Решението да се създаде Фонд на фондовете е взето след „задълбочена дискусия”, за която никой не е чул
Автор: Борислав Михайлов
Във вторник, на дискусията „Деветте пътя към еврофондовете” министърът на финансите Владислав Горанов произведе новина за милиарди, при това в буквалния смисъл на думата.
„След задълбочена вътрешна дискусия и заедно с управляващите органи на оперативните програми избрахме концепцията за създаването на „Фонд на фондовете” за общо управление на финансовите инструменти в новия програмен период", съобщи финансист номер едно. Направи го със същата непринуденост, с която в края на миналата година един път взриви публичното пространство и равновесието между партиите в управляващата коалиция с решението, че занапред парите за втора пенсия ще отиват в НОИ.
Както и с лекотата, с която първо подписа договор за финансово посредничество при емитирането на нови 8 млрд. държавен дълг, а после го пусна за ратифициране от Народното събрание едва ли не между другото – сякаш става дума за дребни пари.
При произвеждането на такива новини финансовият министър Владислав Горанов определено е много добър, въпреки че широката аудитория невинаги го разбира от първо слушане.
Звън на монети
Така стана и този път. Новината, че финансовите инструменти по всички нови оперативни програми ще се управляват от „Фонд на фондовете”, което означава, че мегафондът ще се разпорежда с около 1,5 млрд. лв. (толкова е общият ресурс за финансови инструменти на всички нови оперативни програми), остана в сянката на една монета, заради която десетки медии написаха, че НСО е допуснала да бъде застрашена сигурността на премиера Борисов.
И вместо да се превърне в наистина водеща новина или тема за дискусии, стана част от пълнежа на леко жълтеещи информации – как под погледа на девет гардове от НСО един добре облечен мъж стигна до деловия президиум, където зад гърбовете на премиера Борисов, министрите Горанов и Томислав Дончев и шефа на КРИБ Кирил Домусчиев (който също не остава без охрана) изрецитира няколко патриотични лозунга, размахвайки споменатата вече монета.
Ако Октай Енимехмедов, нападателят на Доган, е гледал тези телевизионни репортажи, сигурно много се е смял.
Всъщност говорехме за милиардите, които очакваме по различни оперативни програми в периода до 2020 г. „ Основната ни задача ще е да създадем капацитет за управлението им”, каза Горанов. И допълни, че идеята на Министерството на финансите е фондът да се ръководи от еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала. Финансовият министър каза, че „вероятно ще го изберем като структура на ЕАД с държавно участие в капитала, а по отношение на самия „Фонд на фондовете“ - той ще обедини в себе си управлението на разделени, но структурирани заедно под общо управление, елементи на отделните оперативни програми".
След създаването му ще се разпишат правилата, по които въпросният фонд ще работи в съответствие с европейските регламенти, каза още министърът на финансите. И отново никой не го попита поне защо за пореден път каруцата се слага пред коня, сиреч защо първо ще се създава нов мегафонд, а после ще се пишат правилата, по които ще работи.
За сведение на заинтересуваните, които разчитат да развиват своя бизнес със средства от оперативните програми и одобрението на проектите им ще зависи именно от този бъдещ „Фонд на фондовете” – рибата е още в реката, въпреки че говорим за програмния период 2014-2020 г. и вече сме напът да преполовим 2015 г.
Още едно неизвестно: Колко време е нужно?
За създаването на всяка бюрократична структура е нужно време. Когато говорим за нова мегаструктура, която ще управлява милиарди, времето за създаването й нараства правопропорционално на количеството пари, на видимите и невидими интереси, на трудно постижимия баланс между отделните сили, подкрепящи управлението, та дори и заради участието на чуждестранни партньори в ръководството.
В тази връзка министърът на финансите каза още, че е поканил Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие да окажат техническа помощ при създаването на мегаструктурата, както и да участват в управителния й комитет. Правителството е получило потвърждение от тези финансови институции, че са готови да работят заедно с него за изграждането й.
Какво още предстои да се случи, преди да стигнем до обещаното от премиера Борисов 90-процентно усвояване на парите от еврофондове в текущия програмен период?
Ще се изготвят финансови споразумения между отделните управляващи органи и мениджъра на „Фонда на фондовете”, поясни Горанов. След това ще се определят финансови посредници, които да управляват отделните фондове в обединената структура. По думите на министъра, посредниците ще бъдат избирани обективно и прозрачно, при спазване на процедурите за предотвратяване на конфликт на интереси и пране на пари.
Според Горанов концепцията на Европейската комисия е в бъдеще европейските средства да се предоставят все повече чрез финансови инструменти, затова създаването на „Фонд на фондовете” е стъпка в правилната посока.
