С помощта на „старобиното нящо“ варненката Руменка Михайлова изработва икони и... образи на български канове
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Варненката Руменка Михайлова е плъстар и казва, че във вълната има мистика и магия. Старият занаят – плъстенето, представлява специална обработка с вода и сапун на добитата от подстригването на овцете суровина. Той се поддържа жив и до днес от майстори занаятчии, останали верни на традициите. А самите плъсти биват наричани „старобино нящо”.
Огромните вълнени пана на Руменка с ликовете на кановете Аспарух и Тервел, икона на Богородица с младенеца и дървото на живота като магнит привличат погледите.
64-годишната майсторка казва, че пресъздаването с плъстене на светите ликове, както и образите на българските владетели, е станало случайно.
„Този занаят затихва в България през XVIII в. В един видеоклип видях как възродителката на плъстарството у нас Мариета Недкова върти едно килимче. Толкова много се впечатлих, че не ми беше нужно нищо повече, за да поискам да усвоя тези умения. И станах втората или третата жена, която в наше време захваща да се занимава с плъстене.
Първата икона, която варненката сътворява, е на свети Георги. Тя я изработва по частна поръчка преди 2 години. „Много ми помогнаха знанията ми по иконопис, защото се оказа, че директно мога да приложа темперната техника в рисуването на вълна. В иконописа търсиш движение и светлосенки без да се впускаш в дребни подробности, така и вълната иска изчистен силует. Предизвикателството беше голямо и не ми даде покой. Така се започна”, спомня си с благоговение началото майсторката, а небесносините й очи добиват озарено излъчване.
„Аз съм от поколението, което учеше подменена история. Сега, когато започват да се отварят очите ни, жаждата да разбера откъде наистина са корените ни ме кара да чета много и да се ровя в различни източници. Това, което научавам за българските кановер и въстания, ме държи жива и будна. И тъй като съм занаятчия, при мен прочетеното излиза в образи, форми и цветове. Дати не помня – за мен историята съществува в образи и картини.Това е моето светоусещане", пояснява Руменка с нежния си мелодичен глас.
Изваяните от нея с плъстите образи на българските владетели са като икони. Откъдето и да се застане и погледне към тях, очите на Аспарух все са строго втренчени в зрителя. От друга страна, картините на майсторката, сътворени от вълна, имат по-топло излъчване от маслените пана на художниците.
„Сама по себе си вълната е магия, което много ми помага да изразя мистиката в образите на кановете и светците от иконите ми. Маслото, което използват художниците, е стрит на прах камък, докато вълната е нещото, с което сме оцелели. Тя носи живот, тя е нашият най-сроден биологичен материал", обяснява ваятелката на плъсти.
В началото, когато започва да „рисува” картини от вълна, това й отнема по два месеца. Но сега Руменка твърди, че са й нужни само две седмици, защото вече знае откъде да тръгне и какво да направи.
Най-голямото й пано е с дължина 190 см и ширина 95 см. То тежи само 3 килограма. Нарекла го е „Аспарух преминава Дунава". „Наслагваш косъмчета вълна и едно по едно ги боцкаш с игличката. Прави се много тънък слой върху основата, за това паната не са тежки, въпреки че са огромни”, обяснява майсторката.
През годините тя си е направила стотици цветни нюанси, като само червената багра наброява над 90 оттенъка. „Боите се забъркват сами. Започваш едно, то става друго – в боядисването е така. В нюансите непрекъснато излизат шедьоври. Когато започнеш да рисуваш светлосенките, те сами ти показват кой нюанс с кой да комбинираш", разкрива тайните си плъстарката.
На едно от паната й Аспарух е представен в малко известна историческа версия. Българският кан е с шапка подшлемник. Такива Руменка прави и за българските багатури. „За да се престраша да „нарисувам” Аспарух с вълна, ми отне години да чета и да се ровя в различни исторически източници”, споделя тя. В отделно пано варненката е вплъстила орела на основоположника на българската държава.
„Моето дърво на живота си е измишльотина, но съм си вградила в ствола му нашите си чипровски символики – богинята-майка, както и канатицата, символизираща вечността и безкрая”.
Друг неин любим образ са царете, възродили Втората българска държава – Асен и Петър, и тяхното въстание, чиято 830-годишнина честваме тази година.В момента майсторката работи с вълна и плъстене над величествения образ на цар Симеон. „Много е трудно да намеря добър портрет, така че той да завладее сетивата ми, за да го почувствам близък, да си го доосмисля. Така си избирам кой владетел да пресъздам в паната си. Не става лесно, отнема време, защото започвам да чета цялата история за него”, обяснява Руменка.
Мечтата й е да изработи цялата поредица с ликовете на българските канове. „Искам да ги видя поне веднъж наредени заедно, пък после, който иска да ги вземе. След това ще направя и българските царе. Паисий ги е изредил хубаво, ама няма портрети и няма откъде да разбера как са изглеждали, за да направя образите им достоверни. Ще ми отнеме време да изчета историята, да разбера кой на кого е бил син и брат”, споделя плъстарката намеренията си.
Тя много иска да научи и други българи на занаята си. „Но никой не се решава. Хората разглеждат работите ми, прерисуват ги и си тръгват. Спрете се, попитайте ме, ще ви разкажа, ще ви покажа, ще ви науча от къде да го почнете. Българските занаятчии са се научили да се крият един от друг. На мен това не ми е професия, хоби ми е и не мога да възприема тези отношения.
Вярно – имам вече две-три момичета, които се заинтересуваха от плъстите, но са малко. Искам да имам още ученици. Трябва да оставя на някой уменията и знанията си. В света няма някой, който да прави това, което аз сега – няма художник плъстар и иконописец плъстар“ – изтъква талантливата българка.
Тя е категорична, че годините, в които се занимава с плъстене, са й най-щастливите. „Децата ми са големи. Вече съм свободна да рисувам и плъстя непрекъснато. Цялата си къщичка съм я превърнала в работилница. Когато ми се прииска, отивам в едната стаичка и си рисувам иконата, после се премествам в другата и подхващам вълната. Душата ми е волна, ръцете – спокойни. Каквото сънувам нощем, ставам и започвам са го правя“ - усмихва си благо Руменка Михайлова и бърза да се захване за работа.
