Капитан І-ви ранг Рашко Серафимов е първият командир на подводница в света, който провежда безперископна учебна торпедна атака
Автор: д-р Петър Ненков военен историк
По повод 140-ата годишнина от рождението на първия български офицер-подводничар и командващ флота - капитан първи ранг Рашко Русев Серафимов и 99 години от вдигането на българския военноморски флаг на първия ни подводник - UB-1-8, на 26 май 1916 г., Съюзът на подводничарите в Република България, Командването на ВМС и Ръководството на община Брезово организираха на 29 май, на площада в родното му село Свежен, община Брезово, тържествено откриване и освещаване на паметна плоча на видния български флотоводец.
Редица офицери, родом от Карловския регион, дават своя принос за създаването на Дунавската и Беломорската флотилия и Черноморския ни флот. Такива са началникът на Дунавската флотилия, капитан I-ви ранг Матей Стойков, родом от Сопот; началникът на флота, капитан І-ви ранг Лазар Драганов, родом от Клисура; видният корабен конструктор, началникът на Флотския арсенал, капитан І-ви ранг Протасий Пампулов, родом от Сопот; началникът на Морското училище, капитан І-ви ранг Димитър Минков, родом от Калофер и капитан І-ви ранг Богдан Ганчев, родом от Карлово.
Сред всички тях с особено сияние блести името на първия български офицер – подводничар и командващ флота - капитан първи ранг Рашко Серафимов. Той е роден на 16 януари 1875 г. в китното средногорско село Свежен, Карловска околия (дн. община Брезово). Той израства в будно семейство и има общ родов корен с Васил Левски, а неговият братовчед – полковник Владимир Серафимов със своя 21-ви пехотен Средногорски полк проявява чудеса от героизъм през Балканската война през 1912-1913 г., освобождава и спасява българското население в Средните Родопи от клане и разорение.
Рашко Серафимов завършва Пловдивската реална гимназия и през 1892 г. заминава като стипендиант на Министерството на войната да учи в Императорската академия за корабоплаване и търговия в Триест (тогава в Австро-Унгария). Завръщайки се след две години в България, той постъпва на служба в Дунавската флотилия в Русе, с чин морски юнкер. На 2 август 1895 г. завършва Унтерофицерската школа при Дунавската флотилия и Морската част и е произведен в чин мичман 2-ри разряд. Завършва и старшия офицерски курс на Военното на Негово Величество училище в София. По- късно изкарва и курс за морски офицери, като демонстриpa на изпитите отлични знания.
През есента на 1897 г. той е между онези 11 офицери и 68 подофицери и матроси, които слагат началото на Българския черноморски военен флот. Има нещо парадоксално във факта, че е закърмен със суровата ласка на хайдушкия Балкан, а се влюбва завинаги в морските простори и отдава целия си съзнателен живот за изграждането и укрепването на българския военен флот.
Известно време той плава като младши офицер на учебния крайцер „Надежда". Изпратен е на стаж в Брест, Франция. Там се запознава с ветроходното дело и плава на учебната ветроходна фрегата „Мелпомена".
На 1 януари 1900 г. е повишен в чин мичман – 1 разряд, и е назначен за командир на един от корабите ветерани от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. – „Асен". След това заминава за Русия, където завършва минния офицерски курс във военноморската база край Санкт Петербург, Кронщадт и през периода 1905-1906 г. плава на учебни кораби и подводници на Балтийския руски военноморски флот. В отряда за подводно плаване той е назначен за помощник-командир, а впоследствие и за командир на подводницата „Пескарь”. Рашко Серафимов е първият командир на подводница в света, който провежда безперископна учебна торпедна атака (по императорската яхта „Щандарт”).
При едно от своите плавания той се запознава с чаровната датчанка Тиура Йохансен, която по-късно става негова съпруга. След завършване на курса лейтенант Рашко Серафимов става първият български морски офицер - специалист по подводно плаване.
Завръщайки се в България, той е назначен за командир на българския миноносец „Храбри". Пълен с енергия и идеи, лейтенантът се проявява като ярък публицист и топограф. Автор е на много научни статии, посветени на флота. Изготвя първото подробно описание на Българския черноморски бряг и сводка за турския военноморски флот в Черно море.