Въпроси, които чакат отговор
Този път ситуацията е обратна на българския стандарт: „Пари няма – действайте!”. В случая има пари, при това много пари – около милиард и половина лева, но не се знае кога ще може да се пристъпи към действия за усвояването им. Обратно на твърдението на министър Горанов, че решението да се създаде „Фонд на фондовете” е взето след задълбочена (макар и вътрешна) дискусия, повсеместното усещане е, че това решение е и ще остане пример за непрозрачно управление, за стъпка, взета без консултации с парламентарните сили, да не говорим пък за някакво обществено обсъждане.
Това всъщност е голям проблем, защото откакто ръководи коалиционно правителство, премиерът Борисов непрекъснато повтаря, че няма да се умори да търси консенсус между партньорите, както и парламентарна и обществена подкрепа. На този етап и да попитате някой депутат какво мисли за „Фонда на фондовете” – най-много да получите отговор по принцип, сякаш се интересувате как ще се развиват отношенията с Нубия.
Тази липса на взаимна информираност и съгласуваност вече неведнъж взривяваше отношенията между партньорите в управлението и очевидно продължава да съществува като проблем, въпреки наличието на вицепремиер по коалиционната политика.
Следващият важен въпрос е защо вместо към децентрализация, се върви към още по-голяма централизация и бюрокрация.
От влизането ни в Европейския съюз и до ден днешен децентрализацията е болна тема за кметове, акцент в работата на Националното сдружение на общините, дори тема на споразумение, подписано преди години от това сдружение и тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Необходимостта от децентрализация бе любима тема и на Бойко Борисов, докато бе кмет на София, но после премина от другата страна на барикадата, където битността му на премиер промени и мисленето му.
Не по-малко важен въпрос е участието на БНБ в тази реорганизация на управлението на парите по оперативните програми. По думите на министър Владислав Горанов, „що се отнася до функциите по съкровищно управление, не сме решили окончателно, но можем да изберем БНБ за съкровищен орган, без да е необходимо провеждането на процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП)“. Министърът допълни, че това е и практиката по отношение на управлението на фондовете – те имат сметки в БНБ.
Разклатеният стожер на доверието
Когато става дума за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, винаги е нужно да се пита на висок глас: „Защо? Кой има полза?”. И ако допреди година време участието на БНБ можеше априори да се възприема като гаранция за стабилност и финансова дисциплина, то вече не е така.
Крахът на КТБ, който ни струва много повече милиарди, отколкото 777-те млн. евро, за които говорим, бе проспан не само от управление „Банков надзор” на БНБ и неговия бивш шеф, който вече е и обвиняем, а и от цялото ръководство на Централната банка, воглаве с нейния гуверньор Иван Искров.
А той така и не подава оставка, независимо от критиките на премиера, та дори и след появата на видеоклипа, в който двамата с Цветан Василев пеят в кръчма „Назад, назад, моме Калино”.
Неприятно е да се признае, но е факт – БНБ вече не е стожер на доверието, поне в момента и затова е редно да бъде поставяна в равни условия с другите банки, вместо да се заобикаля Закона за обществените поръчки.
Мнението на един гражданин
Централизирането на пари под държавно дружество, чийто борд се назначава от политици, е явна предпоставка за корупция. Дори още по-страшното е, че явно политиците са абсолютно наясно с това и именно то е причината за централизацията на тази огромна сума в еднолично държавно дружество. Това пише в един от сравнително малобройните коментари, появили се в социалните мрежи веднага след като министър Горанов обяви намерението за създаване на Фонд на фондовете.
Авторът му смята, че избраният формат на шапката - ЕАД с държавно участие в капитала - ще позволи Фондът на фондовете да подписва с подизпълнители, угодни на партията (която управлява), които да зависят от нея и да са принудени да инвестират в посочените от нея дружества, ако не желаят да престанат да са подизпълнители, или да инвестират в търговски дружества х лева, от които 20% да бъдат превеждани обратно в партийната каса и това да е условието за инвестиционна зрялост на проектите.
Анализирай това
Сред предимствата на идеята министър Горанов отбеляза постигането на „икономия от мащаба, поради това, че финансовите инструменти по различните оперативни програми, които са насочени към една и съща категория бенефициенти, ще могат да бъдат обединени и да достигат до тях като пакет". Освен това по отношение на хоризонталните процедури, свързани с прилагането на финансовите инструменти, като например разработването на инвестиционна стратегия, юридическите процедури, одита, докладването и всичко, свързано с механизма за финансово управление и контрол на европейските средства, ще бъде общо за „Фонда на фондовете”.
