Преди 810 години българите е трябвало да станат съоснователи на Латинската империя, след като удрят рамо за превземането на Константинопол
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
През 1204 г. кръстоносци от Италия, Франция, Австрия, Германия и други страни тръгват да освобождават Божи гроб в Йерусалим. Пътят им минава през българските земи, затова искат разрешение от цар Калоян да преминат през тях. Българският владетел се двуоми.
От една страна му се струва, че е добре да се сблъска армията на кръстоносците с тази на византийците, а нали казват, че когато двама се карат, третият печели. От друга обаче появата на една силна войска в района може да промени статуквото на Балканите. Цар Калоян взима, според него, Соломоновско решение – да пропусне кръстоносците през българските земи, но ако техните предводители се съгласят да се сключи договор за ненападение.
Контрактът се подписва в селището крепост Щипон (дн. Ихтиман). Според него преминаващата войска трябва да заобикаля българските поселища, да нощува в лагери извън тях, а да се снабдява с храна, която да купува от селяните.
Кръстоносците отначало спазват тези условия, но впоследствие започват да ги нарушават. Все повече зачестяват случаите на грабежи и Калоян е принуден да изпрати охранителни отряди, които да защитават хората от грабителите. Стига се и до епизодични битки. През деня малобройните български охранителни отряди трудно отстояват срещу облечените в железни брони рицари, но през нощта ги нападат и им причиняват значителни загуби.
Един от техните водачи – Бонифаций Монферотски, който по-късно става владетел на Солунското маркграфство, праща посланик до Калоян и иска набезите на българите да се прекратят. Българският цар отговаря, че това ще стане, ако се спазва договорът от Щипон. Кръстоносците са принудени да спрат грабежите и да си плащат храната. В поречието на Марица, където е минавал пътят на латинците, са намерени златни дукати, което показва, че те са започнали отново да заплащат провизиите и различните услуги, като например подковаването на конете им.
Когато стигат до Стенимахос (по-късно Станимака, а сега Асеновград), там ги посреща боляринът Мицос и иска по един дукат за всеки 10 преминаващи през неговите владения кръстоносци. Те решително отказват и предлагат един дукат за 100 души, но ако освен това ги подслони за една нощ и нахрани. Мицос се съгласява, но иска парите предварително. Плащат му, той ги настанява в егреците си, които са за 25 хиляди овце, като им казва, че там ще са на топло, защото животните ще ги сгряват. Угощава ги с каша от просо, в която обаче са сложени гъби, предизвикващи разстройство.
Цяла нощ кръстоносците излизат от егреците да се облекчават и едва дочакват сутринта. След което умаломощени рицарите се качват на конете си, а пешаците ги следват. За някои от тях разстройството продължава и през деня – можем само да си представим колко мъчително е било облечените с брони да приклякат зад някой храст.
По време на похода войската на кръстоносците е значително оредяла. Дожът на Венеция – Дандало, който се смята за главен негов организатор, иска от папата да му осигури помощта на цар Калоян, с когото по това време са в преписка. В поредното си послание папа Инокентий ІІІ пише на българския владетел, че може по-бързо да му даде благословията си за неговата корона, ако подкрепи кръстоносците.
Калоян знае, че пътят им до Божи гроб минава през Константинопол – градът, който Тервел, Крум и Симеон са искали да превземат. Той предлага българи и латинци да влезнат в него като съвладетели. Папа Инокентий одобрява тази идея и с негово посредничество се сключва споразумение.
Когато кръстоносците стигат до Чорлу, към тях се присъединява български 6-хиляден конен отряд. С обединени усилия Константинопол е превзет. Лаврите обаче обират кръстоносците.
Пренебрегвайки споразумението, те създават Латинска империя и издигат за император Балдуин Фландърски – вече и дума не става за съвладение с българите. Нещо повече, латинците се обявяват за наследници на Византийската империя и според тях, тъй като България е била част от нея, следователно отново трябва да стане тяхно владение. Те правят опит да унищожат българския конен отряд, но неговият предводител успява да го изтегли до Сакар планина, а оттам – в българското царство.
Негласно България и Латинската империя вече са във война. Нейният върхов момент е битката при Одрин през 1205 г., когато Калоян нанася съкрушително поражение на латинците. То е достатъчно известно в историята, но съществуват и някои малко познати или дори неизвестни данни за него, които ще представим на читателите на „Десант“ през следващата година, когато се навършват 810 г. от тази знаменита битка – една от най-славните в българската история.
Цар Калоян е водил преговори с папа Инокентий Трети 1199-1204 год,че България да има за покровител срещу маджарите-католици и византийците-православни,като нас-папата-църковен и политически глава на Западна Европа.С подкрепата на папа Инокентий Трети в ненамеса на западните рицари срещу нас бълг.войски на цар Калоян отбили унгарското нашествие 1202 ср.Браничевско и по р.Морава.Ако не сме били уж униати френско-немски рицари в съюз с унгарски войски са щяли да превземат България ок.1203-1204 год...Новост е за мен документа на г-н.доктор.доцент по история Йордан Василев,че при Чорлу цар Калоян е пратил в помощ на латинците-рицари 6-хиляди коници-българи с,които рицари и българи да завземат Константинопол-април 1205 год.Цар Калоян нее имал намерение да въведе католицизма в България.Българите са били православни и богомили и не са имали желание да бъдат католици.Унията била формална и е запазвала православието в Б-я.Императ.Балдуин Фландърски е бил силно самовлюбен,властолюбив и алчен за български земи и решил на своя глава да нападне и превземе Б-я.но,неуспял тъй,като бълг.и куманска наемна войска победли латинците на Балдуин при Одрин-1205 год.Цар Калоян при Одрин пленил имп.Балдуин.[bluescreen]
