Кан Кубрат на гости на Севт ІІІ

Автор: Димитър Делийски

До 8 май т.г. златното съкровище на кан Кубрат от Малая Перешчепина (Украйна) и златното съкровище от Наги сент Миклош (Банат, Унгария) гостуват на историческия музей „Искра” в Казанлък. Всеки свободно може да се любува на канското злато и златото на Севт ІІІ. Това е второто гостуване на изящните експонати в България след лятото на 1989 г. Но сега читателите на в.”Десант” ще научат това, което няма да видят на изложбата, която след 8 май ще гостува и в други градове на България.
Пазя снимки от първото гостуване на предмети, които сега не знам защо липсват в експозицията.

И за двете съкровища се водиха вековни научни войни, докато се докаже, че са принадлежали на прабългарски владетели. През 1983г. западногерманският академик Йоахим Вернер стигна до заключения, които публикува в книгата си „Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат – хан на българите” (Мюнхен – 1984 г. и София – 1988 г.). Авторът стига до извода: „Величавият комплекс на най-великолепната и най-богата находка от Ранното средновековие в Европа се оказва български.”

Златото на кан Кубрат е 25 кг, среброто – 50 кг. Заради обстоятелствата при намирането му през 1912 г. археологията не може да помогне за обяснението му: две пастирчета откриват първия златен съд в дюните край Малая Перешчепина, казват на майките си и цялото село хуква да търси злато. Всичко е изкопано и прибрано от селяните. После с полиция предметите са иззети и приютени в Ермитажа в Петербург.

За нас – българите – най-важното е, че огромната дупка, останала на местонахождението, е безспорният гроб на кан Кубрат. Там е намерен дървеният му ковчег, целият обкован със злато, символите на канската власт: пръстените печати на Кубрат и чичо му бат Органа, мечът му, жезълът му, коланът му, златната конска амуниция, златокованото седло. Другите златни предмети нямат изброяване!

Историята им е и история на България, защото са събирани дълго време от различни географски места и имат различен характер. Вниманието привличат предметите с християнска символика, които показват, че канът на Велика България е бил християнин и според мен не е изключено да е държал светската и религиозната власт, подобно на тракийските царе.

Дръжката на меча и ножницата му са украсени с кръстове и делфини. Делфини има и по златните кани и амфори, но изследователите им ги третират само като украшения. На никой не му идва на ума, че те са ранни християнски символи, произлизащи от монограма на Иисус Христос ΙΧΘΥΣ (риба – гр.), съставен от първите букви на изречението Ιησουζ Χριστοζ  Θεου υιοζ Σωτηρ (Иисус Христос Божи син Спасител).

Близо два века съкровището от Наги сент Миклош се води във Виенския музей като „Съкровище на хунския вожд Атила”(?!?), докато през 1928 г. проф. Кръстю Миятев не го определя по гръцките надписи върху златните съдове като българско. След него през 1935 г. проф.Стефан Младенов публикува езиковедското си изследване на тюркските надписи по съдовете: „Първобългарско, а не печенежко е т.н. Атилово златно съкровище от Наги сент Миклош (Големи свети Никола, б. а.)“.

Местонахожденията на двете златни съкровища определят огромната площ на Кубратовата Велика България от Кавказ до Унгарската пуста. Същевременно променят и гледната точка върху покръстването на България като постепенно, а не еднократно събитие.
Около 630 г. византийският император Ираклий завладява една от резиденциите на сасанидските персийски царе. По това време Кубрат разбива най-после тюркския хаганат и сключва съюз с Ираклий, но за този период липсват исторически сведения. Свидетелство за него са само двете златни съкровища, в които иранските съдове надминават по тегло останалите златни предмети.

Според църковната история на Никифор Изповедник малолетният Кубрат е получил сан „патриций” заедно с чичо си бат Органа, негов регент, когато през 619 г. посещават Константинопол и получават златните дарове заедно с пръстените печати: един на бат Органа патрикий (непубликуван) и два на Кубрат патрикий. На разчетените монограми „Кубрата патрикия” проф.Йоахим Вернер основава заключението си, че Малоперешчепинското съкровище е от погребението на кана.
С пръстените Кубрат е получил от Ираклий и патрицианския златен колан и владетелските атрибути – златен меч и златен жезъл, като вече признат от Византия владетел на Велика България.

