За някои учени връзката с хранителната индустрия и едрия бизнес е като симбиозата между консервантите, подсладителите и храноподобието, което ни пробутват
Автор: Борислав Михайлов
Без претенции за изчерпателност и стопроцентна научна истина, най-общо можем да определим т. нар. Е-та като хранителни добавки, консерванти, оцветители, подсладители и вкусови подобрители, масово използвани в хранителната индустрия при съблюдаването на постоянен компромис между относителна безвредност, ниска себестойност и доказана полза за трайността на храните, техния добър външен вид и добър (но не-истински) вкус.
За да се почувствате достатъчно шокирани и твърде много застрашени, ще ви предложим да намерите сами 10 опровержения на хипотезата, че много от „Е”-тата водят до изменения на човешката ДНК (Въпросната дезоксирибонуклеинова киселина носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот. Сегментите от молекулата на ДНК, които пренасят генетична информация, се наричат гени. ДНК понякога се нарича молекула на наследствеността).
Е-тата са предшественици на генномодифицираните организми и храни. Някои от тях са по-стари дори от бабите ви, защото не всички тези консерванти и оцветители са синтетични. Има и такива, които са точно толкова естествени, колкото овчата лой в овнешкото месо, но това не ги прави по-малко вредни. Други са продукт на високата химия, която отдавна може да произведе почти всичко – още от времето на печално-отровното ДДТ и много пестициди – та чак до наше време, когато по силите й е да направи почти човешки инсулин, само дето свинският остава предпочитан и най-много търсен.
Като игра на думи, можем да кажем, че Е-тата са Една голЕма Еманация на ЕстЕствЕнитЕ отклонЕния в прогрЕса, прЕвърнали храната в пЕчЕливш бизнес, за който потрЕбитЕлитЕ са само ходЕщи касички.
Ние, или поне средностатистическите граждани на обикновените държави, не сме нищо повече от двукраки бройлери, захранвани и отглеждани с полупромишлени храни и технологии, чак до светлия ден, в който седнем с жената и децата пред телевизора – с индивидуален пакет бургери и чипс за всеки; с питиетата, пълни с оцветители и консерванти; дори с непукизма си дали пилетата от една световноизвестна верига за бързо хранене са с три, вместо с по две бутчета.
Няма ново откритие, има нови доказателства
Да си дойдем на думата. Въпросът не е дали Е-тата са толкова вредни, колкото се твърди от години в десетки страни по света, а има ли нови доказателства, че водят до изменения в човешката ДНК и сред болестите, които могат да „отключат” в нас, има и редица онкологични заболявания.
Има такива доказателства. И неотдавна ръководителят на Лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология на БАН доц. Георги Милошев даде нарочна пресконференция, на която оповести резултатите от изследване на лабораторията, доказващо по експериментален път, че разрешените подобрители, овкусители и консерванти, използвани в храните, увреждат човешката ДНК, а много от тях са канцерогенни или болестотворни.
В лабораторията са изследвали 12 от т. нар. Е-та в храните и се оказало, че само едно от тези вещества не оказва никакво влияние върху човешката ДНК. Шест от добавките в храните, означавани с "Е" и номер, увреждат генетичния ни код и могат да предизвикат онкологично или друго заболяване. Това са оцветителите еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е143, консервантът натриев нитрит - Е250, добавката кофеин и 4-аминоантипирин - 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост.
Според доц. Милошев дори в дози, многократно по-ниски от сега разрешените, тези Е-та създават риск от онкологично или друго заболяване, а за да бъдат относително безопасни за здравето на хората, сега разрешените в ЕС концентрации трябва да бъдат намалени от 10 до 100 пъти.
"Еднократното въздействие показа, че концентрацията на някои от веществата, например натриев нитрит, който се добавя в месата и в колбасите, трябва да бъде 1000 пъти по-ниска от тази, която е разрешена", коментира още изследователят.
Концентрация на най-много опасни Е-та в храните има в оцветените бонбони и сладоледи, както и тортите със снимка. Прекалената им консумация може да доведе след време до заболяване от рак.
Новост в това изследване не са толкова изводите, колкото съвършенството на използваната методика и техника.
„Преди около 10 години имахме възможността да разработим метода. Усъвършенствали сме го, за да стане около 10 хиляди пъти по-чувствителен от досегашните. Решихме да удостоверим това с доказани генотоксини. Изпробвали сме го с мутагени и химикали. В крайна сметка решихме да използваме метода за нещо приложно и се обърнахме към Е-тата", разказа на пресконференцията доц. Милошев. Той не скри за скромния резултат от това, че учените са уведомили за резултатите от проучването си няколко български министерства, агенции и комисии, както и Европейската комисия и Европейския агенция по безопасност на храните (EFSA).
От EFSA отговорили, че научната публикация на българските генетици не дава нова информация, по отношение на оценката за безопасността на тези добавки, а самото изследване на българската лаборатория „има някои слабости и ограничения", но ще бъде предоставено на постоянната работна група по генотоксичност.
Важно е да се знае, че Франция, Германия, Италия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Дания са страните, които са въвели забрана за употребата на Е-та в някои традиционни храни като бира, хляб, консервирани трюфели, охлюви, гъше и паче месо, традиционни шведски и финландски плодови сиропи, италианска Mortadella и др.
