Днес знаем кои са Стамболовите убийци – Михаил Ставрев и Боне Георгиев, наети от Наум Тюфекчиев и ръководени в сянка от Григор Начович, но е важно да си припомним имената
Автор: Борислав Гърдев
и на отговорните тогавашни фактори, допринесли за ужасната му кончина на 6 юли 1895 г.
По стечение на обстоятелствата те се оказват негови земляци и върли политически противници. Сред тях се откроява златаришкият хамелеон Минко Радославов, бивш член на Народно-либералната партия, който, за да се докопа до поста софийски градоначалник, минава към фракцията на д-р Васил Радославов.
Минко Радославов се прочува с ареста на 28 юли 1894 г. на Стамболов и семейството му и с поставената полицейска стража пред дома му, която ще тормози приятелите на бившия премиер и неговите близки до последния му земен час.
Раболепен и изпълнителен до уволнението си, през 1896 г. Минко е вече демократ – каравеловист! Той изготвя исканите от началника му Стоилов доноси кой посещава всекидневно Стамболовия дом.
На 16 ноември 1894 г. 8-то Народно събрание решава да създаде парламентарна изпитателна комисия, „която да приведе в известност всички онези злоупотребления с власт, нарушения на Конституцията и Законите на Княжеството, както и злоупотребленията с държавни пари, които са станали през време на управлението на падналия на 18 май тази година кабинет”.
За неин председател е избран еленчанинът д-р Димитър Моллов, а сред членовете й, освен Велчо Велчев, Маньо Бояджиев и Д. К. Попов, откриваме имената на търновчанина д-р Минчо Цачев и еленчанина Стоян Михайловски.
Същия ден комисията, изживяваща се като Конвент, решава да пише на софийския градоначалник с молба „да се вземе под строг полицейски надзор бившия президент – министър г-н Ст. Стамболов“; на министра на вътрешните работи, „за да вземе нужните мерки, щото общинските управления в Княжеството да не издават в бъдеще никакви свидетелства на бившия министър-председател Ст. Стамболов за отчуждавание от него към трети лица на никакви недвижими имоти“; и на министъра на правосъдието, „за да вземе мерки, щото всички недвижими имоти, находящи се в Княжеството и принадлежащи на бившия министър-председател Ст. Стамболов, да се поставят под запор и да не се позволява отчуждаванието им на трети лица, докато анкетната комисия свърши възложената ней мисия”.
Научавайки за упражнения върху него произвол, Стамболов отправя на 20 май 1895 г. гневно писмо до княз Фердинанд, в което протестира срещу действията на комисията, нямаща право „да се бърка в делата и обязаностите на изпълнителната и съдебната власт, която всецяло принадлежи на правителството и съдебните учреждения”.
Той прави и убийствена характеристика на част от нейните членове – Моллов, Д. К. Попов и Маньо Бояджиев като лица „забъркани и осъждани за разни комплоти и предателства, които гледат сега да ме погубят”.
С протокол от 5 май 1895 г. комисията „Моллов” взема едно фатално за Стамболов решение, когато единодушно постановява: „Да се пише на г-на министра на вътрешните дела да заповяда комуто се следва, за да не се издава паспорт на Стефан Стамболов.”
Така усилията на бившия премиер да отиде в Карлсбад, за да си лекува захарния диабет, съобразно медицинското заключение от 14 май 1895 г., издадено от докторите Хаканов, Михайлов и Русев, се оказват напразни.
Председателят на парламента – еленчанинът Теодор Теодоров, хваща вяра повече на донесението на началника на отделението във вътрешното министерство Г. Симов от 16 юни 1895 г., което подлага на „критичен анализ” въпросното медицинско свидетелство, бързайки да прибави към полицейския рапорт следната решаваща резолюция: „Да се приложи към протокола, в който е постановено да не се издава Стамболову паспорт задграничен.”
Писмата на Стамболов до княза от 20 май и 23 юни 1895 г., пълни с горестни обвинения, се оказват безсмислени. Обръчът около него се стяга неумолимо, за да се стигне до кървавия атентат на 3 юли 1895 г., предвиден от него в прочутата му записка до Фон Мах от 16 март с.г. – „Кроежа за убиванието ми”.
Стефан Стамболов умира, ставайки най-скъпата жертва на помирението на България с Русия, започнало на 5 юли 1895 г. с приема в Петерхоф при Николай ІІ на българската делегация, водена от митрополит Климент.
Патриотичен календар
29 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй
29 май 1989 г. — В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за т. нар. „Голяма екскурзия"
30 май 1876 г. — Четата на Христо Ботев води сражение на Милин камък
30 май 1913 г. — Подписан е Лондонският мирен договор, с който се слага край на Балканската война
31 май 1876 г. — След като се разбира, че въстанието в Трети революционен окръг е осуетено, четата на Христо Ботев се насочва към Врачанската планина
31 май 1903 г. — Четите на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов водят сражения на върховете Локвата и Виняри
1 юни 1850 г. — Избухва масово въстание в Северозападна България срещу турския поробител
1 юни 1876 г. — Загива Христо Ботев, традиционно почитта му се отдава на 2 юни
2 юни — Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
3 юни 1927 г. — Дейци на ВМРО взривяват жп линията Скопие - Велес
4 юни 1880 г. — Второто бикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк
