Родолюбиви младежи обиколиха местата в Румъния, свързани с нашата история, и се поклониха пред паметната плоча на Апостола в Еникьой
Автор: Пламен Николов
Поклонение пред паметната плоча на Апостола на свободата Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой и обиколка на места, свързани с хилядолетното българско присъствие в Северна Добруджа, организираха в края на миналата седмица Националният младежки комитет на ВМРО и структурите на родолюбивата организация в Добрич.
В пътуването по обекти на културно-историческото ни наследство в тази изконна българска земя се включиха 40 младежи от цялата страна. Както „Десант“ вече съобщи, преди 4 години по предложение на Инициативен граждански комитет и с финансовата подкрепа на фондация „Българска памет” бе поставена паметна плоча с барелеф на Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой (днес Михаил Когълничану). Тук Дяконът е бил учител през 1866-67 г. и е пял в местната българска църква. Днес сградата на някогашното българско училище е здравен пункт. И тази година мемориалният знак бе отрупан с цветя в навечерието на годишнината от рождението на великия българин.
Както е известно от историята, областта губи българския си етнически характер следствие на подписаната през 1940 г. Крайовска спогодба, по силата на която близо 70 000 българи са принудени да напуснат родните си места и да поемат към свободната част на Добруджа.
Първата спирка на младите родолюбци бе крепостта Истрия. В църквата на днешното село, което допреди седем десетилетия е било с преобладаващо българско население, се съхраняват множество църковни книги на старобългарски. Младежите посетиха и средновековната българска крепост Ени сала, край която отново се развяха родни трибагреници.
Участниците в патриотичната обиколка се запознаха и с българските граждански надгробни паметници в двора на църквата „Св. Димитър” в Бабадаг. Тук през 1916 г. са погребани 40 български войници, загинали в сраженията за освобождение на Добруджа от румънска окупация. Надгробните им кръстове са премахнати в нарушение на международната конвенция, задължаваща всяка страна да полага грижи за поддръжка на чуждите военни паметници на нейна територия. Върху единствения оцелял постамент пък е монтирана плоча на румънски език – масова практика за фалшифициране на българските военни надгробия в Румъния през последните десетилетия.
Младежите посетиха и старата църква в Еникьой, в която преди век и половина е звучал медният глас на Дякона. След построяването на нов модерен храм в селото преди четири години, храмът вече не е действащ и е оставен на произвола на съдбата. А в него има ценни икони – впечатляващи образци на възрожденската иконопис. Изображенията на светци са дело на майсторите от Тревненската зографска школа Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев. Крайно време е българската държава да предприеме стъпки със съответните румънски власти за опазването на тези ценни възрожденски експонати.
В Тулча – града крепост на българщината през Възраждането, участниците в инициативата посетиха българската църква „Св. Георги” със запазените ктиторски надписи и гробовете на дарителите, както и сградата на бившето българско девическо училище. Те склониха глава пред паметната плоча на Стефан Караджа, монтирана на къща, в която е живял прославеният войвода.
Тук доказателствата за българското присъствие са недвусмислени и категорични – дарителските надписи ясно показват от кого и за кого е бил строен храмът. Иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа и са изписани също на български език. Всяко от изображенията е платено с волни пожертвования на местните български еснафи.
Следващият обект бе манастирът „Кокош”, създаден от български монаси през 30-те години на ХІХ в. Днес той е център на поклоннически туризъм, защото тук се съхраняват мощите на четирима раннохристиянски светци. В манастирското гробище са погребани подофицерът Неделчо Ламбов и трима войници от Седми Преславски полк, загинали в едно от последните сражения по време на Добруджанската операция на Трета българска армия.
Една такава обиколка няма как да мине без посещение на мястото, където е възникнала българската държава на Балканите – Аспаруховият Онгъл, известен в нашата историография като Никулицелски укрепен лагер. Именно това е мястото на битката, в която кан Аспарух побеждава войските на Източната Римска империя и утвърждава българската власт над земите на Долния Дунав и бившите провинции Мизия и Мала Скития.
Няма как тук да не трепне сърцето на всеки родолюбец, след като пред очите му се разкрива първата българска столица отсам Дунава.
Младежите се запознаха и с църквата „Св. Атанас Летни” в Никулицел – най-стария запазен православен храм в Северна Добруджа, умалено копие на Боянската църква. За съжаление, българските стенописи са заличени и заменени с румънски, а иконите изнесени неизвестно къде, за което свидетелстват празните места за изображения върху задната фасада на храма.
Всички тези места, съхранили следите от българското присъствие извън днешните предели на Отечеството, си струва да бъдат видени от колкото е възможно повече наши сънародници. Несъмнено темата за културно-историческото ни наследство в Северна Добруджа трябва да влезе в дневния ред на българското общество. И присъствието в парламента на родолюбците от Патриотичния фронт е гаранция, че ще се направят опити държавата да обърне внимание на този въпрос, така че да бъдат опазени българските паметници зад граница.
