Българският професор отказва бляскава кариера в най-престижните научни институти по света, за да стане лекар в родния си край
Автор: Камен Колев
Няма българин, който да не е чувал латинския термин Lactobacillus bulgaricus, с който е известна бактерията, заради която имаме най-вкусното кисело мляко на света. Името на нейния откривател - проф. Стамен Григоров обаче е познато на далеч по-тесен кръг просветени или изкушени професионално от науката за млякото хора, макар още в началото на ХХ век младият учен да получава международно признание.
Нещо повече - като знак за високата оценка на неговите научни постижения, Стамен Григоров отказва да застане начело на най-престижните научни институти по света и избира да практикува като лекар в родния си Трънски край.
Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в с. Извор и след гимназията в София завършва естествени науки в Монпелие, Франция. После се дипломира и по медицина в Женева.
По това време в университета на швейцарския град лекции чете световноизвестният учен Леон Масол, професор по бактериология*. Той забелязва младия българин още през първата година на следването му и оценява неговата рядка за тази млада възраст ерудиция и изобретателност.
Насърчава го, осигурява му достъп до богатата университетска библиотека, нагърбва се да му бъде ментор в научните занимания, накрая го прави свой асистент.
Междувременно през 1903 г. руският учен Иля Мечников публикува своите трудове върху биологията на човека и проучванията си за живота, стареенето и смъртта.
„Нашата старост е болест, която трябва да се лекува, както всяка друга", смята той и непрекъснато търси цяр против остаряването.
Според тезата му, причина за много от болестите в човешкото тяло е чревната гнилост, на която може да се противопостави микрофлората на българското кисело мляко.
Тя, смята ученият, регулира и неутрализира токсините и свободните радикали, които водят до преждевременно остаряване и смърт.
Проф. Масол е запознат с търсенията на своя руски колега и сам подсказва на асистента си Григоров да прави проучвания в тази посока. Така младият българин се заема да изследва микрофлората на българското кисело мляко. Изпращат му подкваса за мляко от България и прекарва часове и дни над микроскопа.
След усилени лабораторни изследвания успява да установи „една пръчица", която всъщност е причина за заквасването на млякото. Още същия ден проф. Масол пише на Мечников, че един „славянин от България" го е изненадал с голямата си упоритост в научноизследователската си работа и посочва, че Стамен Григоров би могъл да му е много полезен, тъй като току-що е открил бактерията причинител на българското кисело мляко.
„Ти работиш сега, вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот (...) Помисли за българското кисело мляко и за този „пръчковиден бацил", който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен", съветва в писмото си проф. Масол.
Руснакът моментално се заинтересува от откритието на Стамен Григоров и след кореспонденция с Масол иска среща с младия български учен. Кани го да изнесе лекция в института "Пастьор" в Париж, в която да представи доклад за откритието си пред научния състав.
Малко преди това, в брой 10 от 1905 г. на авторитетното френско научно списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд", българинът публикува статия, в която дава научни разяснения за Lactobacillus bulgaricus - бацилът, който по-късно ще бъде наречен от учените Коенди, Льорсен, Кюн и Микелсон „българска млечна бактерия" в чест на родината на нейния откривател.
По предложение на проф. Масол Стамен Григоров получава специална грамота и парична награда, а в доклада си за откритието на своя асистент французинът посочва, че откритието му тепърва ще бъде оценено от световната наука.
Стамен Григоров и Иля Мечников се срещат в края на същата година в Пастьоровия институт в Париж. Аудиторията на лекцията на българина е авторитетна, изпълнена с огромни очаквания и изумена от младата възраст на своя колега.
В тезите си Стамен Григоров излага всеизвестния факт за българското дълголетие, безбройните лабораторни опити за установяване на причинителя за заквасването му, здравословните му свойства.
Лекцията му има небивал успех, а в изблик на емоции и благодарност Стамен Григоров подарява на Иля Мечников т. нар. трънска "рукатка" с кисело мляко. Аудиторията е втрещена от необичания керамичен съд и на чист френски език българинът обяснява, че в него традиционно се подквасва киселото мляко по неговия роден край.
След събитието в Пастьоровия институт мнозина световноизвестни учени обръщат внимание на Стамен Григоров и го споменават в свои публикации - немският микробиолог Лафар, полският учен Беленовски, Льорсен и Кюн.
Самият Иля Мечников, току-що получил Нобелова награда за постиженията си, лично препотвърждава откритието на българина и публикува становището си в годишното издание на Френската академия на науките от 1908 г.
През юли 1905 г. Стамен Григоров защитава докторската си дисертация и става доктор на медицинските науки - бактериолог - вътрешни и гръдни болести.
Проф. Масол го кани да оглави катедрата му в Женева, Григоров получава и предложение да застане начело на Пастьоровия институт в Сао Пауло, Бразилия, но отказва примамливите предложения и става околийски лекар и управител на болницата в Трън.
Умира внезапно през 1945 година в родината си.
Как България продаде ноу-хау за производството на киселото мляко в 21 държави на три континента - четете в следващия брой.
*В статията са използвани факти
от книгата "Българското име на дълголетието", София 2005 г.