През 1909 г. е назначен за началник на Минната част във Варна. Влиза в яростен диспут с майора от Генералния щаб Иван Русев, който впоследствие ще се покрие с печална слава като генерал и командир на 2-ра Тракийска дивизия при пробива на съглашенските войски на Добро поле през Първата световна война и като министър на вътрешните работи в кабинета на професор Александър Цанков след военния преврат на 9 юни 1923 г.
Рашко Серафимов доказва предимствата на подводниците в бъдещата морска война. През 1907 г. на страниците на сп. „Военен журнал” той пише: „Не ще минат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, ще сравнят по море силните със слабите и ще поставят всички приморски държави при еднакви условия”. Тези си идеи той защитава на 16 януари 1908 г. в една блестяща лекция пред огромен брой слушатели във Военния клуб в София.
През Балканската война с отряда миноносци, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, взема участие в торпилирането на 7 ноември 1912 г. край Варна на гордостта на турската марина, крайцера „Хамидие", който едва е довлечен на буксир от други турски кораби до пристанището в Цариград.
По време на Междусъюзническата война, на 14 юли 1913 г. Рашко Серафимов е повишен в капитан-лейтенант, а през януари 1915 г. е назначен за началник на Подвижната отбрана.
През Първата световна война безспорният му авторитет в областта на подводното плаване е уважен при назначаването му за председател на приемната комисия, която провежда ходовите изпитания на първия български подводник UB-1-8. Той става преподавател на висшия военноморски офицерски курс, съосновател на Българския народен морски сговор и автор на труда "Морска стратегия". На 5 октомври 1916 г. е повишен в чин капитан първи ранг и назначен за началника на флота. След войната, на 27 октомври 1919 г. се уволнява от флота и преминава в запаса.
Подготвен отлично, като специалист, надарен с ярък талант, като публицист, вдъхновен от голямата си любов към флота и морето, капитан 1-ви ранг Рашко Серафимов с пълно право може да бъде наречен един от създателите на българския военноморски флот и „баща” на българския подводен флот. Той е кавалер на народния орден „За военна заслуга “ – 5-та степен на военна лента и орден „За заслуга “ на военна лента и на обикновена лента.
На 30 май 1922 г. със своята ветроходна гемия "Тритон" посещава пристанището на Одеса, където заболява от холера и скоропостижно си отива от белия свят, за да остави след себе си един безукорно изживян живот, отдаден на флота и морето.
Междувременно се навършиха 99 години от вдигането на българския военноморски флаг на първия български подводник № 18. На 5 октомври 1915 г. в пристанището на Варна пристигат две германски подводници – UB 1-7 и UB 1-8, под командването на капитан-лейтенант Фирле и са предадени на българския военноморски флот. На 23 януари 1916 г. началникът на флота поставил пред Министерството на войната искането за купуването на една подводница. На 23 март германският военен аташе в София съобщава, че германското правителство е съгласно.
На 24 май подводната лодка UB 1-8, станала известна като „Подводник № 18“, е поета изцяло от български екипаж. Първите български подводничари са: лейт. Никола Тодоров – командир на Подводника, мичман I ранг Иван Вариклечков (бъдещ адмирал), механик III клас Т. Стоилов, минен кондуктор Михо Бачовски, ст. подофицер, машинист Стефан Бакърджиев Петров, ст. подофицер, машинист Стефан Николов Петров, мл. подофицер, рулеви Димитър Димитров, ефрейтор, рулеви Стоян Пешев, ефрейтор, миньор Богдан Мартинов, ефрейтор, миньор Димитър Ангелов, ефрейтор, миньор Руьо Руев, ефрейтор, радиотехник Методи Димов, ефрейтор, рулеви Илия Атанасов, моряк, уч. миньор Христо Георгиев, моряк, уч. миньор Димитър Бърневски, ст. подофицер, машинист Найден Иванов, мл. подофицер, машинист Продан Проданов.
Подводницата е пусната на вода в пристанището Пола през 1915 г. и е с 16 души екипаж. До края на Първата световна война тя извършва 30 похода в открито море и извършва различни по вид бойни задачи. През август 1919 г. Подводник № 18 е откаран в съглашенската военноморска база в Цариград, където е разоръжен и нарязан на скрап.
