5 април 1980 г. От три дена, откакто радиото непрекъснато съобщаваше за нови слънчеви изригвания, разрушили здравето на мнозина, ме обхвана мъчителна нервност.
Автор: Станко Михайлов
Взех успокоителни лекарства, но безрезултатно. Напрежението се увеличаваше, а с него връхлетяваха безсънието, тревогата, жлъчни и язвени кризи. И тогава се сетих за народния лечител Петър Димков, за когото още преди тридесет години слушах да се разказват истински легенди.
Знаех, че достъпът до него е труден. Но разчитах на приятелската ни близост със сина му Любчо Димков, главен инженер на Студията за телевизионни филми „Екран”. Отидох при него и го помолих за съдействие да се видя с именития му баща.
Когато отидох, в дъното на стаята, с гръб към мен, пред бюро с купища книги и папки седеше Димков и нещо четеше. Представих му се и той бодро ме запита от какво се оплаквам, оглеждайки ме изпитателно с малките си очи. Беше твърде стар, слаб и дребен, но учудващо подвижен. Той седна пред мен на стола си и затвори очи. После ги отвори и повтори въпроса си: „Е, казвай сега? От какво се оплакваш?“ „От цял чувал с болести. Хората имат една, моите – сто и една“ - отвърнах аз.
Той пак притвори очите си и те, поради белотата на веждите и миглите, сякаш побеляха. После ме погледна хитро, присмехулно и рече: „Ами, изгони мечката и бълхите сами ще избягат. А ти си седнал бълхите да гониш... Я сега кажи коя е мечката. Коя ти е болестта? Най-важната?“
Започнах да изреждам – и язвата, и жлъчката, бъбреците, дисковата херния, сърцето... „Ама ти пак се улови за бълхите!“ – прекъсна ме Димков и отново замижа с очи като древен жрец. После ме притегли към себе си и сложи двете си длани на темето ми.
„Ами, и те ме мъчат – додадох аз за оправдание. – Но друго ме мъчи най-много от всичко.“ „ Кажи го, де!“ – припряно рече лечителят и пак ми натисна темето.
Признах си: „Нервите“. „Нервите, я. Оттам идат всички болести. Ето – и той свали ръце от главата ми. Улови лявата ми ръка и прокара острия ли нокът от пръстите нагоре към китката, сякаш режеше стъкло. – Тук нервът е жив. А колкото отива нагоре, все по-мъртъв става. И от него иде всичко. Затуй и ръцете ти нощем изтръпват, нали?“
Съгласих се, че е така.
„Видя ли!“ – рече лечителят и посегна към някакво фенерче с лупа.
Докато той се тъкмеше за прегледа, продължих да се оплаквам: „Ръцете, че изтръпват – бял кахър. Но не мога да спя нощем. Души ме някаква мъчителна тревога и не знам къде да се дяна. Като че ли жица с електрически ток съм стиснал и цял ме разтърсва...“
Но Димков пак ме прекъсна: „Всичко ще се оправи, момче.
Първо нервите трябва да сложим в ред. Другото самò ще избяга от тебе... Я, дай сега да ти видя очите – и той включи фенерчето, чиято светлина насочи в лявото ми око. Приближи с лупата към мен и след малко отрони. – Да, ето. Страховият ти нерв не е в ред. – После погледна в другото око и изрече дума, която не разбрах. Изправи се, огледа ме още веднъж и седна зад бюрото си. – Ще ти дам едни лекове и всичко ще мине. Деветдесет процента ще оздравееш. И ще ти стане леко, хубаво, като че ли си от Хвърковатата чета на Бенковски...
Лечителят имаше чувство за хумор. Говореше кратко, бързо и разпоредително. Поиска ми домашния адрес, записа го на едно листче и каза: „Ще получиш писмо и ще правиш туй, което ще ти пиша в него. А вечер жена ти ще ти налага главата с туй, дето ще ти го дам за лечение и всичко ще мине. Хайде, бягай!“
Исках да го питам за някои подробности, но виждах, че не му е до излишни приказки. Благодарих и си тръгнах.
Днес филмът „Срещи с Петър Димков” доказва само малка част от онази историческа истинност във вековното чудо на природолечението, пошепнато от мъдрото слово на лечителя като повеля и завет! Но да завещава право има само мъдрият и човеколюбивият. А един от тези големи синове на човечеството бе и народният лечител, българинът Петър Димков!
Патриотичен календар
8 юни 1946 г. — Умира видният деец на ВМРО Кирил Дрангов
9 юни — Международен ден на приятелството
10 юни 1871 г. — В румънския град Браила излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти”, издаван от Христо Ботев
10 юни 1964 г. — Създаден е Шуменският университет, първоначално като Висш педагогически институт — филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
ot leshitelja petar dimkov imam 2 pati trilogiata mu i osven tova njakolko po malki knigi no osven ot nego imam i knigi po fitoterapia bilkoleshenie desetizi knigi na balgarski i nebalgarski leshiteli obshto njakolko hiljadi bilki ot balgaria i sveta kato edna ot naj dobrata e na avstrijskata leshitelka maria treben no ne garantiram za uspeha na rezeptite zashtoto vseki raslishno reagira na edni i sashti rezepti .
zatova preporashvam konsultazii s njakolko leshitelja i rezepri ot mnogo knigi
knigite koito imam sa na stojnost okolo 200-300 leva no ako se saumee da se islekuva shovek ili da se spasi shoveshki shivot tova sa nikakvi pari zatova e dobre vav vsjaka biblioteka vav vseki grad malak ili goljam da si imat podraka vsishki pone balgarski knigi po bilkoleshenia .i pokraj tjah moshe da se rasvie istinski bilkarski pominak v zemedelskite rajoni .
zenata na edna kniga moshe da bade mnogo raslishna ot stojnosta na tasi kniga
pri pravilno polsvane az naprimer si kupih kniga za 500 vida bomboni za 10 evro no ako imam kapitali i bonbonieri moga da napravja milioni s tasi kniga za primer poroshenko premiera na ukrajna napravil 1 miliard i 500 miliona ot zaharni isdelia i shokoladeni isdelia verojatno s njakoja kniga kojato i az moga da imam za 1001 rezepti za shokoladeni isdelia no mi trjabva kapital majstori sigurnost za surovini i marketing prodashbi na produkziata i zatova hodja po kasinata da speshelja pari i da stana bonbonier shokolatier i kasier
a pri tesi zanajati dobrovolnia trud go njama i trjjabva da se plashtat zaplati mashini surovini personal i t.n. taka she bih podkrepil nazionalnata burshoasia v balgaria da varvi po patja na drugi nazionalni burshoasii ako i az imam fajda ot tova moshe i kato proisvoditel ,targovez ,snabditel .I KATO IMAM PREDVID MOITE OPITI I SPOMENI OT MINALOTO MNOGO RABOTA NO NJAMA PARI TO LOSUNGA MI E ,,, DA DA DA AKO IMAM FAJDA,,, NE NE NE AKO ZA MENE NE E DOBRE
