Увеличеният подпис на Йордан Иванов върху скицата на д-р Иван Богоров
17 Декември 2014, Сряда
Кой ни даде думата „вестник”? Кой ни даде първия български вестник? Кой ни даде „Първичка българска граматика”?
Автор: Димитър Делийски
Тези безмилостно прости въпроси Бойчо Огнянов задава на компютърното българско поколение, но то не се сеща като Райна да посочи с пръст портрета на д-р Иван Богоров, а бърка в джоба си, вади смартфон, пули се в неговия екран, бута с пръст тук-там и накрая извиква: „А-а-а, доктор Иван Богоров!”
А кой ни остави неговия портрет? Смартфонът мълчи като празен театър.
За произхода на портрета скица на д-р Иван Богоров съществуват няколко обяснения, но нито едно не е доказано. Навремето тръгнах по пътя на произхода на тази скица, докато намерих най-ранната й публикация от езиковеда проф. Стефан Младенов в поредицата „Български писатели”, издавана от академик Михаил Арнаудов през1929 г., том 1, стр. 189.
Скицата беше подписана. Нашата покойна изкуствоведка проф. Вера Динова-Русева положи много старания, но не можа да установи чий е подписът на художника, въпреки че имахме жокер: Христо Недялков в романизованата биография „Доктор Иван Богоров” и Асен Василиев в „Български възрожденски майстори” твърдят, че наброската е дело на проф. Йордан Иванов, когато бил 19-годишен студент. Но и двамата публикуват неподписани скици, които на всичко отгоре се отличават от подписаната. А и проф. Й. Иванов е филолог, а не художник и не можехме да го свържем със скицата…
Но случи се едно невероятно събитие, каквото не допусках, че може да стане и чието развитие двойно опроверга българската поговорка, че чуждото и насред път се прибира обратно. Истински патриоти донесоха в България първообраза на Паисиевата история, който ми помогна да реша много въпроси из нашата историография: за Сливенската и Слипенската епископии, за средновековния град Потука, за култа към св. Михаил Воин Български. Но той реши и въпроса за авторството на единствената скица портрет на д-р Иван Богоров.
Очаквах с огромно нетърпение да се сдобия с фотографското копие на Паисиевия оригинал, издадено от Университетското издателство. Но вместо да го пусне по книжарниците на цялата страна, издателството подари изданието на любимите на народа депутати, защото, горките, нямали по 20 лева да си купят книгата. Наложи се да ходя в София в самото издателство, за да се сдобия с нея. Там залепиха на екземпляра ми подпечатан сертификат, че съм го платил и е лично мой, а не съм го крал.
Знаех, че първообразът на Паисиевата история е открит от проф. Йордан Иванов, но не знаех, че той се е подписал на книгата. С невярващи очи прочетох на форзаца: „Първообразъ на българската история от Отца Паисия – 1762 – Йор. Иванов”(саморъчен подпис). Съпоставен с подписа върху скицата на доктор Иван Богоров, той недвусмислено сочеше нейния автор – проф. Йордан Иванов.
От тази скица произлизат всички останали рисунки и портрети на д-р Иван Богоров, които се срещат по книги, учебници, енциклопедии и списания, уж на разни знайни и незнайни автори, които не са имали доблестта да напишат „Прерисувано от скицата на Йордан Иванов.” А той много, много заслужава това, защото, освен че ни е оставил образа на д-р Иван Богоров, остави ни и „Български старини из Македония”, остави ни и първообраза на Паисиевата история. Друг е въпросът, че ние не знаехме какво да правим с нея…
Патриотичен календар
12 декември 1859 г. — Роден е Васил Делов, освободителят на Кърджали
13 декември 1879 г. — Основано е първото българско земеделско училище „Образцов чифлик” край Русе
13 декември 1880 г. — Със закон се поставя началото на преброяванията на населението в Княжество България
16 декември 1920 г. — България става член на Обществото на народите
16 декември 1934 г. — Официално са завършени и осветени сградите на ректората и библиотеката на Софийския университет
17 декември 1883 г. — След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф І е приет от султан Абдул Хамид ІІ и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално
18 декември 1860 г. — В Цариград се подписва акт за възстановяване на българската автономна църква под върховенството на папата
