Още не почнал работа, новоизлюпеният парламентарен секретар на Министерството на отбраната Пламен Даракчиев побърза да обяви,
Автор: Огнян Марков
че най-важната му задача е да освети 33 000 служители на военното разузнаване.
Синият активист и бивш секретар и вицепрезидент на синдиката „Подкрепа“ все пак направи уговорката, че „чужди граждани, агенти на някогашните разузнавателни служби на БНА, няма да бъдат оповестявани публично“. Това всъщност си е точно по закона, който предвижда разкриването на принадлежност към тайните служби на режима само на български граждани.
Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСЗСБНА), каквото е пълното му име, е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и е придобил публичност като закон за досиетата.
Нужно е да се подчертае, че този нормативен акт има за цел, освен събирането на целия архив на бившата Държавна сигурност на едно място, също и обявяването „на принадлежност на български граждани, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности.“
В този смисъл неговото приемане и цялостно прилагане се отчете от обществото като крачка напред в отстраняването на щатните и нещатните сътрудници на ДС от ръководните властови позиции в държавата.
Единственият проблем бе осветяването на работещите за българското разузнаване (тогава Първо главно управление на ДС) и Разузнавателното управление към Генералния щаб на Българската народна армия (РУМНО). Според редица политици не би било правилно действалите под прикритие български разузнавачи да бъдат поставяни под общ знаменател с доносниците и другите служители на репресивния апарат на ДС, осъществявал по времето на социализма тотален контрол над всички български граждани и институции.
Но най-вероятно не това е причината служба „Военна информация“ към МО, наследник на РУМНО, досега мотивирано да отказва да предаде сведенията за своите служители и агенти. Според чл. 16 на закона в Комисията по досиетата, освен всичко друго, трябва да се предадат и „писмени доклади за щатните и нещатните служители и за секретните сътрудници на органите“. А тъкмо в тях се съдържат имената на чуждестранните граждани, работили някога, а може би и продължаващи да осигуряват с информация и сега българското разузнаване.
Наистина Даракчиев, пък и комисията, твърдят, че техните имена няма да бъдат оповестявани. Като се знае обаче колко лесно у нас секретни или следствени документи изчезват и се появяват после по медиите, наистина има база за сериозни съмнения дали ентусиазмът на новия парламентарен секретар на МО няма да навреди на националната ни сигурност.
