На 10 декември 2014 г. във „Френски институт България“ се организира честване по повод 100 години от рождението на Ботьо Бараков.
Автор: Огнян Стефанов
Тогава ще бъде отбелязана и 70-годишнината от основаването на „Общество за култура и изкуства“ в София. Малко известен в съвремието ни, Ботьо Бараков е първият български меценат, дарител, откривател на таланти и автор на уникалната световна идея „Кораб на изкуствата“.
Той е роден на 27 ноември 1914 г. в с. Източник (бившето Попрази), община Габрово, в многочислено семейство на търговец-кираджия. На 14 години постъпва като работник-бояджия във фабрика „Орел“. Само след три години става майстор. След време обаче осъзнава, че възрастта и опитът му налагат да бъде независим и той решава да напусне „Орион”. „Отначало купих плетачни машини. Но това налагаше да бъда непрекъснато вързан до тях и нямах възможност за по-широки обхвати“ - споделя самият той в една своя изповед.
Така през 1938 г. основава търговска къща за анилинови бои, химикали и машини и започва внос на текстилни бои от Германия. Поради добре развитата по това време текстилна индустрия у нас търговията му потръгва.
„Печелех добри пари – споменава той в биографията си. – Обаче и това не ме задоволяваше. Влечеше ме духовната сфера – театър, изобразителни изкуства, музика, литература. Обичах картините, книгите. Това мое влечение ме сближи с хора от културните среди.“
Бараков има възможност да пътува из Европа. Като омагьосан той броди из музеите, галериите, оперите и театрите в Будапеща, Берлин, Виена, Дрезден, Лайпциг, Регенсбург. Започва да влага напълно безкористно милиони левове от печалбите си за създаването и утвърждаването на десетки изключителни творци, подпомага материално най-големите български художници, на други издава книгите, като приходите остават за автора.
Създава и издържа първия музикален оркестър в София с ръководител Асен
Найденов. По негова инициатива в столицата се сформира и драматичен театър.
Средствата от представленията отиват за осиротели деца, изпаднали в беда, както и за бедни семейства. Ръководител на театъра е Борис Денизов. Предвожданият по това време от Атанас Маргаритов хор „Кавал“ също е спонсориран от Бараков. както и първият български професионален квартет „Аврамов“.
На 10 декември 1944 г. по идея на мецената е учредено „Общество за култура и изкуства”. Неговата основна цел е народите да се опознават и побратимяват чрез изкуството. А също и да обедини българските творци, да направи модерен камерен театър, да организира художествена галерия, и най-вече – да построи кораб на изкуствата с дължина 300 м.
„С общо усилие да се построи един Кораб на изкуствата – един плаващ дворец на изкуствата, в който да си дадат среща най-видните представители на културата като писатели, художници, скулптори и хореографи“, така споделя идеята си Ботьо Бараков през тринадесетте учредители – дейци на изкуството, журналисти и общественици, сред които е и о.з. кап. І р. Борис Стателов.
Благодарение на тази Баракова мечта, България е сред първите страни в света, където е оценена обществената потребност от строеж на кораби, служещи на културата, изкуството и на мира. Този тип кораби със специално предназначение започват да се строят след Втората световна война и сега са добре познати в световното корабоплаване.
„Всяко изкуство прави хората по-добри. Изкуството - това е бъдещата религия на цялото човечество“ - изповяда своето верую Бараков.
Той купува едно помещение срещу Народния театър в София за художествена галерия. Оказва се обаче, че то е необходимо на военните и те го вземат, като му дават някакво обезщетение. Но Бараков не изоставя идеята си. След дълги търсения накрая се спира на крепостта Урвич над Панчарево.
„На това красиво място в Искърския пролом реших да основа дом на изкуствата. Купих мястото. Беше около 6 дка. Веднага започнах строеж. Най-напред планът ми беше да направя по-скромна постройка, която да побере закупените от мен картини и скулптури“ - споделя самият той преди време.
Тъкмо когато вече е реализирал поредната си мечта, Ботьо Бараков неочаквано е арестуван, тъй като се познавал с едно лице, замесено в процеса срещу Трайчо Костов. Осъждат го на 5 години, които излежава в София, Плевен и накрая в Белене.
На разпитите казва: „Убийте ме, но с такава дейност не съм се занимавал!“ След излежаването на присъдата процесът се подновява и се установява, че е невинен.
Когато се завръща, Бараков намира къщата си на Урвич напълно ограбена. Дори покривът е задигнат. Стърчат само зидовете.
Силната любов към българското, неговият девиз "Всичко за другите, нищо за себе си" му дават сили да започне от нулата. Предлагат му държавна работа, но той предпочита каменните кариери на Витоша. После става текстилен бояджия в София.
В залеза на годините си се връща в родното си село. Поръчва скулптури от знаменити майстори, за да направи с тях галерия на открито, но те биват откраднати.
На 19 май 1993 г. Бараков дарява на Художествената галерия в Габрово 17 скулптури и 36 живописни платна, оценени за над 3 милиона лева. Друга сбирка от изящни предмети, рисунки, документи, снимки, печатите на Обществото за култура и изкуства и писма предава на габровския историческия музей.
За последните 50 години няма направено по-голямо дарение от неговото. И с основание на 19 май 1993 г. Габровският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин на града.
Скромният благодетел Ботьо Бараков умира на 29 април 1993 г.
