Двадесет младежи пристигнаха в Асеновград за първото издание на интересния проект „Резиденция Баба”. Те са избрани сред повече от 50 кандидатури
и вече проведоха първото си обучение, за да осъществят амбициозната идея за българското село да се мисли в сегашно, а не в минало време.
Призваните да сторят това са от Добрич, Варна, Попово, Горна Оряховица, Русе, Пловдив, Стара Загора, Карлово, Бургас, София, а някои от тях живеят във Виена или са израснали в Берлин. За един месец те ще дадат всичко от себе си четири села в Родопите да върнат своята жизненост, но също така и ще учат и записват изчезващия местен фолклор.
Това ще става, докато помагат на местните (най-вече много възрастни) жители в ежедневната им работа. Същевременно ще се опитат и да възбудят техния интерес към света на компютрите и останалите съвременни технологии.
Една от целите е по тези откъснати места да бъдат привлечени млади хора, които да се заселят в тях. Задача много трудна, но ентусиастите обявиха, че няма да се спрат пред нищо, докато не достигнат успех. Най-младият от тях е на 21 години, а най-възрастният – на 34.
Четирите живописни места, които ще бъдат първите „бабини резиденции”, са селата Югово, Манастир, Джурково и Дряново. Безпощадните факти описват, че в момента България е опасно урбанизирана и в това държи първо място на Балканския полуостров – вече 73% от населението живее в градовете. Песимистите твърдят, че всъщност цифрата е доста (?!?) по-висока.
Авторите на проекта възразяват на тази ужасна тенденция с факта, че дом на традиционната българска култура е именно българското село, в което след Освобождението живеят над 80% от населението на страната. Контра на тях обаче са съвременни изследвания, доказващи, че сред факторите на избор, влияещи на младото поколение, все по-малко значение има заплатата и все повече качеството на живот. А то зависи от принадлежността към някаква социална общност, от достъпа до качествено образование и здравеопазване, чиста среда, чиста храна и достъп до култура.
Но повече от 25% от днешните българи нямат достъп до никакви продукти на културата. Тези, които живеят в западналите села пък – още повече. И затова бягат в града при първа възможност. Младежите от „Резиденция Баба” са твърдо убедени, че могат да намалят и дори обърнат този процес. Как ще се справят, очаквайте да прочетете в следващи броеве на вестника.
