Иван Вазов възпява Костенския водопад, Яворов се венчава за Лора в черквата на Бели Искър
Автор: Камен Колев
Вече ви разказахме за възможностите за ски в Родопите, Пирин и Витоша и е време да попътуваме заедно из дебрите на Рила планина. Макар че вече е март, трите писти и двата детски влека под високия 2 729 м рилски връх Мальовица са гостоприемни за туристите. Снегът на Мальовица се задържа дълго и ски могат да се карат и през май, казват домакините. А върхът е любима дестинация за алпинистите.
Две от най-красивите езера са в този дял на Рила – Страшно и Йончево. Второто езеро носи името на самоковския художник Христо Йончев – Крискарец. В близост има още четири езера, най-посещаваните от които е Свинското. На изток са Еленските езера, а в района на малка Мальовица се намират двете Камилски езера.
Пак в Рила е и един от най-големите ни зимни курорти – Боровец. Разположен на 1300 м надморска височина, той е само на 70 км от София. Пистите са 24 с обща дължина 58 км в зоните на Ястребец, Маркуджик, Ситняково и Мартинови бараки.
Най-дългата – 4000 м, е пистата за начинаещи „Ситняковски път”, следвана от „Ястребец 1” (2200 м) и „Попангелов” (2000 м). По-рано тази писта е наричана „Ястребец 2”, но е преименувана в чест на големия български скиор Петър Попангелов. Създаването на пистите и лифтовете е заслуга на баща му – Петър Попангелов – старши, тук е и първото състезание на младши в старт за пионери.
Историята на Боровец датира още от 1896 г., когато Фердинанд си избира за резиденция местността Чамкория. Постепенно около нея различни големци, министри и общественици започват да си строят вили.
Дворецът на Кобургската династия „Царска Бистрица” може да се види и днес, и макар че вече е реституиран на Симеон Сакскобургготски, когато него го няма, е отворен за туристи. Строен е между 1898 и 1914 г., първоначално като ловна хижа на Фердинанд, разказват гидовете. Запазен е интериорът на Фердинандовия кабинет – обзавеждане като в капитанска каюта, за което се смята, че е спечелено от него в игра на карти.
По стените висят ловни трофеи, запазена е автентичната мебелировка на спалните на княгините Евдокия и Надежда. Те са с легла от ковано желязо, изящни аксесоари, кахлени печки.
Таваните в гостните са украсени с фина дърворезба, изпълнение на майстори от Тревненската, Самоковската и Копривщенската школа. Отоплението е решено с немски печки, монтирани през 1912 г., откогато дворецът произвежда ток със собствена водна електрическа централа.
Климатът на Боровец е умерен, зимата е мека и с много сняг, а мястото е базов лагер при покоряването на връх Мусала. До връх Ястребец се стига за 25 минути с кабинков лифт от 1980 г., дълъг 1050 м.
Като ви омръзне карането на ски, разходките в района предлагат незабравими приключения и гледки. Един от паметниците на културата в Самоков е Байракли джамия, единствена останала от дузината мюсюлмански храмове в града. Строена е в средата на XIX век, а фреските са изпълнени от майстори на Самоковската школа – раковини, вази с цветя, гирлянди.
Близо до центъра на Самоков е девическият манастир „Покров на Света Богородица”. Основан е през 1772 г. от бабата на Константин Фотинов - Фота. Черквата, строена през 1837-1839 г., е изографисана от тревненския майстор Димитър Сергьов. За някои от стенописите се смята, че са дело на самия Захари Зограф.
В Самоков си струва да се посети местната чешма, обявена за паметник на културата през 1928 г. и основният символ на града. Строена е през 1660 г. на площада. По нея най-напред течала планинска вода по дървен тръбопровод. Вярванията са, че който пие от тази вода, остава в Самоков завинаги.
Исторически чешми могат да се видят и в село Бели Искър, което е на 7 км от Самоков в южното подножие на Мусала. Тук са запазени Войнишкото чешме, Кадън кладенец и Бельов кладенец. Само на километър от селото е началото на Централния рилски
резерват – най-големия в България и сред най-мащабните в Европа. Площта му е близо 12 400 хектара.
Селската черква „Света Богородица” е от 1847 г. и местните казват, че тъкмо в нея през 1912 г. поетът Пейо Яворов се е венчал за Лора Каравелова. По-късно в пещерата Каменна колиба, която се намира на 5 км от селото, поетът се среща с Яне Сандански и правят завера, преди между двамата да настъпи разрив.
Още един поет е силно свързан с Рила. През 1917 г. Иван Вазов прекарва лятото в Костенец и вдъхновен от красивата природа, пише стихосбирката „Юлска китка”. През 1921 г. тя е издадена отново, заедно с цикъла стихове „Дисонанси” под заглавие „Какво пее планината“.
На Костенския водопад Вазов посвещава стихотворенията „Над водопада” и „Водопадът плаче”, споменава го и в труда си „Костенец – пътни бележки”. Водопадът е разположен на р. Чавча и е обявен за природна забележителност през 1974 г. Височината на пада на водата е около 12 м.
Най-величествен е през пролетта, при топенето на снеговете, а през зимата при отрицателни температури той напълно замръзва. В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода със седем извора, която дълго време се е ползвала от местните, а по-късно е била разрушена при земетресение.
На камъка край водопада се приписва способността да зарежда хората с енергия, а тези с по-развито въображение виждат десетки изваяни фигури в скалното легло. Водопадът е изходен пункт за основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина в посока Белмекен.
