Християнското учение е много популярно и днес, защото хората го свързват с йога, казва директорът на РИМ-Бургас
Автор: Веселин Максимов
Милен Николов е директор на Регионалния исторически музей в Бургас. Автор е на над 30 научни публикации, представяни на национални и регионални научни форуми, отпечатани в специализирани списания, тематични и юбилейни сборници. Първата му книга вече е факт. Тя е със заглавие „Исихазмът, Свети Григорий Синаит и манастирите в Парория”. Препоръчваме ви я, ако се вълнувате от тази интересна тема, а с археолога разговаряхме точно в деня на премиерата на изданието.
- Откъде е този интерес към исихазма?
- Провокиран е от факта, че най-известните български средновековни интелектуалци са били силно повлияни от това християнско учение. Освен това, нали работя в Бургаския музей и районът на планина Странджа попада в обхвата на институцията, а точно там се издирват исихастките духовни центрове, исихастките манастири от XIV век.
Около две години събирах материалите за тази книга и така лека-полека осъзнах, че главна роля за развитието на исихазма у нас и за обителите, в които той е бил проповядван и практикуван, е изиграл именно свети Григорий Синаит. Открих житието му, което е издадено в началото на ХХ век в Русия, намерих и други материали и вече стана ясно, че започнах да пиша статия, а събрах достатъчно за една цяла книга.
- Истина ли са твърденията, че напоследък, в нашия луд век, съществува интерес към исихазма?
- Да, съществува. Исихазмът е много популярен днес, защото хората го свързват с йога. Особеният начин на дишане, практиките, мантрите, единението с Бога и така нататък... Исихастите са правили всички тези неща навремето.
- На съвременните българи им звучи силно екзотично. Това не е секта, а учение, в което няма нищо анти-Иисус Христос и анти-Бог, нали?
- Гледа се на него като на екзотика. То и звучи екзотично. Но всъщност не е така. Това са техники на вдишване и на издишване, които са известни много отдавна. Някои учени смятат, че такива техники за пръв път са били описани от свети Йоан Лествич, той е един от най-суровите аскети отшелници. И един от най-тачените в православната църква. Но той се е учил от по-ранни исихасти. Всъщност идеята е, че сам, с много усилия, с много труд можеш да достигнеш това състояние. XIV век е векът на исихазма в църквата, така че за никакъв еретизъм не можем да говорим, не!
- Официална линия на църквата?
- Абсолютно! През XIV век четирима от Константинополските патриарси са били исихасти. И някои от тях са били ученици точно на свети Григорий.
- Разкажете накратко за него.
- Свети Григорий е изключително интересна личност! Бил е син на дребен византийски благородник в Мала Азия. По време на един набег е бил пленен от турците и неговите съграждани са събрали пари, за да откупят него и останалите. Твърде млад, на около 16- годишна възраст, решил да промени своя начин на живот, да се откъсне от всичко суетно и се отдаде на Бог. Отишъл в Кипър при монах отшелник, от когото получил своето расо и посвещение.
После отишъл в манастира „Света Екатерина” в Синай, може би най-старият познат манастир в света, точно в подножието на планината, на която Мойсей получил скрижалите от Бог. Там работил в пекарната и се отдал на четене, тъй като бил всеизвестен с любовта си към словото. Толкова бил усърден, че останалите монаси го намразили.
Огорчен от тази омраза, той и негов приятел напуснали манастира и отишли на поклонение в Йерусалим. След което се запътили към Атон, но пътьом спрели на остров Крит. Там открили пещера, в която останали, решени твърдо да практикуват исихия.
Местни жители и рибари силно били притеснени, че двамата млади мъже не се показват навън и не ядат нищо. Новината стигнала до възрастен монах отшелник, който ги открил полумъртви от глад и обяснил, че само с четене на учението няма да станат исихасти, а ще им трябва учител. Станал им такъв.
Въоръжен с новите знания, свети Григорий отишъл в Атон, предполагайки, че в това съсредоточие на църкви ще има исихасти. Открил само трима такива. Там започнал да обучава ученици, което много бързо предизвикало две неща: силен интерес на младите поклонници и омразата на останалите учители.
За пореден път, потресен от подобно отношение, той отишъл в Константинопол, където бил приет от император Андроник II. Отказал му да стане игумен на един от константинополските манастири. По-интересен му станал племенникът на василевса, под чиято власт по онова време били два созополски манастира – „Свети свети Кирик и Юлита” и „Свети апостоли”.
Най-вероятно двамата са отишли там, защото в житието изрично е написано, че били обект на одумване от местните жители. Оттам нататък пътят ги отвел до местен отшелник исихаст в планината Месомилион в Парория. Там се заселили, а вече живеещият там платил на разбойници да ги прогонят.
Наложило се Григорий отново да бяга. Пак отишъл в Атон, където не се задържал много и се върнал отново в Парория, защото мястото било изключително диво, много импонирало на целите и вярата му на отшелник. Така че се установил тук, в планина Странджа, заедно с няколко ученика.
- Нека уточним: Парория не е някаква мистична земя, така ли? Тукашните земи ли са това?
- Абсолютно да! Това са две гръцки думи – „Пара орион”. На български език звучат като „Парория”. Значението е „около границата” или „пограничие”. Това са граничните зони между България и Византия. Обаче описанията на планински места, на сняг, който се задържа до април, на студове, на реки, които замръзват са точно описания на високите места на Странджа.
Днешната българо-турска граница, в този район са тези исихастки манастири. Те са четири, а единият е основан лично от него. Обителта била нападана многократно от разбойници и Григорий се принудил да изпрати писмо за помощ до цар Иван Александър.
Владетелят му проводил пари два пъти, лично по Теодосий Търновски. С тях монасите построили църквата, килиите, помещенията за поклонници, стената на манастира и всичко останало. Свети Григорий по това време вече се славел като човек с изключително влияние, ерудит и легендарна личност, много уважаван, тачен и е привличал страшно много хора.
Тогава Странджа е била поклоннически център. Това е изрично споменато в житието му. Да оставим българите, в житието пише за монаси от Сърбия, Унгария, Влашко, Молдова, Русия, Византия. Заради личността на свети Григорий Синаит.
Това е било духовен, книжовен и просветителски център. И този модел е бил буквално пренесен от свети Теодосий Търновски в Търновската книжовна школа.
Признанието е било огромно и това си личи от факта, че след смъртта на Григорий монасите единодушно поискали Теодосий да заеме неговото място. Но той, защото бил много скромен човек, отказал.
Направил още няколко пътувания, основал още няколко исихастки манастира и след това се установил в Търновград. Така че Търновската книжовна школа е основана от ученици именно на свети Григорий Синаит.
Християнството не се свързва с йога-индийско-езическо-гимнастическо учение.Господ Исус нее вършил йога-упражнения.Исус Христос Твореца Наш сее молил смирено на Господ Отец.Учениците на Исус са се молили със смирение на Учителя Си И.Христос.Библията.[bluescreen]
