През пролетта на 1903 г. става ясно, че се подготвя въстание на населението от Македония и Одринско срещу турската власт. Група млади българи решават
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
да запалят искрата и в Солун, който не влиза в плановете на комитите от ВМРО. Техният девиз е, „че се арчиме“, т. е. готови са да пожертват живота си, но по някакъв начин да допринесат за освобождаването на поробеното си отечество. Замислят терористични актове, с които да привлекат вниманието на европейската общественост върху робското положение на българите в Македония и Одринско, а Великите сили са благоприятствали за това, като са разкъсали България с решенията на Берлинския конгрес през 1878 г.
Първи се изявявя Павел Шатев. На 28 април той си купува билет за френския кораб „Гуадалкивира“, качва се на борда с 8 шашки с динамит и 4 бутилки със спирт за горене. Параходът трябва да отплава на следващия ден за Марсилия. Към 23 ч. Шатев поставя шашките на кърмата на кораба. Един моряк го забелязва и проявява любопитство какво прави по това време пасажер, докато другите вече спят в каютите си. Шатев обаче се укрива и за да отвлече вниманието и на други от своите действия на кърмата, бързо се придвижва до носа на кораба, полива намиращите се там въжета със спирт и ги запалва. Дежурният офицер бие камбаната за набат (сигнал за тревога) и моряците се впускат да гасят огъня.
През това време Шатев се връща на кърмата и запалва фитилите, с които е свързал шашките. Избухва страхотен взрив, който събужда и жителите на Солун. Пътниците на кораба излизат уплашено от каютите си, а палубите вече са заляти с вода, навлизаща през образувалата се пробойна в кърмата. Спускат спасителните лодки и с тях отвеждат пътниците на брега, няма нито един сериозно пострадал. Корабът потъва, килът му опира на морското дъно и остават да стърчат само комините. Идват местните вестникари и чуждестраните кореспонденти. Първото, което забелязват, е опънатия между двата комина надпис „Да живее свободна България!“
Следващата акция на 30 април провеждат Йордан Попдимитров (Орце), Коста Киряков и Димитър Мечев. Една седмица преди това те започват да копаят тунел към „Банк отоман“, завършват го и поставят шест килограма динамит. Към 5 ч. сутринта го възпламеняват и сградата е почти изцяло разрушена. Тримата са имали намерение да вземат и пари от банката, с които да финансират следващите си акции, но се оказва, че те са затрупани под развалините. Единственото, което успяват да направят, е да поставят плаката си с надпис „Да живее свободна България!“
Големи надежди се възлагат на групата, съставена от Илия Тръчков, Милан Арсов, Владимир Пингов, Георги Богданов и Митко Бошнаков. Тя се е заела да копае тунел, който да достигне под конака и той да бъде взривен по сред бял ден. Докато с предишните акции се е предвиждало да няма пострадали, то с тази определено се е целяло намиращите се в конака турци и най-вече каймакамина да бъдат унищожени от взрива.
Когато обаче стигат до около 40 м от конака, на пътя им се изпречва масивна скала, непробиваема за техните кирки. Все пак успяват да издълбаят малки отвори в нея и да ги запълнят с 8 кг динамит, с който разполагат. Надяват се, че взривът ще бъде достатъчно силен, за да достигне и до конака. За съжаление обаче скалата се оказва много яка и съществен резултат няма. Вместо това от взрива загива Коста Киряков, защото не се укрил на безопасно място, а е чакал да види как ще се срути конака. Затова не успяват и да сложат подготвения надпис върху развалините на конака „Да живее свободна България!“
А какво става с останалите участници в групата на солунските атантатори или както те самите се наричат гемиджиите. Арсов и Бошнаков умират на заточение във Фезан, в Либийската пустиня. Георги Богданов полудява в затвора и през 1908 г., заедно с Павел Шатов са амнистирани от младотурците. Йордан Попйорданов (Орце) е обграден от турски заптиета и се отбранява с хвърляне на бомби срещу тях, а с последната се самовзривява. Подобна е съдбата на Димитър Мечев и Илия Тръчков. Те също са обградени от турски войници, хвърлят срещу тях 60 бомби и след това умишлено се излагат на куршумите. Владимир Пингов хвърля бомба пред Топхането и там е застрелян.
Турците използват атентатите като повод за масови репресии срещу българите. Според сведения на живели през това време са избити между 250 и 300 души, а още толкова са затворени или изпратени на заточение. Разрушена е и българската черква в Солун. За съжаление не се осъществява предполаганата от гемиджиите реакция на европейската общественост. Само два италиански и един френски кораби се приближават до солунското пристанище с намерението да спрат произвола на турските власти, но по заповед на султана те не са допуснати да влязат в пристанището.
Въпреки че действията на атентаторите не са одобрени от повечето от ръководителите на ВМРО и от българското правителство, за народа те са герои и борци за свобода. На някои от тях имената им са изписани на паметника на падналите за свободата на Македония в Кюстендил.
Патриотичен календар
31 октомври 1869 г. — Основан е Българският революционен централен комитет
1 ноември — Ден на народните будители
2 ноември 1912 г. — Победа на българските войски в Люлебургаско-Бунархисарската операция
5 ноември 1885 г. — Започва битката при Сливница по време на Сръбско-българската война
6 ноември 1920 г. — На основание на Ньойския мирен договор, армията на Сърбия окупира Западните покрайнини (площ 1555 кв. км, население тогава 65 000 души). В България е обявен 3-дневен национален траур
6 ноември 1915 г. — В бой с френски части край село Криволак, Щипско, загива Христо Чернопеев – виден деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишки окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
