Макар да съм вече на 48 години, интересувам се от различните способи за предпазване от нежелано забременяване.
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Само на противозачатъчните таблетки ли може да се разчита?
Галя Георгиева,
Свищов
Изборът на противозачатъчни средства (контрацепция) трябва да се прави, като се държи сметка на някои обстоятелства, свързани с възрастта. На първо място „плодовитостта“ (фертилността) намалява след 25 години и по-бързо след 40.
Причина за това са различни хромозомни, яйчникови и маточни фактори, както и нарастването на рисковете от възпаление на половите пътища. Разбира се, към това трябва да се прибави и намаляването на честотата на половите контакти при повечето жени, също над 40 години. По тази причина един контрацептивен метод, считан за относително по-малко ефикасен при по-младите жени (т. нар. спермицидни средства, презерватив, диафрагма), може да се окаже много ефикасен при по-възрастните.
Съдови рискове.
Съдовият риск нараства с възрастта и употребата на противозачатъчни таблетки го увеличава още повече. Независимо от това, днес хапчетата не се считат вече за контраиндикация при жени над 40 години в добро здраве и непушачки. Горната граница за пушачките остава фиксирана на 35 години. При жените над 40 години е препоръчително да се приемат хапчета в минимална доза (по-малко от 50 микрограма естрадиолов дериват), за да се намалят рисковете от тромбоемболия. Предпочита се също използването на хапчета, които съдържат прогестерони от последна генерация, които влияят благоприятно и на мастната обмяна.
Маточна патология.
След 40 години, и особено през перименопаузния период, са наблюдава доброкачествено нарастване на маточната лигавица (ендометрийна хиперплазия), както и полипи и фиброми, предизвикани от нарасналото количество на вътрешно отделени прогестеронови хормони. За съжаление не е изключено и злокачествено разрастване на маточната лигавица (рак на ендометриума). Установено е обаче, че естрогенови препарати, комбинирани с прогестеронови доминанти, както и инжекционно въвеждани прогестерони, имат предпазно действие спрямо този тип маточна патология.
Менопауза и контрацепция.
Един от проблемите пред жената над 40 години е да реши до каква възраст трябва да използва контрацептивни методи. Отговорът е един: за да е напълно сигурно, че няма рискове от нежелана бременност, трябва да се препоръча използването на контрацепцията до менопаузата. Съществуват обаче две ситуации: жени, които използват хормонални контрацептивни методи, и такива, които използват други методи.
При жените над 45 години, без предпазване с хормонални средства, при които менструацията е спряла повече от една година, решението е изоставяне на всякаква контрацепция. При жени, които употребяват противозачатъчни хапчета, може да се препоръчва на 50 години да изоставят хормоналната контрацепция и след това да използват друг метод, който може да бъде изоставен след 12 месеца липса на менструация (аменорея). Три месеца след спиране приема на хапчета и в случай на доказана менопауза може да се препоръчва изоставянето на всякаква контрацепция.
Избор на контрацептивен метод.
Както се посочи, противозачатъчните хапчета могат да се използват до менопаузата. Трябва обаче строго да се съблюдава контраиндикациите на този метод: високо кръвно налягане, диабет, увеличение на мастите в кръвта, тютюнопушене и други.
Използващите този хормонален контрацептивен метод, освен профилактичните цитонамазки, трябва периодично да си правят мамография, мастен профил, контрол на кръвната захар. Последните две изследвания е добре да се извършват на всеки 3 месеца. Появата на т. нар. ациклично кръвотечение (метрорагии), след прилагането на метода, изисква и хистологична диагноза на маточната лигавица.
Освен приема на хапчета, в практиката се прилага и инжектируеми контрацептиви, при това периодично – на три месеца. Но и при тях е желателно проследяване на мастния и захарния профил.
Вътрешноматочната спирала е добро контрацептивно средство на тази възраст, когато жената има стабилен сексуален живот (моногамен партньор). В този случай обаче трябва да се изключи наличието на вътрематочно заболяване.
