Къщата музей „Иван Вазов“ в центъра на столицата вече е с обновена фасада. Проектът за възстановяването на светинята е дело на екипа на арх. Христина Стоянова.
Автор: Десант
Сградата е построена през 1895 г. и в нея Патриархът на българската литература живее и работи до смъртта си през 1921 г. На първия етаж са изложени някои от уникалните подаръци и награди, които народният поет получава за двата си юбилея, чествани тържествено през 1895 и 1920 г.
Широка дървена стълба води към втория етаж на зданието. Над парапета й са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.
Там е и кабинетът на писателя, където е работната му маса, покрита със зелено сукно, както и библиотеката му. Изложени са и много лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място.
От кабинета се преминава към спалнята на поета. Върху нощното шкафче до леглото и сега има поставена чаша за вода. Разтворена е и тетрадката, в която Вазов е записвал онези свои мисли, които е искал да не загуби преди да заспи или при събуждането си рано сутринта.
Посетителите на музея с вълнение пристъпват и прага на гостната, където Вазов и близките му приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков са водили дълги, задушевни разговори. До нея се намира стаята на Вазовата майка Съба с уникалната икона „Успение Богородично” в иконостаса.
Именно в тази къща Патриархът на българската литература създава някои от бележитите си творби – сборниците с разкази „Видено и чуто”, „Пъстър свят” и „Утро в Банки”, поетичните книги „Легенди при Царевец”, „Под гърма на победите”, „Песни за Македония”, „Люлека ми замириса”, „Не ще загине”, комедиите „Вестникар ли?” и „Службогонци”, историческите драми „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”. Тук, в последните дни от живота си, Иван Вазов работи и над пиесата „Престолът”.
Само няколко дни след смъртта на народния поет на 22 септември 1921 г., министърът на просвещението в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски внася в Народното събрание доклад за превръщането на Вазовия дом в музей. Приет е и специален закон, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани.
Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г., първият български литературен музей е официално открит.
Още приживе обаче Вазовият имот се превръща в културно и обществено средище. Тук, като пред съдник и утешител, се спира и траурното шествие на действащите офицери след вестта за подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет.
А през 1920 г. в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминават хиляди хора от столицата и провинцията, за да го поздравят за 70-годишния му юбилей. Сред тях са и престарелите вече опълченци от шипченските боеве, останали завинаги в паметта на България благодарение на могъщото слово на поета.
Дългоочакваното обновление на фасадата съвпада и със 165-годишнината на Вазов, която ще отбележим на 9 юли 2015 г.
