Борис Цветанов: Когато си сред вълци в овча кожа, не паси трева

Автор: Интервю на Диана Славчева

- Какво е да си пред торта със седемдесет свещи?

- Ами стигаме до извода на Радой Ралин: „Животът е едно непрекъснато осъществяване“... Аз умея единствено да работя със словото. А как изглеждам в очите на околната среда, ето: среща ме стар приятел. С жена си. Дрънкаме си. Жената от учтивост пита „вие какво работите?" Моят приятел: „Остави го – никога нищо не е работил. Само пише по вестниците". А една комшийка е извела и философска аксиома: „Имаш ли пенсия?! Нямаш! Е, значи нищо не си работил !"


 - Читателите на „Десант" те познават като автор на сензационни истории, строго охранявани тайни, друго какво си писал?

- Преди Десети ноември – най-вече сатира. Още – публицистика, белетристика, поезия, в последните години правя римейки на малки романчета на пионерите на българския криминален роман от 1938-1943 г. Само доноси не съм писал, но пък за мене са писани и още пишат.


- Бил си един от най-печатаните автори на епиграми и афоризми... Превеждан си в цяла Източна Европа, в САЩ, Англия, Франция, ГФР, Италия, Израел... Това са хиляди епиграми и афоризми...

- Илия Бешков казваше, че който до 40 години не е писал сатира, няма сърце. Който  след 40 продължава да пише, няма акъл ... Аз съм от тия, дето от ума си теглят. Иначе щях да тегля от банките... Цял живот съм плувал срещу течението в търсене на извора.
Стигал съм до извора, пил съм една студена вода... и – давай отначало ! Живях по Божиите закони и все отивах по дяволите...


- Към какво изпитваш носталгия?

- Не по онова, политическото време, а по времето, в което бяхме по-добри. И ние помежду си, и държавите една към друга... В онова време ме дирижираха, но поне имаха чувство за такт. Имах си броячи, но ме брояха за човек...


- Е, нежна революция...

- В която първото нещо, което направихме, беше да си изгърмим барута.


- Но пък вече имаше права, да не кажем и свободи, че това словосъчетание го „заграбиха“ от едно движение...

- Да бе... Само че най-напред трябваше да има борба за задълженията на човека... Писал съм го преди 40 години. Най-големият парапсихолог на днешното време – Кубрат Томов, го казва сега...И до днес съм убеден, че през декември 1989 г. трябваше да дойдат танковете. Чашата щеше да прелее и да помете всичко мазно, боклука, който изплува и до сега. И да дойдат дървените глави... И работата не е, че ни управляват с грешки. А че управляват по погрешка...


- За твърда ръка ли си?

- Вече не. И да дойде твърда ръка, и да удари по масата, никой няма да вдигне очи от паницата – и от своята, и от тая на комшията...


- Хайде да минем на по-познати теми. Започнахме с това, че читателите те познават като автор на сензации.

- Но не от традиционния смисъл на думата. Под сензация у нас сега се разбира само това коя и кой от пишман хайлайфа са обратни, коя ходи без гащи, кой и коя къде са се напили и надрусали, кого уволнили, край няма... Сензация може да бъде и онова, което е строго охранявано като тайна, от която са зависели исторически събития...


- Почти всичко се отличава от онова, което се знае от учебниците, от преса, от историци, от политици...

- Защото истинската история е историята на шпионажа. Зад всяко голямо историческо събитие, зад всеки голям държавен деец стоят разузнавачи. Ладислас Фараго го е казал. Разузнавач, историк, публицист, и писател... Историците къде от некомпетентност, къде от недобросъвестност не го признават. А освен всичко друго, за големите шпионски игри няма документи. Архивите пазят само това, което е на най-ниското ниво на секретност...
Всъщност и самите документи са нещо съмнително.

Има цяло течение в световната историография, която напълно игнорира документа. Неслучайно Николай Хайтов казваше, че и напълно документалната книга може да бъде най-лъжливата...
Никога не съм се писал историк. Аз съм исторически детектив. Разликата е като тази при официалната полиция и частния детектив. Там, където по ред обективни причини „Скотланд ярд” или ФБР са безсилни, идват Шерлок Холмс с дедуктивното мислене, Еркюл Поаро със сивите клетки, Майк Хамър или Филип Марлоу с мозък и юмрук...


- Изобщо ли не вярваш на историците?

- Не казвам това... Има много свестни историци, които в последните години заличиха сума ти бели петна в историята. Но традиционалистите все още са на власт. А как да ги приемам, като те и досега не се научиха, че титла „хан" за българските владетели никога не е имало, титлата е „кан". Кан Кубрат никога не е давал акъл на синовете си със сноп пръчки. Кан Крум никога не е нареждал изкореняване на лозята. Хитлер никога не е искал български войници за Източния фронт, нито му е минавало през ума да трови цар Борис Трети. И на Сталин – също...


- Има ли факти, които като исторически детектив си открил само ти, за кое би се ударил в гърдите?

- Кажи-речи всичко съм го печатал в „Десант". Открих къде е Никола Гешев, как е изчезнал, открих почерка му в процесите, залели цяла Източна Европа през края на четиридесетте години и началото на петдесетте на ХХ век: "Аз ще ви обера кадърните хора и ще ви оставя кондурджии!" Разкрих убийството на Георги Марков, на Гео Милев, кой и защо прати на Гарнизонното стрелбище Никола Вапцаров, кой организира Марсилския атентат и коя бе истинската мишена, това че в бункера на Хитлер при атентата през 1944 г. загива негов двойник и в дъното на историята стои един българин... Много неща, за които са ме гледали с насмешка след публикациите, по-късно са се потвърждавали и от официални източници.


- И всичко това, като го няма в архивите?

- Аз съм бил на свободна практика от 1975 г. с 3-4 години прекъсване в началото на демокрацията. Имал съм бол време, което използвах за трупане на мой архив. Тайните, за които няма документи, за съвещания, на които не са се водили протоколи.
За задачи на четири очи.

Имах шанса да познавам съветския разузнавач Борис Афанасиев и генерала от американските тайни служби Доналд Доналдсън – Димитър Адамов Димитров, разузнавача Стефан Богданов, контраразузнавача Иван Охридски и много други... Те бяха рицари...  като лорд Галахад – рицаря на доброто от Кръглата маса на крал Артур... Един български генерал от разузнаването Тодор Бояджиев казва: „Разузнавачите работят не само за своята страна, но и за страната, в която са изпратени“. Борис Афанасиев пък казваше: „Разузнавачите от цял свят сами са си държава“.

Разговорите ми с тези хора бяха моите пътувания в тая държава. Сега, като слушам полуидиотите, които са се захванали да унищожат и последния пристан на българското разузнаване – военното, виждам, че ни управляват не само полуграмотници, но и националпредатели. Няма държава в света, която да е унищожила разузнаването си. Към това държа да напомня, че тия националпредатели два месеца вече втълпяват на българина, че на България не й трябват и патриоти – европейска ценност било това...


- Какво ще пожелаеш на читателя си?

- Когато е сред вълци в овчи кожи, да не пасе трева.


В категории: Интервю , Горещи новини