Беловласият медик с прецизно точна ръка е най-старият практикуващ лекар във Великотърновска област, а може би и в цяла България
Автор: Здравка Христова
Светило на медицината, на цели 92 години, вади от преградките на смъртта пациенти, дошли да търсят помощ в болницата в Павликени. Той е хирургът проф. д-р Александър Гюровски. Беловласият медик с прецизно точна ръка е най-старият практикуващ лекар във Великотърновска област, а може би и в цяла България.
За дългогодишната си практика докторът беше награден от Регионалната колегия на БЛС във Велико Търново с почетния плакет “Моллови дни”. На 26 май здравният министър пък го награди със златен почетен знак на Министерство на здравеопазването - Първа степен с лента за съществения му принос в областта на хирургията в Република България, за проявения професионализъм в работата и за постоянната му и всеотдайна грижа за пациентите.
Александър Гюровски е син на българи, преселници от злощастна Македония. През 1924 г., едва двегодишен, той напуска Скопие заедно с родителите си. Започват годините на бедно детство в различни кътчета на България, до окончателното установяване на семейството в София.
Будният и упорит Александър завършва с отличен успех медицина. В Медицинската академия той минава през периодите от “осанна” до “разпни го”, благодарение на забележителните си качества, но и непощаден от комунистическата власт.
С особен сантимент професорът разказва за африканския период в живота и кариерата си. Работил е последователно в Мали, Етиопия и Либия, където извършва много и най-различни сложни операции и обучава десетки млади лекари. Самият той определя като най-богата хирургическата си дейност в Етиопия.
В бедната и изтерзана африканска държава обществеността и вестниците оценяват извършените от хирурга операции като чудотворни. В тази страна той работи от 1996 до 1970 г.
Наричат го “хаким Скандър” (“доктор Александър”). Местните мълвят, че може буквално всичко, дори и да възкресява. Само като спомене името си, всяка врата се отваря, всяка бариера мигновено се вдига пред него. Изписваните, сполучливо оперирани пациенти, му се отблагодаряват, като лягат пред него и обгръщат краката му, колкото и да се възпротивява. Гюровски оперира всичко - от огромни ендемични гуши до жестоко изпохапани от лъвове пастири.
Когато се завръща със семейството си в София, вместо думи на благодарност, получава горчивото известие, че е изхвърлен от катедрата по анатомия и на партийно събрание е обвинен за предател.
Причината: брат му Борис, акушер-гинекологът, вместо да се завърне от Етиопия, е заминал за САЩ. Няколко седмици по-късно по телефона е повикан от зам.-министъра на здравеопазването и получава “предложението” да замине за Велико Търново като ръководител на хирургическото отделение на Окръжната болница. Вместо като понижение и наказание, Александър Гюровски приема това назначение като спасение. През този период като методически ръководител той денонощно е на разположение за консултации и спешни операции в петте болници на окръга - Свищов, Павликени, Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и Елена.
Лекарите, обучени от него, разказват за десетки негови геройства - лични и професионални. През великотърновския му период при операция боец загубва много кръв и се налага кръвопреливане, а групата на пациента е една от редките. Оказва се, че Гюровски е от същата кръвна група. Веднага ляга на кушетката и дава кръв за пациента си, като с това го спасява. При разиграла се кървава драма в Бяла черква няколко души са с остри прободни рани и ги грози смърт. Налага се те да бъдат незабавно оперирани и благодарение намесата на опитния хирург животът им е спасен.
След спечелване на конкурс по хирургия в Плевенския медицински институт през 1980 г. доц. Гюровски постъпва в Първа хирургическа клиника на Университетската болница, където става ръководител до пенсионирането си. Редовен професор става след спечелен конкурс в Медицинския университет в Плевен през 1984 г., а преди това защитава докторска дисертация.
В Павликени идва да оперира след пенсионирането си и продължава да спасява човешки животи и да обучава лекари. Няма негов колега или пациент, които да не говорят за него само с благоговение.
На младини, като студент, е бил и състезател на 10 000 м дълго бягане. Оттогава му е останала издръжливостта. В операционната зала не се е изморявал никога, дори и сега, на тази преклонна възраст. Защото там, надвесен над пациента, изгубва всякаква представа за време, съсредоточен само в едно - да му помогне, да отстрани причината за болестта му, да го спаси, единодушни са неговите колеги и ученици.
Разбира се, в хирургията има успехи, но има и несполуки. Проф. Гюровски има своя професионален демон, за който разказва на младите, за да си вземат поука. Една нощ не може да мигне. Пожар изгаря тялото му, люшка го непоносимо главоболие, сякаш скала притиска гръдния му кош, задушава се. Сутринта става с огромно усилие и отива на работа, но вместо да потърси колега интернист, взема две таблетки аспирин, слага ръкавиците и влиза в залата. Трябва да извърши дуодено-панкреатична резекция, която обикновено трае 4-5 часа.
Забелязва, че десницата му не държи скалпела твърдо и уверено, както обикновено, но не го предава на някой от асистентите си. Докато… не прерязва артерията, която снабдява тънкото и по-голямата част от дебелото черво. За миг цялото оперативно поле се изпълва с бликаща на фонтани кръв. Ръцете на професора не го слушат, треперят, тресат се - нещо напълно непознато за него досега.
Пациентът умира на следващия ден. Вярно, и без оперативната намеса той е обречен, защото е бил с напреднал рак на панкреаса. Но животът му е съкратен от хирурга, в чийто ръце го е поверил. Не стига душевното объркване, но се оказва, че проф. Гюровски е имал двустранна бронхопневмония, към която по-късно се прибавят бъбречни проблеми, следва операция, нови усложнения, разказва за този случай в книгата си д-р Тотко Найденов.
Като венец на живота си проф. Александър Гюровски е написал една чудесна книга - “Погрешна диагноза”, която го представя и като много добър писател и психолог.
Пътят на проф. Александър Гюровски днес трудно ще последват лекарите във Великотърновска област. Не защото са по-малко професионалисти, а просто защото вече ги няма. Според последните данни, изнесени преди дни от Статистиката, за три години лекарите в десетте общини на региона са намалели с 49, а медицинските сестри и акушерките вече са с 38 по-малко.
Медиците бягат в чужбина или отиват в дистрибуторски фирми за лекарства. От 768 доктори 597 са на възраст между 45 и 64 години. Младите лекари са едва 14, което им определя дял от 1,8 % от общия брой на медиците във Великотърновска област.
В здравната система на региона работят 82 доктори над 65-годишна възраст. Доайенът е проф. Александър Гюровски. В областта има селища, които с дни не виждат личния си лекар, защото джипито държи район от няколко села, а центърът на практиката му е в града. Най-малко са неонатолозите, ревматолозите, съдовите хирурзи, от които специалности има по един до трима лекари. Проблемът е, че няма кандидати да специализират по тези трудни специалности.
