Финансови разхищения и политически слугинаж властват в държавната телевизия, дадена на концесия на Вяра Анкова
Автор: Велизар Енчев
Вразгара на предизборната кампания малцина забелязаха медийна новина, която е грозно доказателство за публично източване на държавни институции. Служебното правителство одобри допълнителни разходи от 5 млн. лева за Българската национална телевизия (БНТ).
За какво са тези пари?
От сайта на Министерството на финансите разбрахме, че петте милиона ще отидат за разпространение на програми, свързани с обществената функция на БНТ, като с част от средствата ще се платят таксите за цифрово разпространение.
Нуждае ли се БНТ от нови милиони, след като бюджетът й за 2014 година е 65 милиона? Трябва ли в условия на криза, когато дори се допуска, че няма да достигат парите за пенсии, да се пълни и без това препълнената каса на БНТ?
През февруари т.г. служители на БНТ информираха медиите за източване на държавни средства от националната телевизия. Авторите на документа припомниха, че тази година бюджетът на БНТ е съкратен с 5 млн. лв. и че все още не е ясно дали ще има съкращения.
В същото време се харчат пари за суперпродукции със съмнителна възвращаемост и рейтинг, който е под въпрос. Пресен пример за това е най-скъпият бг сериал за всички времена и епохи "Четвърта власт", както и пиано-барът на Искра Ангелова. Според телевизионните работници в БНТ се изразходват огромни средства при пълна липса на прозрачност.
Сега да бръкнем в кошера с телевизионните оси и изречем една публично известна истина: БНТ е феномен в европейското телевизионно пространство, защото по статут е обществена институция, но в действителност е медийна слугиня на всяка власт, при това издържана от данъкоплатците. Перверзното в случая е, че на думи БНТ е национална, по закон е обществена, а на практика е правителствена.
Говорим ли за разходите на БНТ, добре е да го правим в контекста на частните й посестрими. В най-големите частни телевизии работещите са до 500 души, докато БНТ е динозавър с щатните 1200 бройки, като тук не влизат външните продуценти, автори и сътрудници на хонорар, гълтащи още стотици хиляди левове.
При това БНТ получава държавна субсидия и милиони от реклама, което я поставя в привилегировано положение спрямо другите тв канали.
За да бъда обективен, ще призная, че сигурно е нормално обществена медия да има по-голям персонал от частната, тъй като повечето й продукции са вътрешни, докато Би Ти Ви и Нова работят предимно с външни фирми.
Телевизията е скъпо занимание, но обществените медии са жизнено важни за демокрацията. И ако иска да има свои медии, чиято свобода е финансово обезпечена, гражданското общество трябва да се погрижи за това.
Ала как гражданите да се грижат за обществената по статут БНТ, след като нямат достъп до нея? Как да се доберат до екрана, обсебен от пожизнените депутати и министрите? Така е вече 25 лета и с всяка следваща година БНТ се бетонира като медийна бастилия на олигархията.
А знаете ли защо БНТ няма коментаторски екипи по вътрешна и външна политика, които експресно чоплят горещите теми на деня, без да се съобразяват с правителствената политика?
Генералните директори на БНТ бягат като дявол от тамяна от коментара, страхувайки се да не ги лишат от държавната ясла. Затова на „Сан Стефано“ 29 липсват коментатори от калибъра на Димитрий Иванов, Тома Томов и Николай Конакчиев. На придворната телевизия не й трябват ярки имена, тя се нуждае само от прегънати на две медийни келнери.
При генералната директорка Вяра Анкова смяната на поколенията стана с жестоко орязване на средното поколение и с елиминирането на такива завладяващи лица като покойния Сашо Авджиев. Тази кадрова сеч превърна някои предавания в ковьоз за телевизионни недоносчета. Подмладяването в БНТ е драстично и понякога имам усещането, че сутрешните блокове са детски градини, а водещи се учат на занаята в ефир.
Макар че се издържа с милиони от данъкоплатците, БНТ е изпреварена от Би Ти Ви, Нова и ТВ 7, а във вечерните часови пояси за политика тя отстъпва по гледаемост на ТВ СКАТ.
