След падането на Хунтата в Гърция настана демокрация.
Автор: Никола Филипов
През лятото на 1979 г. с покана декларация гостувахме десетина дни на роднините ми в град Пàзар (Енидже Вардар, дн. Яница).
Когато вечерта добихме настроение и запях някаква македонска песен, домакините ме спряха и предупредиха, че такива песни е опасно да се пеят. Щели да чуят комшиите. Учудих се и казах, че у нас пеем безпроблемно гръцки песни, та и всяка вечер ги свирят в ресторантите. Петрос, съпруг на моя братовчедка, който бе идвал вече в България, потвърди под сурдинка това, но на всички им прозвуча невероятно.
Сутринта калеко Никола ми показа веещото се знаме на американската база в града. На въпроса ми така ли са разположени базите, в самите градове, той контрира: „Нима руските бази в България не са така?“.
Вечерта ми показа общежитието на американските офицери в центъра на града, както и американски войници, които закачаха гръцки девойки.
В ресторанта, който посетихме, имаше музикален автомат с пет хиляди мелодии. Не се учудих, че нямаше българска, но ми стана интересно, че нямаше нито френска, нито италианска, английска или каквато и да е друга освен гръцка.
В онези години в България се заговори за всеобщо и задължително средно образование. И понеже жена ми работеше като учителка, а в съседство с роднините имаше училище, стана въпрос за това. „В Гърция то отдавна е задължително“ – каза калеко ми в отговор на споделеното.
Помислих, че не са ме разбрали правилно и започнах да им обяснявам кое е начално, кое – основно и кое – средно образование. Значи задължително ще бъде например – гимназия до 11-и клас. „Точно така, точно така. В Гърция всички учат средно образование“– потвърдиха отново те.
На следващия ден като минавахме покрай пощата, някакъв младеж направи поклон на калеко ми и го помоли за нещо. Влезнахме вътре. Калеко ми му попълни бланка, младежът нацапа палеца си с химикал и сложи отпечатъка си върху декларацията.
„Снощи твърдяхте, че в Гърция е задължително средното образование“ – веднага се възползвах от случилото се аз, след като излязохме навън. „Да, задължително е“ – повтори калеко ми. „А този младеж защо е неграмотен?“ – продължих да упорствам аз. „Ааа, ама той е турчин, от онези – аргатите, дето ни берат тютюна. В България да не би и турците да обучавате!?“
Трудно ми бе да проумея това. Постепенно разбрах, че законите за разните социални придобивки, за майчинство, детски надбавки и други в Гърция важат единствено за онези, които са записани в паспортите като гърци, изповядват източното православие и говорят само гръцки език. Най-тежката и мръсна работа се дава на друговерците и отгоре на това им се плаща по половин надница. Джамии можело само да се рушат, но не и да се строят нови. Дори ако убиеш човек, който не е грък, присъдата била доста по-снизходителна, отколкото, ако отнемеш живота на грък!
Това било то гръцката демокрация! Защо да се учудваме тогава, че роднините ми не искат да признаят, че имат българска кръв. Та дори когато ни регистрира в полицията, калеко ми твърдеше, че сме приятели, случайно запознали се в България – и дума не стана за някаква родствена връзка помежду ни. Може би затова залелите днес Гърция албанци, грузинци, арменци и поляци, научили по стотина гръцки думи, настоятелно твърдят, че са чистокръвни гърци…
