Интересувам се доколко е надежден и ефикасен методът за лечение на остеоартроза с лазерна терапия.
Борис Петков, Костинброд
Автор: доц. д-р Гео Нешев
Остеоартрозата (ОА) е хронично ставно заболяване, при което се уврежда ставният хрущял с последващи изменения на костната тъкан. Възпалението на околоставните тъкани е вторично. Това е най-честото ставно заболяване. Явява се главно във втората половина на живота. Засяга повече от половината лица над 60-годишна възраст и е около 50% от всички ревматични заболявания. Мъжете и жените боледуват приблизително еднакво често.
При ОА настъпват промени в ставния хрущял в костите, изграждащи съответната става, както и в другите меки тъкани на ставата. В произхода на заболяването се очертават два пътя: 1. Под влияние на генетични, метаболитни и други фактори. 2. Под влияние на механично свръхнатоварване, затлъстяване, нестабилност и други.
Най-често в клиничната практика се среща остеоартрозата на колянната става (гонартроза). При разгърната клинична картина главният симптом от страна на колянната става е болката при механично натоварване. Характерен симптом е и сковаността в засегнатата колянна става. ОА на тазобедрената става е също често срещана локализация. Засяга по-често мъжете. Може да бъде двустранна или едностранна. ОА на гръбначния стълб е в резултат от дегенеративни промени в гръбнака, които се определят като спондилартроза, спондилоза и остеохондроза. ОА на малките стави на ръцете води до деформацията им.
Целта на лечението на болните с ОА е да се облекчи болката и дискомфорта, да се повиши подвижността на засегнатите стави, както и да се предотврати прогресирането на заболяването. При активирана ОА трябва да се овладее и съпътстващото възпаление. Общите мерки включват почивка, коригиране на факторите, които водят до ексцесивно натоварване на ставите и ползване на помощни средства. Специфичните мерки се свеждат до медикаментозно лечение, физикално лечение и рехабилитация, а в последно време и лечение с лазер.
Както е известно, лазерът или още оптичен квантов генератор е източник на монохроматично излъчване в оптичен диапазон, въз основа на използването на индуцирано атомно излъчване. Високите монохроматичност и кохерентност, строгото направление на лъча, с нищожно отклонение и възможността при импулсен режим по пътя на оптическо фокусиране да се получи висока концентрация на енергията (мощност от порядъка на мегавати), и то в микроскопично малък обем, обуславят използването на лазера в медицината като надежно съвременно средство за лечение.
При поглъщането на лазерните излъчвания от биологичните тъкани голяма част от излъчената енергия се превръща в топлина, която обаче се отделя в областта на крайно малък участък (от порядъка на няколко микрона) и благодарение на кратковременното си действие (милисекунди) не се разпространява върху съседни тъкани.
Лазертерапията е може би засега единствен метод на лечение, който спира или забавя развитието на ОА. Освен мощното си противоболково и противовъзпалително действие, лазерният стълб намалява драстично скелетномускулните болки. Установено е също така, че лазертерапията стимулира мускулите и нервите на пръстите на дланта при заболяване, известно като „Синдром на карпалния канал“: изтръпване на пръстите, болки при движение, мускулна слабост и атрофия, затруднения в сгъването на палеца.
