Православни и католици честват на 20 ноември смъртта на мъченика, платил с живота си за вярата Христова
Св. Дасий се празнува от Православната и от Римокатолическата църква в деня на смъртта му – 20 ноември. Този мъченик е живял през III век в крайдунавския град Доростол (дн. Силистра). По произход той бил тракиец и служел като обикновен войник в римския ХІ Клавдиев легион – същият, който става причина за въздигането и утвърждаването на града.
По време на съвместното управление на императорите Диоклетиан и Максимиан в периода 284-305 г. срещу християните били издадени няколко едикта, станали причина за проливането на много мъченическа кръв.
Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди тържествата те избирали красив юноша, обличали го в изящни дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на честванията го принасяли в жертва на бога.
В далечната 292 г. се случило така, че жребият отредил св. Дасий да бъде поредният „цар на крониите”. Той тaйно бил приел християнството и не желаел да отдаде своя живот в жертва на едно езическо божество. Ето защо решил да разкрие своята вяра и ако трябвало да умре, то единственият, за когото това си заслужавало, бил Христос. Вместо веселие, пиршества и разюзданост, Дасий предпочел да изобличи идолослужителите.
Вдъхновен от светия Дух, св. Дасий започнал смело да проповядва Троицата и да убеждава всички да повярват в Отец и Син, и светия Дух. За тази си дейност обаче бил изправен на съд и съден от Басус – легата на легиона.
Пред съда Христовият мъченик отново смело изобличил езическите вярвания и с горещи слова изповядал вярата си в Светата Троица: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог – Отец, Син и свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.“
Заради това свети Дасий бил подложен на жестоки мъчения, които твърдо понесъл. Безсилни да сломят волята и духа му, на 20 ноември 292 г. палачите му го обезглавили.
В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в епархийския музей „Диоцезиано“ се пази неговият каменен саркофаг с надпис на гръцки: „На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол”.
Най-ранното изображение на светеца, достигнало до нас, е от „Минология“ на Василий ІІ. Мъченикът е изобразен като мъж на средна възраст с брада и посребрена коса, в синя туника, застанал прав пред своя палач, който държи меч в ръката си. Сцената се развива на равнинно място в подножието на четири хълма, което ни дава основание да предполагаме, че екзекуцията се е състояла извън града. Светецът се споменава и в един надпис от Аксиополис (дн. Черна вода, Румъния) от VІ в., заедно с мъчениците Кирин, Киндеос и Тасиус.
Известен е и в други градове на империята – Хераклея, Путеоли и др. Това отразява широката популярност на светеца през V-VІІ в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите – дясната раменна кост на св. Дасий, положена в мраморна мощехранилница (приблизително копие на саркофага от Анкона), която днес се съхранява в катедралния митрополитски храм „Св. ап. Петър и Павел” в Силистра. Самият храм е паметник на културата и е построен след Кримската война от представители на водещата в България през Възраждането Дряновска архитектурна школа.
