След изкарване на паша агнетата се обезпаразитяват
26 Май 2015, Вторник
Младите агнета и ярета много често боледуват от опасната паразитна болежка мониезиоза. Тя представлява тения, която засяга всички дребни и едри преживни животни.
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Най-уязвими обаче в ранна пролет са невръстните тревопасни, които се заразяват като поглъщат много дребни почвени кърлежчета, в които се намират ларвните форми на мониезиите. Те се развиват впоследствие в червата на младите преживни и достигат внушителни размери – дължина от 1 до 6 метра и ширина – до 4 см. Затова и стопаните много добре ги познават и наричат с точното име – панделки, ленти, ширити и др.
За разлика от други дребни и ситни паразити, този няма шанс да се скрие и да не бъде забелязан.
Мониезиозата е изключително сериозно заболяване, тъй като нанася огромни загуби на фермерите. Икономическите щети се изразяват в намалена продуктивност, животните отслабват и не дават очаквания прираст в живо тегло (намалението е с 30-40 %). Тези огромни по размери паразити (спрямо теглото и размерите на агнето) се хранят за сметка на гостоприемника и така директно „измъкват” от джоба на фермера немалко средства, които той отделя за закупуване на фураж.
Голяма част от заболелите животни умират – смъртността е до 40-50 %. Мониезиите, бидейки в големи количества в червата, ги запушват механично, тъй като тенията достига големи размери в дължина и ширина. Освен това те силно намаляват общата защита на организма и създават предпоставки за възникване на много други заболявания. При клане на опаразитени животни се налага бракуване на много органи, които са поразени от тенията – черва, далак, черен дроб и др.
Мониезиозата е типично пролетно заболяване и се проявява в най-хубавия сезон от годинита или в началото на лятото. При поразените животни се наблюдава диария, сменяща се със запек, подуване на корема, намаляване на апетита, болки, скърцане със зъби, отслабване и отпадане.
Нормалното поведение на агнетата и яретата е да тичат, да подскачат и да играят. При страдащите обаче тези поведенчески реакции липсват. Растежът се забавя силно, лигавиците стават бледи, а вълната е без блясък и се проскубва. Характерна е лошата миризма на изпражненията на заболелите животни. Във фекалиите дори могат да се забележат членчетата на мониезиите – бели, сплескани и блестящи . При силни инвазии процентът на смъртност може да достигне високи граници – 50-80 %.
Съществуват редица ефикасни препарати, които задължително трябва да се прилагат поголовно на младите агнета, ярета и телета. Най-широко приложение намират медикаментите на база „Албендазол“ – суспензия и болуси. Добре е да се знае, че след прилагане на препарат срещу мониезия цялото пасище буквално побелява от изхвърлените паразити. Хиляди по-малки и по-големи бели лъскави „лентички” ще затрупат зелената морава.
Обикновено никой не си прави труда да събере тези паразитни „трупове” и затова на следващата година в същия район мониезията пак ще си царува, дори с по-голяма сила. Добре е стопаните да обират изпражненията и изхвърлените паразити и да ги унищожават чрез изгаряне.
За добра профилактика се препоръчва агнетата да се отглеждат на сухи пасища, непосещавани предната година от овце. Участъците около кошарите трябва ежегодно да се преорават, засяват и хигиенизират.
