Регионалният музей в Русе получи международна награда от Международния форум за славянски култури
Автор: Десант
Регионалният исторически музей в Русе бе удостоен със Специалната награда „Жива“ за внимание и отзивчивост към посетителите. Призът се връчва за първи път от Форума за славянски култури (ФСК) и от Европейската музейна академия (EMA). Той е част от системата на международната награда „Жива“ за най-добър музей на славянските страни.
Церемонията се проведе на 7 ноември 2014 г. в Скопие, Република Македония.
Международното жури в състав Биляна Брайович (Черна гора), Бранислав Светозаревик (Македония) и Симонида Мильковик (Македония) е оценявало кандидатите по система от критерии, като са изследвали степента на креативност, водещата роля в културното дело в дадения регион, умението на музейните работници да представят историята на експонираните експозиции, творческото ползване на наличните ресурси и отзивчивостта към посетителите. А също и творческото ползване на колекциите, съчетано с иновативен интерпретативен подход, както и социалната отговорност на музея към местни, регионални и национални общности.
Особено внимание е обърнато и на реализираните музейни педагогически програми за деца, младежи и възрастни. Регламентът включва и посещения в музея, като е оценена работата със специфични аудитории и значимостта на културната институция на местно ниво.
„Тази награда е огромно признание за труда на колегите. Отношението към публиката и посетителите винаги е било основно в нашата работа“, заяви уредникът Искрен Великов след награждаването.
„Щастлив съм, като русенец, а като кмет съм горд с това, което прави музея. Само за два месеца от откриването на Екомузея, имаме вече първата награда. Ние трябва да се показваме навсякъде, по Европа и по света. Това е много важно за Русе“, коментира и кметът на града Пламен Стоилов.
Другите специални награди получиха Националният технически музей в Прага (Чехия), Музеят на съвременното изкуство на Република Сръбска (Босна и Херцеговина), „Негошмузей „Билярда“ (Черна гора) и Словенският етнографски музей в Любляна (Словения). Голямата награда „Жива“ бе присъдена на „Галерия Матица сръбска“ (Нови Сад, Сърбия).
Призът „Жива“, носещ името на едноименната славянска богиня, е създаден през 2012 г. по инициатива на експертна група по проект на Форума за славянски култури и е предназначен да поощрява постиженията в движимото и недвижимо наследство в Европа, както и да насърчава най-добрите практики в представянето на материалното културно богатство на дадена славянска страна. Чрез това отличие се цели и стимулирането обмена на знания и опит в европейските страни.
Наградата за РИМ – Русе, която той спечели, преборвайки конкуренцията на други 11 музея от 9 държави, е още едно признание за високото ниво на музейното дело у нас и големия професионализъм на работещите в тази област. Тя говори и за нарасналия интерес към българската история.
Славянската богиня Жива (също Żiwia, Dziva, Sieba или Razivia, на латински – Siwa) заема особено място в културно-религиозните традиции на предците ни. В славянската митология Жива олицетворява плодоносната сила, младостта и красотата на цялата природа и човека. Тя е богиня на живота и покровителка на света.
Според някои предположения е жена на Дажбог. Съществува версия, че е дъщеря на Лада и майка на Перун.
Жива властва, когато се раззеленяват полетата и горите; когато зацъфтяват градините и дърветата; когато хората, отърсили се от унилия зимен сън, сякаш за първи път виждат красотата на пролетната природа, на разцъфтяващата младост и за пръв път познават прелестите на любовта и нежността.
Славяните са вярвали, че именно през пролетта Жива може да се види, заедно с младите си помощнички, които като прекрасни деви се реят над земята, хвърляйки й такива ласкави погледи, че тя още по-пищно започва да цъфти и зеленее.
Нашите предци са възприемали кукувицата като въплъщение на богинята. Долитайки от Ирий – подземния свят, откъдето идват душите на новородените и където се оттеглят починалите, кукувицата отброява часовете на раждането, живота и смъртта.
Персонажът Жива е споменат и във „Веда Словена“ от ХІХ в.