Бариерните методи (диафрагми, презервативи, спермициди и т.н.) също се препоръчват. Те предлагат и добро предпазване срещу полово предаваните болести, относително евтини са и практически са лишени от нежелани ефекти. Освен това нивото им на ефикасност в тази група жени е по-високо в сравнение с по-младите жени.
Противозачатъчната таблетка
1961 година - туистът превзема залите за танци и в промишлеността на практика е постигната 45-часовата работна седмица... В тогавашна Западна Германия на 1 юни през същата година Schering пуска Anovlar – първото орално противозачатъчно средство в Европа, както и в Австралия. В медицината е извършена революция. Таблетката се продава единствено в аптеките и се купува само с рецепта. В началото контрацептивният й ефект се споменава само между другото в обяснителните бележки. Набляга се по-скоро на други въздействия като например намаляване на менструалните болки и се препоръчва само на омъжени жени.
След месец немското периодично издание „Щерн“ публикува статия, посветена на новия контрацептивен метод, като по този начин поставя темата на вниманието на широката общественост. Въпреки огромния интерес обаче, таблетките все още нямат широк прием в обществото. За него темата е табу. За първи път се прави разлика между секса и създаването на потомство. Старите гледни точки трябва да бъдат оборени и да се намерят нови аргументи.
През 1964 г., три години след като таблетките са пуснати на пазара, процентът на жените, които ги одобряват, все още е само 1.7%. След 1968 г. положението драстично се променя.
Появяват се студентските движения, жените искат сексуална свобода – да правят любов без страх от морализаторски натиск и от нежелана бременност. Въпреки това, таблетките се превръщат в „ябълката на раздора“, която разклаща сексуалните и моралните стожери на 50-те и 60-те години.
Най-важното е, че те нарушават табуто за секс преди брака. Процентът на одобряващите ги се покачва до 12%. Все повече жени започват да приемат тази безопасна форма за предпазване от забременяване. За първи път те самите могат да решават колко пъти и кога да забременяват, което им дава възможност да подобрят професионалната си реализация. През 70-те години общото настроение се променя и таблетката отново се превръща в повод за спорове. Усилено се дискутира явлението „крива на таблетката“. Тя е обявена за причина за намаляване на населението в Източна и Западна Германия. Много бързо обаче този мит е развенчан.
През 80-те години споровете отново опират до фактите. Все повече сексуални теми, смятани дотогава за табу, изчезват в миналото. В училищата е въведено сексуално обучение и се публикуват многобройни статии за оралните противозачатъчни средства. В Западния свят сексуалността и контрацепцията никога не са били третирани по по-либерален начин.
Историците са единодушни, че създаването на таблетките е едно от най-значимите постижения на ХХ век. Анкета сред 200 водещи историци показва, че теорията за относителността на Айнщайн, атомната бомба, дори компютрите и Интернет не са оказали такова силно влияние на човечеството през ХХ век, както противозачатъчните таблетки. 40 години по-късно вече всички ги възприемат като символ на женската еманципация.
Броят на контрацептивните методи непрекъснато расте. Освен познатите – календарен, температурен метод, прекъснат полов акт, презератив, диафрагма, спирала, противозачатъчни таблетки, стерилизация – се използват и химични противозачатъчни средства, едномесечни и тримесечни инжекции, компютъризирани методи.
Преди 4000 години древните египтяни са използвали глобули от стрити семена от нар (той съдържа естествен естроген) и восък. По този начин те са предотвратявали овулацията (подобно на действието на съвременната таблетка). Историците предполагат още, че веществото, което жените поставяли във влагалището си преди полово сношение, било крокодилски тор.
Днес ние възприемаме тези твърдения като легенди, които все пак не е трудно да си представим. По-трудно е да си представим настоящата жена и нейният партньор да не използват съвременни контрацептивни средства.
