От бившия немски канцлер нашият премиер търси съвети за обединението на страната ни
Автор: Атанас Колев
През 1891 г. Стефан Стамболов е на официално посещение като министър-председател на Княжество България в столицата на Австро-Унгария, Виена. По същото това време тук се намира големият немски политик и държавник Бисмарк. Той вече не е канцлер, а свободен гражданин, поканен като гост на сватбата на високопоставена личност от императорския двор.
Научил за пребиваването му в австро-унгарската столица, Стамболов изявява желание да се срещне с него и да обсъди редица важни за националната ни кауза въпроси. За целта българският премиер извиква брата на съпругата си – подпоручик Костадин Станчов, следващ в Генералщабната академия във Виена, когото натоварва с мисията да се яви от негово име при Бисмарк и да го помоли за среща. Младият офицер достойно изпълнява поставената му задача.
Изправяйки се пред бившия немски канцлер, той му заявява следното: „Ваше Сиятелство, натоварен съм от министър-председателя на България да помоля създателя на обединена Германия да благоволи и разреши едно свиждане на Същия с Ваше Сиятелство“.
Бисмарк го изслушва внимателно, след което му поръчва да предаде поздрави на Стамболов от негово име и заявява, че срещата може да се състои още същия ден в хотела, където пребивава. Същевременно подпоручик Станчов е запитан от немския политик дали българският премиер ще бъде сам, или ще присъстват и други лица. Българският офицер му отговаря, че ще присъства и той. Бисмарк одобрява това и в определения от него час срещата със Стамболов се осъществява.
„Ваше Сиятелство – обръща се българският министър-председател към бившия канцлер, – пожелах да се видя с вас, за да чуя съветите ви относно политиката, която трябва да води нашата малка страна с оглед обединението на българския народ. Кажете ми какво трябва да направя аз, за да постигна това обединение, както вие постигнахте германското обединение“.
Видният немски политик се замисля за момент, след което казва на Стамболов, че веднага не може да му даде отговор, тъй като въпросът е твърде сложен. Затова го моли за малко време да помисли и го кани на другия ден да се срещнат, за да поговорят подробно.
На следващия ден българският премиер отново е приет от Бисмарк и приятелският разговор между двамата държавници продължава, като бившият германски канцлер посочва, че обединението на Македония с България е много сложен и труден въпрос, който не може да се разреши с въоръжена сила. Според него страната ни има трима завистливи съседи – гърци, сърби и румънци, и в същото време в тази част на Балканите се преплитат интересите на Великите сили.
Бисмарк посочва, че всяко използване на военна сила от българска страна в Македония ще доведе веднага до намесата на тези страни. Същевременно той изтъква, че в Берлинския договор има член, който предвижда да се даде автономия на Македония и именно това трябва да се използва умело от българските политици.
Германският държавник съветва Стамболов българските правителства да насочат усилията си за културното издигане на македонското население, което говори български език, чрез изграждане на църкви и училища. Така, според него, ще му се даде предвидената автономия. „Тогава – посочва Бисмарк – създайте една втора македонска армия, крепка и бойка като вашата, и след известно време народът сам ще обяви обединението на Македония и България“.
Същевременно той предупреждава Стамболов, че дори и при такова благоприятно развитие на обстановката не трябва да се бърза, а следва да се прояви търпение. По думите му се иска голяма мъдрост, такт и усет, за да се налучка и използва майсторски моментът. Накрая бившият канцлер казва на българския политик, че всеки преждевременен опит за решаване на македонския въпрос „ще превърне Македония в гробница за България“.
Преди да се разделят Стамболов се заинтересува с какви средства може да си служи, за да създаде висока култура на българското население в Македония. Тогава Бисмарк му отговоря: „Вие имате доста ловък държавен глава, затова като се върнете в страната си, накарайте го да посети султана. Там той положително ще съумее да го предразположи и да издейства много културни придобивки за населението в Македония“.
Съветите на немския политик и държавник оказват силно въздействие върху Стамболов. Възприетата впоследствие от него политика към Македония, след срещата му с Бисмарк, дава блестящи резултати. Те обаче са лекомислено проиграни и пропилени от неумението на нашите държавници след него, както и от авантюристичната политика, водена от тях.