Моето предположение е, че на вече покръстения Кубрат е дадено и т.н. „блюдо на епископ Патерн”, с което е признат и като епископ на Велика България. Богослужебни съдове и голямо разпятие има и в съкровището от Наги сент Миклош, което се определя сега от някои като Аспарухово. Обаче латинският надпис  EX ANTIQVIS RENOVATUM EST PER PATER NVM REVERENTISS.EPISC. NOSTRUM AMEN върху „блюдото на Патерн” е неправилно разчетен и преведен от съветските изследователи-атеисти като: „От древното е възобновено от достопочтения наш епископ Патерн”. Правилният му превод е: „От древно обновено е за отеца на отците преподобният наш епископ. Амин.”, тъй като PATER NVM е съкратеното изписване на PATER PATERNUM, т. е. „отец на отците“.

От неправилното разчитане и грешния превод произлиза и неправилното обяснение за произхода на блюдото, че било поръчано от някой си Патерн, епископ на Томи (Кюстенджа). За сведение на съветските и наши историци в науката блюдото си има име и се нарича „патера” (от pater – отец).
Патерите са се употребявали от древноримските жреци при жертвоприношения. Припояването към древната патера на монограма на Иисус Христос и буквите Α и Ω („Аз съм алфата и омегата...”) я превръща в християнски богослужебен съд за епископа и така латинският надпис става разбираем.

А сега – куриоз: на стр. 244 в том V (1985 г.) на суперлуксозната „История на България” в 14 тома, която БАН издава вече половин век и е стигнала едвам до том ІХ, е поместена снимката на керамична патера, която академиците са определили като „паница от троянска керамика от средата на ХІХ век”, въпреки че тя изглежда като плоска чиния. Грънчарят (за разлика от академиците) явно е знаел какво прави – нарисувал е голям кръст върху нея, буквите α и ω – малки и големи, така се е получила комбинацията  α ω ω+ ω      N: „Аз съм алфата и омегата, от Отца началото.” : Между тези две патери лежат 1385 български години…

Владетелският скиптър на кан Кубрат, дълъг 150 см, е изложен без двете златни лъвчета върху дръжката му. При първото му гостуване у нас през 1989 г. сътрудникът на Ермитажа Александър Семьонов нагледно доказа, че двете лъвчета са били прикрепени върху ябълковидната дръжка на скиптъра, който е сглобен от влизащи една в друга конусовидни златни тръбички върху дървена основа. Този скиптър според мен е послужил за модел на т.н. владишка патерица, каквато е тази на Софроний Врачански например. Това затвърждава предположението ми, че кан Кубрат е държал и църковната власт.

Един предмет, който свързва Перешчепинското съкровище с това от Наги сент Миклош и остава неразбран от учените, е пречупеният златен рог, наречен кой знае защо „ритон с особена форма”. Други пък го наричат „владетелски рог”. Той не е нито едното, нито другото, нито третото. С него не може нито да се свири, нито вино да се пие.
Това всъщност е слухова тръба (нещо като „фуния“, б. р.) за слабочуващи, каквато е използвала и майката на цар Фердинанд – княгиня Клементина. „Рогът“ е пречупен, за да може, като се пъхне в ухото, да се насочи напред. Този предмет доказва, че кан Кубрат на стари години е недочувал. Наличието на почти същия златен рог във Виенското съкровище говори, че и Аспарух е недочувал.  Бащините му гени са се проявили.

При първото гостуване на съкровището от Малая Перешчепина в София през 1989 г. казанлъчанинът Светозар Павлов – егер в „Балкантурист“, използва приятелството си с Пенчо Кубадински и го убеждава да го изпрати с двама журналисти в Малая Перешчепина да видят на място гроба на кан Кубрат.
С подръчни средства и една етернитова тръба той построил на гроба паметник и поставил бронзова плоча с паметен надпис.
В момента българите в Украйна са издигнали на святото място масивен каменен  възпоменателен мемориал.

Бележка на редакцията: От няколко години международна фондация, носеща името на кана, чието седалище е в Киев, работи по осъществяване на проект за построяване на мемориален комплекс, посветен на големия български владетел. Концепцията предвижда благоустрояване на мястото, укрепване на могилата и изграждане на подстъпи към нея, строителство на арка при входа на гората, на религиозни храмове и хотелска база.
По повод 100-годишнината от откриването на гроба на кан Кубрат до мястото му бива изградена 200-метрова пътека. Самото събитие е отбелязано с тридневен събор, на който присъстват близо 4500 българи, дошли край Малая Перешчерпина от целия свят.

За 2014 г. там беше предвидено да се проведе Международен събор на българите под наслов „Към Завета – Кубрат 2014“, но заради създалата се в Украйна наженена обстановка и наличието на военни действия организационния комитет на събитието отложи провеждането му до стабилизиране на ситуацията на украинска територия.


В категории: История , Горещи новини