Какво трябва да се прави при поставена диагноза хроничен гломерунефрит?
Адриана Николова, Варна
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Гломерулонефритите са двустранни възпалителни заболявания на бъбреците, засягащи функционалните им образувания, наречени гломерули. Те са резултат от патологичен имунен отговор срещу различни външни и вътрешни болестотворни агенти (антигени). Биват първични и вторични – свързани с инфекции, злокачествени образувания, системни заболявания и други.
Болестните симптоми на гломерулонефритите са: отделяне на белтък в урината (протеинурия), отделяне на кръв в урината (хемотурия), отоци, артериална хипертония, бъбречна недостатъчност.
В повечето случаи острите гломерулонефрити се появяват и се развиват бавно и незабелязано – след по-сериозен инфекциозен процес. При много болни обаче изобщо не може да се открие прекаран в миналото остър стадий на заболяване. При гломерулонефрита обикновено става дума за инфекция, причинена от стрептококи.
Болният развива анемия, кожата му е бледа, мъчи го силна жажда. Поради това, че пият много течности, страдащите от заболяването отделят голямо количество светла, почти безцветна урина. Тя има ниско специфично тегло с тенденция към намаляване.
Пациентът обаче дълго време се чувствува добре, макар че започват да се появяват и известни оплаквания – лесна уморяемост, намален апетит, мъчителна жажда. Такива болни все още нямат отоци. Едвам с напредването на болестта подпухват краката и зоната под очите. Тази дълготрайна фаза на хроничния гломерулонефрит е и най-често срещаната.
Лечението на това сериозно заболяване трябва да се извършва само от висококвалифицирани лекари нефролози. Търсенето на помощ от алтернативната медицина обикновено е фатално и нерядко смъртоносно. Затова тук ще посочим само какво е важно да знае самият пациент.
На първо място трябва да е ясно на всички, че във фазата на активност или усложнения заболяването задължително се лекува в болница. Страдащият следва да се пази много от простуда – да носи вълнен пояс на кръста, топли чорапи и обувки през зимата. Следобедната почивка и пълноценният сън са задължителни. Полезни са умерените разходки, но без прекалено физическо натоварване. Забранени са къпането в студена вода и активното спортуване. Болните не трябва да работят във влажна среда или нощем и да избягват тежкия физически труд.
През зимата подходящи за тях са курортите в Петричко-санданския край. А през лятото – Банкя, Вършец, Берковица, Етрополе и други.
Храненето трябва да е пълноценно. Неправилно е да мислим, че не бива да ядем месо и месни произведения и готварска сол. Бедната на белтъци храна допринася за бързото влошаване на общото състояние, до анемия и намаляване на защитните сили на организма. Безсолната диета пък влошава бъбречната функция. Солта се ограничава само ако има отоци, високо кръвно налягане и бъбречна недостатъчност.
При компенсирана бъбречна функция на болния се разрешава да се храни нормално, с белтъчен внос от 1 грам на килограм телесна маса, 80 г мазнини и 300-350 г въглехидрати. Забранени са силните подправки, месните бульони, алкохолът, консервираните меса и консервираните риби. Препоръчва се консумацията на пресни плодове и зеленчуци. Особено подходящи са дините, пъпешите, тиквите, гроздето, черешите. При бъбречна недостатъчност обаче, освен солта, се ограничава и белтъчният внос.
Ако няма изразена сърдечна и бъбречна недостатъчност, болният дълго време може да запази, макар и ограничена, своята работоспособност. Трябва обаче да се пази от простуда, особено при хипертоничните форми, както и от физическо и психическо натоварване.
Тъй като лечението е сложно, а и не винаги ефективно, най-добре е да се обръща по-сериозно внимание на профилактиката. Важно е навреме да се ликвидира всяко възпалително огнище в организма. Това с особена сила важи за огнищата със стрептококова активност – възпаленията на сливиците например.
Ако някой член от семейството заболее от въздушно-капкова инфекция, болният от гломерулонефрит трябва задължително да носи маска на устата и носа. Той не бива да посещава многолюдни места по време на грипна епидемия, като още преди началото й се имунизира срещу грип. За да се повишат защитните сили на организма, добре е да се правят облъчвания с кварцова лампа, а през лятото – добре премерени, като времетраене, слънчеви и въздушни бани.
Какво трябва да е терапевтичното поведение при гломерулонефритите. Еволюцията и изходът на хроничните гломерулонефрити зависят както от активността на имунния възпалителен процес, така и от „неимунологичната“ прогресия на бъбречното увреждане. Лечението има за цел съхраняване на бъбречната структура и функция чрез потискане на активния възпалителен процес. Осъществява се, както вече се подчерта, само от специалисти – нефролози в болнична обстановка, а след това – амбулаторно. Продължителността му може да бъде от 3 месеца до 1-3 години.
Основен принцип е постигането на лечебно подобрение (ремисия) при минимални нежелани лекарствени ефекти. Всеки гломерулонефрит би трябвало да покаже явни признаци на подобрение от лечението за 1 до 3-4 месеца. Прилагат се главно следните средства: глукокортикостероиди, т. нар. цитостатици, потискащи имунната система (имуносупресори), проктектиращи бъбречната функция средства, (т. нар. АСЕ инхибитори), понижаващи артериалното налягане (ако е високо), понижаващи мастната обмяна средства и други.
Няма сигурни доказателства, че билколечението може да измени хода на гломерулните бъбречни заболявания! Това се дължи на факта, че те имат автоимунен произход и фитотерапията може да доведе до загуба на ценно време за тяхното лечение. Независимо от това, в някои страни се използват и билкови средства, които увеличават диурезата (пикочоотделянето) и така съдействат за излъчване на токсичните остатъчни азотни тела в кръвта на болните от хронична бъбречна недостатъчност.
Разбира се, на лечебен ефект може да се разчита само в началните форми на заболяването, когато не са установени нарушения в алкално-киселинното и водно-електролитното равновесие в организма. Отделни наблюдения показват, че билката горски енчец може да се използва за средносстепенно отделяне на белтък в урината. Лечебният ефект в случая е разчетен главно на доброто пикочоотделяне.
След преминаване на острия стадий – във възстановителния, се препоръчва и балнеолечение в специализираните наши курорти Хисаря, Горна баня, село Баня – Панагюрско и др.
