Заселили се в тогавашното село Лъджа, което днес е квартал на Ивайловград.
Летописът за тези години е събран в книгата „Село Мандър и Лъджа – история на дедите ни”, с автор историчката Василка Ташкова, потомка на бежанци от Мала Азия. В нея се дават подробни сведения за това как и кога са се озовали те там и как впоследствие се завръщат в България. Живо е описанието на всички премеждия, през които десетките семейства са преминали, когато са тръгнали към неизвестното, и как са устроили живота си на новото място.
Според историческите данни за време на преселването и основаването на българските села в Северозападен Анадол, Мала Азия, се сочат XVI, XVII и XVII в., както и първата и втората половина на XIX век до освобождението на България. Подгонени, преследвани и насилвани от местните османски власти, от кърджалии, даалии и други разбойници и грабители, в търсене на по-спокоен живот и сигурност, на работа и добър поминък, почти цели родове от Чирпанско, Старозагорско, Ямболско се преселват в Мала Азия.
Така възникват 25 села в районите на Балъкесир, Чакакале, Бурса и Коджаели, сред които са Коджабунар, Мандър, Гьобел, Хаджипаункьой, Урумче, Байрамич, Карабунар, Булгарлар и Къздервент.
Трудолюбивите българи за кратко време успяват да се сдобият с онова материално положение, което са имали по родните си места. Поминъкът им бил земеделие, животновъдство, като много семейства притежавали големи стада овце и едър добитък. По стара българска традиция било развито и овощарството.
В района на Боашехир (Бига) имало много въглищари, които дълги години снабдявали с висококачествената си продукция Истанбул и околните големи градове. Пак в тези села се намирали и доста прочути дюлгери (зидари).
Обстановката за българите в Мала Азия, някои родове от които живеели по тези места вече 200 или 300 години, обаче коренно се променя след победите на българската армия по време на Първата балканска война. Съседното турско население и представителите на местната власт започват да се отнасят враждебно към тях, а нови разбойнически банди започват да нападат българските села, да убиват хора и да грабят. Така се налага ново преселение.
Първи, през 1878 г., се завърнали в прародината си група семейства от село Гьобел, последвани от семейства от селата Хаджипаункьой, Байрамич, Мандър, Чалтик. През 1884 г. се завръщат отделни семейства от Гьобел и Мандър.
Към края на 1913 г. в българската легация и генералното консулство в Цариград започват организацията по масово изселване на българите от Мала Азия. Така от 20 март 1914 г. до края на юни същата година на пет групи с български параходи се организира връщането в Родината на жителите на всички български села в Мала Азия.
