Бургас се сдоби с ботаническа колекция


Бургас се сдоби с ботаническа колекция
Част от лехите с подправките в ботаническия кът в двора на бургаската етнографска експозиция
29 Юни 2015, Понеделник


На Еньовден в Етно-графския музей в морския град бе открит кът, засаден с дъхави български подправки

Автор: Диана Славчева

С изгрева на 24 юни, както твърди народното предание, „Еньо си намята кожуха да върви за сняг“. Колкото и нелепо да е насред лятото да споменаваме зимата, няма шега – вярва се, че от Еньовден нататък трябва да започнем да се готвим за поредната среща със студения сезон.

И докато в срядата, броени дни след лятното слънцестоене, празнуваха билкари, врачки и баячки, православната ни църква почете рождението на св. Йоан Кръстител, като на много места в страната обредите, които традиционно се изпълняват по повод двата празника, често се преплитат.
Смята се, че по Еньовден слънцето „трепти“ и „играе“ и съгласно старо поверие, който успее да види този негов своеобразен „танц“, ще се радва на крепко здраве през цялата година.

Под същото това „играещо“ слънце в двора на Етнографската експозиция на РИМ- Бургас бе представена пред посетителите създадената от музейните специалисти малка ботаническа градина. В спретнатите й лехи са засети още през април традиционни български подправки – джоджен (наричан по Странджанско гьозум), риган, мащерка, девесил, босилек, магданоз, салвия, хрян и чубрица.

Ароматните растения, освен че овкусяват и изпълват с апетитните си миризми всяка българска гозба, им се приписват и магически сили от българската митология. Малцина знаят, че те са били особено тачени и от траките, гърците и римляните. Специалистите от бургаския музей са разработили специален информационен лист, който всеки посетител ще получи безплатно при закупуването на билет за посещение на цялата етнографска експозиция и от който ще научат изумителни подробности за подправките.

Магданозът например е една от тях, която дотолкова сме свикнали да ползваме в обичайното си ежедневие, че дори не ни идва наум, че има уникални свойства. Над две хилядолетия растението всъщност е използвано повече с лечебни, отколкото с кулинарни цели.
Древните гърци, дали на света бащата на ботаниката – ученика на Аристотел Теофаст, считали магданоза за свещена билка и се кичели с венци от него, за да стимулират апетита си. Римляните, които се учели от познанията на гръцката медицина, но положили усилия да я доразвият, освежавали дъха си след пищните си чревоугоднически пирове, дъвчейки листата на ароматното растение.

Девесилът пък е получил името си от вярванията на старите българи, че дава „девет сили“ за изцеление от различни болести. А етеричното масло от мащерката, известно с консервиращото си действие, в Древния Египет е било широко използвано при балсамирането на легендарните мумии...
В бургаския етнографски музей се предлагат и специални сувенири, в които са поставени изсушените подправки, представени в музейния ботанически кът, така че посетителите ще имат възможност да отнесат в дома си един практичен спомен от преживения в центъра на морския град неочакван досег с щедростта на майката природа.


В категории: Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки