На 83 години съм. От известно време ходилата ми са непрекъснато студени. На какво може да се дължи това? Страдам от диабет.
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Дали има връзка между заболяването ми това, че крайниците ми никога не могат да се стоплят?
Тодор Цонов,
с. Ракево, общ. Криводол, обл. Враца
Вероятно става дума за т. нар. хронична артериална недостатъчност, която при мъжете засяга главно долните крайници. По същество тя представлява бавно развиващо се стеснение, стигащо до запушване, просвета или лумена на кръвоносните съдове.
Причините за това постепенно стеснение са екзогенни, т. е. външни (например тютюнопушене) и ендогенни, т. е. вътрешни (атеросклероза, захарен диабет, подагра, затлъстяване, хипертония и други).
Естествено, че на първо място стои атеросклерозата, която представлява хронично заболяване, в основата на което лежи нарушение на мастния обмен, проявяващо се с отлагане на мастни образувания върху вътрешната стена на кръвоносните съдове. Така се предизвикват стесненията, за които стана дума по-горе, което пък нерядко води до образуването на съсиреци или тромби. Атеросклерозата е самостоятелно заболяване, характерно за старческата възраст (но в последно време засяга и по-млади хора), което протича нерядко тежко и води до инвалидизация или смърт.
Една от ранните прояви на атеросклерозата е болестното поражение на кръвоносните съдове на долните крайници. В тези случаи се появява чувство на слабост в съответния крайник, а също така и изтръпвания, „мравучкания“ и т.н. Впоследствие се появяват и болки, които възникват при физически напрежения и особено при вървеж.
При прогресиране на заболяването крайникът става студен, което създава много неприятно и тревожно чувство у пациента. Пулсът на артериите в съответния участък постепенно се загубва. Появява се реална опасност от развитието на т. нар. старческа (сенилна) гангрена. По време на силни и продължителни мускулни движения, например при физическа работа, описаните по-горе оплаквания могат да се проявяват и от страна на горните крайници. Това се обяснява със синдрома на несъответствие между потребностите в кръвоснабдяването във връзка с повишената работа на съответните мускули и възможността за обезпечаването им с кръв през атеросклеротично стеснените съдове. Тези болестни явления възникват по-често в условията на студ и влага, отколкото в сухо и топло време.
Някои стресови ситуации (нервни ексцесии и други), а също така и упоритото тютюнопушене, засилват стеснението на артерии и вени. В случаи на никотинизъм могат да възникнат болестни пристъпи и без развитие на атеросклеротични изменения. По поставянето на диференциалната диагноза обаче съществува известна трудност да се разграничат атеросклеротичните поражения на съдовете на долните крайници и т. н. болест на Бюргер.
Пораженията на периферните кръвоносни съдове при диабет или т. нар. диабетна ангиопатия се развиват при дългогодишно и незадоволително лекувано заболяване. Диабетната микроангиопатия засяга малките артерии в периферията. При пациенти с диабетна ангиопатия са налице също така чувство за изстиване на крайниците, парене или болки. Проявява се и т.нар. клаудикацио интермитанс – силна болка в мускулите при по-продължително ходене.
При лица главно от женски пол се наблюдава т.нар. синдром на Рейно. Характерното и тук е рязкото изстиване на пръстите и дланите на ръцете, придружено нерядко с болезнени атаки. При болестта на Рейно се приема наличието на органични промени в стената на артериите на пръстите, но има и неизяснени моменти.
Лечението трябва да се провежда изключително само от лекари – специалисти. Прилагат се комбинация от съдовотрофични (съдовоподхранващи) медикаменти, периферни съдоразширители и болкоуспокояващи. Препоръчва се спиране на тютюнопушенето.
Необходим е също така прецизен контрол на кръвната захар, а при диабет – и специфично лечение и диета. Трябва да се предприемат мерки и за корекция на нарушенията на мастната обмяна и да се взимат антиагреганти (лекарства против тромби). Необходимо е болните да носят подходящи чорапи и обувки, които следва да се удобни и по мярка.
Физиотерапията при лечението на хроничната артериална недостатъчност изисква съответно внимание. Напълно целесъобразна е хидротерапията, тъй като тя подпомага намаляването на нервната и съдовата възбудимост.
Специално значение имат въглекиселите, радоновите и кислородните минерални води. Полезно е също така лечението с минерална кал, сероводородни вани и диатермия. Хидротерапията обаче не се препоръчва, когато причината за заболяването е захарен диабет.
Добре е болните да прекарват повече време в условията на сух и топъл климат, а през зимните месеци да са на места, не по-високи от 500-800 метра над морското равнище.
