В битката за България

Автор: Здравец Хайтов

Когато кажем „възродителен процес“, винаги трябва да разбираме времето след освобождението на България от турско робство, та до днес и връщането в християнската вяра на насилствено приведените в исляма (помохамеданчени, помъчени) българи.
„..Тези мюсюлмани не са дошле от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци  на тези българи, преобърнати  в исляма в епохата на завоеванието и следващите години. Това са деца на същата тая земя, на същата тая раса, от същото това коляно. А измежду тях има една част, която не говорят друг език освен български”.
Цитатът е на Мидхад паша (1822-1884) – управител на Дунавския вилает.

Това е битка за просвещаване и образоване на хората от Родопите, в която на помощ идват историческите и археологическите факти и открития (като кръстове в основата на стари „туски" гробове), краезнанието, словесният и песенен фолклор. Част от този процес е и създадената още през 1937 г. от българи мохамедани организация Дружба „Родина", в която млади и образовани родопчани, подпомогнати от  нейния секретар, учителят Петър Маринов, започват своята будителска и просветителска дейност сред българомохамеданското население.

Естественото продължение на тази битка за християнската вяра на хората от Родопите, за опазване и съхраняване на българската идентичност извършва и списание „Родопи" от 60-те години на ХХ до началото на ХХІ век. Като главен редактор през този период, писателят Николай Хайтов, съвместно с екипа на списанието, осъществява стотици срещи с родопчани в помощ на възраждането на българското самосъзнание, традиции и обичаи, опазване и съхраняване на българския език.

В тази просветителска дейност, в срещите с българи и българомохамедани, са заквасени и бъдещите негови книги „Диви разкази" и „Шумки от габър". Излизат на бял свят портретите на хайдутите, родопските властелини и комити, осветяващи със своя ореол борбата за свобода, достойнство и чест на българския народ. „Докато има български език, ще я има и България!" – казва писателят и 40 години защитава достойно тази своя кауза с просветителската си мисия. 

Покрай работата си като архитект в Проектантска организация-Смолян, кръстосах Родопите от Кърджали до Благоевград. Нагледах се на природна красота, видях и от Бога забравени села и махали – без вода, без ток дори. Единствено малките шивашки цехчета, осигуряващи препитание на жените от региона, закърпваха положението със семейните бюджети там, където нямаше миньор в семейството. Гледане на тютюн, картофи и по малко овце или кози и някоя крава осигуряваха и прехраната, и  образованието на хората от Родопите.

Религията към всички беше еднакво възбранена, без значение българи, турци или българомохамедани и нито християнската можеше свободно да изповядваш, без някой партиен член да ти следи стъпките, нито мюсюлманската, която беше основополагаща за етническите турци главно от региона на Кърджали.

По времето преди 1989 г. в градовете и селата между Кърджали и Доспат имаше не повече от десетина, и то недействащи мюсюлмански храма. Към този момент няма градче и село, в което да няма новопостроена  джамия, та даже и по две! Българската православна църква не направи нищо, за да прелее светския възторг и вяра за промени в духовно въздигане и християнски подем, възпиран и позабравен по времето на социализма. Тъжна е констатацията, че събирането на средства и правенето на храм на Пампорово след 1990 г. продължи с години.

Вгледани в пъпа си, и държавата, и църквата пропуснаха ислямизирането на Родопите и масовото строителство на джамии със средства и дарения отвън. Недопустимо е страна с православно, християнско вероизповедание по конституция да омаловажава този процес. Нежеланието на държавата да продължи възраждането на Смолянския край от 1983 г. с целеви програми и финансиране предпостави неконтролируемото и неестествено религиозно превземане на този край.

Преименуването като акт беше предпоставено от надигащия се протурски тероризъм, с взривяването на гари и влакове в периода 1980-1989 г. Това няма нищо общо с „възродителния процес“ на българите, живеещи главно в Родопите и спазващи мохамеданските обичаи и ритуали, по-скоро вменени им от родителите, отколкото истински вярващи в исляма.

По-голямата част от тях, както се вижда от думите и на Мидхад паша от онова робско време, са от българско коляно и говорят само български език. Вековният процес на тяхното приобщаване е мисия – по-скоро образователна и просветителска. За българите, насилствено приели исляма преди Освобождението, връщането им отново в лоното на християнството е процес дълъг, превратен и подчинен на  държавна политика, която спрямо тях невинаги е била искрена и служеща на българската кауза.

Това, което не успя да завърши държавата до 1989 г. като приобщаване на тези българи в тяхната изконна българска среда и вяра, не го направи и след промените. Етническата партия ДПС обаче стори друго, разбира се, с помощта на държавните институции, с негласното, но видимо съгласие и подкрепа на БКП, БСП и СДС, чиято попара сега сърбаме. С „разяснителни кампании” и безконтролно „самофинансиране” на джамии  те извършиха „приобщаване” към лоното на  исляма и започна ислямизирането на  българомохамеданите от Родопите.

Кой можеше да допусне тогава, че едно Движение за „права и свободи” ще измести задължението на държавата да определя националните приоритети и цели, заменяйки ги с настъпателната си политика за културно и религиозно обособяване на базата на етническа и религиозна  принадлежност и управляване не само на региона, но и на цялата държава?! Това днес е факт и следствие на действие с продължителност поне на три, ако не и на четири правителства назад.

В сегашната ситуация съм обнадежден от отпора, който дават просветените българи (българомохамедани), виждайки несъстоятелността на политиката на ДПС – подчиняване по-скоро религиозно и икономическо, отколкото за „права и свободи”. Доказа го сега и учителят от Рибново, и хората, противопоставили се на ДПС, защитили правото си на самоопределение и принадлежност. Процесът на просвещение – същият, който преди 54 години подхвана писателят Николай Хайтов със списание „Родопи”, се вижда, че е бавен и труден, но само с последователна политика и твърдо отстояване на българските ценности можем да спечелим битката за България!

В категории: Горещи новини