Опровержение, в което няма наука, а само йерархия
БАН се разграничи от проучването на доц. Милошев с опровержение, в което няма наука, а йерархия и придържане към буквата на наименованието на учреждението, както и доказателство, че колегите от пресцентъра на БТА са допуснали неволна техническа грешка.
Преценете сами от пълния и нередактиран текст на становището на ИМБ към БАН:
„Във връзка с организираната пресконференция в пресклуба на БТА, както и разпространените от други медии твърдения на доц. Георги Милошев относно ефекта на добавки в храните, предизвикващи увреждания в ДНК с риск за човешкото здраве, ръководството на Институт по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН излиза със следното становище:
1. Направените твърдения за ефектите върху човешкото здраве на изследваните от доц. Милошев хранителни добавки представляват негово лично мнение и не могат да се тълкуват или приемат като официална позиция на Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН.
2. Проведената пресконференция е лична инициатива на доц. Милошев, проведена без знанието на ръководството и учените от ИМБ, направената интерпретация на данните не е обсъждана на Научен съвет и доц. Милошев не е оторизиран да изразява позиция от името на Института и/или БАН.
3. В представянето на доц. Георги Милошев на сайта на БТА е допусната техническа грешка - доц. Милошев не е ръководител на Института по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев" към БАН, а е ръководител на лаборатория в същия институт.
4. Считаме, че за да бъдат популяризирани и приети в публичното пространство подобни изследвания, касаещи социалнозначими проблеми, с ангажирането на законодателни или регулаторни органи се изисква много по-задълбочен научен подход, с използване на множество различни, допълващи се експериментални методи, различни тестови системи и независимо потвърждение на резултатите и изводите от тях.
Директор: доц. Ива Угринова“
По наше скромно мнение четвъртият прокуратор (няма правописна грешка!) на древна Юдея Пилат Понтийски би бил горд с това показно измиване на ръце, демонстрирано от уважаваното ръководство на този академичен институт и вероятно би разрешил на съответните титуловани научни началници да дописват след имената си съкращението УПП (ученик на Пилат Понтийски).
С риск да прозвучи скучно и познато, налага се да припомним, че имаше уважавани български учени, които реагираха по сходен начин след Чернобилската катастрофа, в резултат на което бяха и осъдени – например проф. Шиндаров.
Склонни сме да предположим – като една съвършено ненаучна хипотеза – че от години в храната на правоимащите с привилегията да водят изцяло здравословен начин на живот (за тях се грижи една лаборатория в НСО) стриктно се внимава да няма излишно богат коктейл от Е-та, камо ли следи от имитиращ продукт с формата на салам, който при разрязване дава ефекта от резенчета варено яйце или (пфу, да не чуе дяволът!) бургери, съдържащи розова слуз.
Дори би било логично доц. Георги Милошев и екипът му да бъдат привлечени на работа в съответната лаборатория на НСО, но това или ще е класифицирана информация, или ще стане по-тихо от убиването на комар с палец…
Поради което някои шефове в БАН се чувстват пренебрегнати, неспоменати и дори прецакани откъм своя шанс за час под светлината на прожекторите…
Освен това за някои учени връзката с хранителната индустрия и едрия бизнес е като симбиозата между консервантите, подсладителите и храноподобието, което ни пробутват. И това е така на много места по света.
Знаете ли какво е розова слуз?
Всъщност за вредата от Е-тата, както и за класификацията на тези хранителни добавки по вредност и начин на приложение, както и за това кои са десетте най-вредни за здравето храни, съдържащи Е, е писано достатъчно много. Който иска – може да сподели приложно-кулинарните си интереси с която и да е интернет търсачка и ще научи много повече (а и по-страшни неща) за безобидните и регламентирано разрешени Е-та.
А историята за розовата слуз е поучителна, защото доказва, че и сам човек може да направи много, за да живеем всички в един по-малко вреден свят и евентуално да се храним като не-бройлери.
През август 2013 г. известният британски кулинар, телевизионен водещ и борец за здравословно хранене Джейми Оливър победи веригата за бързо хранене „Макдоналдс" в един съдебен процес, проточил се с години.
Преди това, в редица интервюта, документални филми и предавания легендарният и симпатичен британец обясни и показа как негодните за консумация части от телешкото месо (центрофугирана сланина) се промиват в амониев хидроокис (Е527) и получената розова слуз се слага в каймата за кюфтета.
Е 527 пък се получава от синтетични суровини – от амонячна вода, получена при взаимодействието на коксов газ с вода, която се преобразува в кондензат при охлаждането на газа.
След като Джейми Оливър демонстрира как се правят някои хамбургери, от фирмата обявиха, че променят рецептата си.
Анализирай това
„Целта на нашата работа не беше да атакуваме норми. Даже бяхме учудени, че толкова ниски концентрации увреждат ДНК. Всъщност това, което искахме да покажем, е, че науката се развива. Създават се много по-съвършени методи. Те трябва да бъдат популяризирани и да се настоява за включването им в оценката на тези и на други вещества, които се слагат в дрехи, козметика, храни и лекарства, както и в оценката на околната среда“.