Вместо да се отвори към гражданите и затвори за досадните като мухи политици, БНТ не само не се реформира, но ударно се клонира. За да оправдае (или изхарчи) 70-те милиона, БНТ се подготвя за старта на новия си телевизионен канал – БНТ 3, претендиращ да е „канал за култура“.
Но и това не е всичко - през 2015 г. ще се появи и детско-юношески канал. Добавя ли, че в момента има БНТ 2 и БНТ Свят, излиза, че скоро държавно-правителствената телевизия ще е крупен концерн с пет канала.
Така в края на втория си мандат като генерален директор Анкова ще се окичи с огърлица от телевизионни канали - някои с мизерен рейтинг, но със солидно финансиране, ала не частно, а държавно.
Затова като данъкоплатец смея да попитам: защо частните телевизии се издържат само от реклами, а на БНТ не й стигат 70 милиона и иска още и още – и от реклами, и от правителството? Защо в CNN работят 2 000 човека, а в БНТ има почти толкова щатни и нещатни?
В края на краищата, ако една телевизия не успява да събере достатъчно пари от реклама, за да се издържа сама, значи няма гледаемост и следователно няма смисъл да съществува.
И докато чакаме отговори, БНТ нахално поиска увеличаване на държавната субсидия. Членът на Управителния съвет Анета Милкова предложи програмните намерения да играят ключова роля при определяне на финансирането. Сиреч, колкото повече искаме да харчим, толкова по-голям да е бюджетът ни.
Копирайки алчните ни управници, босовете на БНТ са поели по техния път, въобразявайки си, че са непоклатими. Обаче грешат. Щом плащам данъци, аз искам да зная не само заплатата и хонорарите на Вяра Анкова, но и нейните частни фирми, както и доходите на водещите фигури в БНТ.
Зрителите трябва да знаят и колко струва на държавния канал всекидневната частна рубрика „Зелена светлина“ - копродукция на БНТ и фондацията на банкерката Цветелина Бориславова „Кредо Бонум“.
Че зелената енергия е чиста, спор няма. Но чиста ли е сделката между милионерката и телевизионерката? И кога БНТ ще спази Закона за достъп до обществена информация и ще ми се предостави договора между БНТ и „Кредо Бонум“? Договор, за който по коридорите на „Сан Стефано“ 29 мълвят, че е седемцифрен.
От десетина години медийният експерт Светлана Божилова осветява политическите и корпоративните зависимости в БНТ и сигнализира за огромно изразходване на пари при формиране на бюджетите на отделни предавания, например случая с Димитър Цонев и фирмите му, чрез които изтичали сериозни средства от държавната телевизия.
От няколко месеца Цонев (кум на Вяра Анкова) отново е в БНТ, което актуализира въпроса за медийния октопод и за недопустимата близост между журналистика, рекламни босове и бизнес.
Понеже живеем в див капитализъм, разумът ми говори, че трябва да преглътнем раболепието на БНТ. Но приватизирането на нашите пари, и то в нашата телевизия, не можем да преглътнем.
Всъщност в касата на „Сан Стефано“ 29 ли ще отидат отпуснатите от служебния кабинет 5 милиона лева или в нечии банкови сметки? И за кой ще е тлъстият хонорар от цифровизацията и новите канали – за генералния или за програмния директор, за вътрешните или за външните продуценти?
Или за всички по равно, както е в задружните мафиотски семейства?
Но да не бъдем песимисти. Вече виждам светлина в тунела. Скоро новите депутати в медийната парламентарна комисия ще отворят финансовите досиета на БНТ и на генералната й директорка. Какви ли мръсни тайни ще открият?
Анализирай това
Да бръкнем в кошера с телевизионните оси и изречем една публично известна истина: БНТ е феномен в европейското телевизионно пространство, защото по статут е обществена институция, но в действителност е медийна слугиня на всяка власт, при това издържана от данъкоплатците. Перверзното в случая е, че на думи БНТ е национална, по закон е обществена, а на практика е правителствена.
