Как пловдивчани съградиха първите болници в града

Автор: Камен Колев

През последните години определени политически кръгове направиха всичко възможно да бъде закрита пловдивската Белодробна болница, създадена преди повече от 70 години от родолюбиви и състрадателни българи. Официалният мотив са задълженията на здравното заведение, неофициалният - апетитният терен и сгради на болницата. За пореден път доказваме, че с лека ръка рушим нещо, създадено от предците ни с мисъл за бъдещето, много щедрост и огромни усилия.

В Пловдив не е имало болница преди Освобождението. В началото на януари 1878 г. руското военно началство открива лечебници в няколко къщи в града, където да се лекуват ранените и болните руски войници.
Няколко месеца по-късно става ясно, че не е добра идея войската да се лекува по къщите, затова на Джендем тепе са построени няколко дървени бараки, покрити с промазани платна.

През май 1879 г., когато броят на болните руски войници намалява, в тези бараки започват да постъпват на лечение пловдивчани и хора от близките села, дошли в града да търсят изцеление.
От откриването си до края на 1879 г. болницата е управлявана от руски военни лекари. След тяхното оттегляне цялото й оборудване, лекарствата, инструментите и складовете с болнични дрехи са предадени на новосъздаденото дружество "Свети Пантелеймон", чийто председател по това време е д-р Стоян Чомаков.

Към 1882 г. нуждата от специална болнична сграда, която да отговаря на всички условия, идва на дневен ред. Източнорумелийското правителство от онова време решава на свои разноски да построи сегашното болнично здание на Джендем тепе (част от днешната Държавна, или Университетска болница - б. а.) и то е готово през 1885 г. Сградата е изградена от камък и тухли, на три етажа. Разделена е на две части - в едната е Държавната болница, а в другата - Дивизионната болница на Втора Тракийска дивизия. На 50 метра от основната сграда е построен "павилион" за инфекциозни болести.

Болните са обслужвани от санитари, които чистят и мият помещенията, преобличат пациентите, раздават храната. За тази си работа те получават 30-40 лева месечно, което е крайно малко за онова време, като се има предвид, че управителят д-р Иван Драгомиров получава заплата от 4 620 лева годишно.
Впоследствие болницата е снабдена с парна машина за дезинфекция, поставена в специално изградено за целта здание. Иронията е, че тоалетните в сградата са направени за удобство до самите болнични стаи. Това обаче не се харесва на мнозина и строителите на болницата са подложени на унищожителна критика.

В стара вестникарска публикация, препечатана от Емил Стоицов в книгата "Пловдив в друго време", четем: "Ако има в болницата недостатък, който да бие на зле в очите на посетителите, така също и на болните, то е, че нужниците се помещават в самото болнично здание, пред вратите на стаите, гдето лежат болните. Голяма и непростителна грешка са направили инженерите по постройка на болницата и тези, които са я приели, гдето са вмъкнали това зло в зданието".

Към 1900 година издръжката на болницата е 84 702 лева на година. По същото време, на 8 октомври 1906 г. в Пловдив се открива и първата частна болница на д-р Петър Ничков, а местните вестници дори публикуват нейния устав. Събитието е паметно за града, а журналистите определят клиниката като предвестник на новото време.
Здравното заведение е изградено между улиците "Граф Игнатиев" и "Крали Марко" в сграда, специално проектирана от архитект Камен Петков. Разполага с 12-16 легла - наполовина за мъже и жени. Таксата за престой е 4-8 лева на денонощие, а лекарствата се плащат отделно.

Управителят започва да публикува във вестниците и реклами на болницата си: "Д-р Ничков известява с настоящето, че приема болни от 8-12 сутринта и от 4-6 вечерта в новопостроената си частна болница (...), а от 2-4 следобед в къщата си на ул. "Александър I". Болницата има лаборатория, модерна апаратура, а през 1910 г. в нея е монтиран и рентгенов апарат. "И тъй като това чудо на европейската наука било първото в Пловдив, върху фасадата се появил още един надпис: Рентгенов институт", пише Владимир Балчев в книгата "Забравеният град".

Балканските войни съсипват модерната клиника. Градът е опустошен и тя се оказва ненужен лукс, затова през 1920 г. е затворена. По-късно сградата е продадена на Ордена на капуцините, едното й крило е разрушено и на негово място е построен католически храм, отбелязва Балчев.
Преди да се случи това обаче в Пловдив се откриват още няколко частни болници и аптеки. Една от най-старите аптеки е "Марица", построена още през 80-те години на XIX век. "Нищо по-хубаво, нищо по-модерно", възхищават се тогавашните вестникари. Собственици са пловдивските фармацевти Токатлиян.

През 1908 г. те продават аптеката на фармацевта Харитон Куев, който построява срещу старата сграда ново здание по европейски тертип. С проектирането се заема арх. Пенчо Койчев, автор на проектите за Съдебната палата в София и царския дворец в Бистрица. Отвън е направена аристократична украса, дело на италиански скулптор от Венеция.
Откриването на новата аптечна сграда е едно от най-големите събития в града през 1911 г. Самият Куев е един от големите пловдивски дарители и благодетели - след разрушителното земетресение през 1928 г. той щедро подпомага пострадалите.

Друг от най-известните пловдивски дарители е Димитър Кудоглу - търговец на тютюн, роден в с. Габрово, Ксантийско. През 1903 г. той се заселва в Дрезден, а 13 г. по-късно в Пловдив открива безплатна трапезария за бедни.
През 1920 г. внася в БАН сумата от 100 000 лева, която да послужи за основаване на фонд за подпомагане на научни или литературни трудове. 9 г. по-късно пожелава сумите да се дават само за изследвания върху туберкулозата, детската смъртност и кожно-венерическите заболявания.

През 1926 г. Кудоглу купува хотел „Цар Симеон" и решава да го превърне в Дом на благотворителността и народното здраве. Решението е гласувано за минути от Народното събрание, накрая всички депутати стават на крака и започват да аплодират Кудоглу за благородните му намерения.
Така през 1927 г. хотелът става храм на здравето, в който лечението е напълно безплатно. Сградата е взривена по време на социализма, при разширението на Централна поща. Иронията е, че името на Димитър Кудоглу носи Белодробна болница, която скоро за пловдивчани също ще бъде само спомен.


В категории: История , Горещи новини